На 8 декември 1949 г. е открито Панагюрското златно съкровище от братята Павел, Петко и Михаил Дейкови, близо до Тухларската фабрика, намираща се в околностите на град Панагюрище.
В този ден, работещите по кариерите братя трябвало да изкопаят пръст, която да обърнат да отлежава за следващата година за производствените нужди на фабриката. При един от изкопите на дълбочина 2 м, Петко удря с лопатата си на някакъв предмет от жълт метал…
След като изваждат всички девет предмета, братя Дейкови ги отнасят в Градския музей в Панагюрище, където по това време уредник е археологът Петър Горбанов, специализирал във Виенския университет. Той веднага успява да установи, че предметите представляват уникално тракийско съкровище, което отнася към IV век пр.н.е. на базата на стиловите и технологични характеристики, използвани при изработката на съдовете, както и на особеностите на тяхната украса.
Общото тегло на деветте предмета, една фиала (блюдо) и осем ритона, на Панагюрското съкровище е 6,163 кг. Те са изработени от чисто масивно злато с чистота 23 карата.
Смята се, че комплектът е принадлежал на владетел на одрисите и е използван при извършването на ритуални действия и религиозни тайнства.
Панагюрското златно съкровище представлява изключително красив златен сервиз с много богата украса и орнаментика – безценен, високохудожествен и уникален свидетел на древността, с изключително значение за изучаването на траките и техния начин на живот.
информация: https://www.nationalgeographic.bg
