Цигуларката Зорница Иларионова е родена на 28.09.1992 г. в град Плевен, където започва обучението си в НУИ „П. Пипков“ – в класа на своята майка, цигулковата педагожка Благородна Танева. Успешният екип се премества в НМУ „Л. Пипков“ – София, което младата цигуларка завършва с отличие. Образованието й продължава в Кралската академия за музика „Кралица София“ в Мадрид, Испания при именития педагог проф. Захар Брон и в Нов български университет в София при проф. Марио Хосен.
Зорница Иларионова е носител на първи награди от престижни национални и международни конкурси. Концертира с успех на много европейски сцени. Тя е лауреат в конкурса на Фондация „Йордан Камджалов“. Има записи в БНР и участия в преки телевизионни предавания. На 12-ти юни 2014 г., на тържествена церемония в Кралския дворец Ел Пардо в Мадрид, младата цигуларка е удостоена лично от Нейно Величество Кралица София с престижната награда „Най-добър музикант“ в цигулковата катедра на проф. Захар Брон. Лауреат е на престижната награда Кристална лира за „Млад изпълнител на 2015 година“, която получава заедно с пианиста Асен Танчев. Преди дни стана ясно, че има покана да се включи в спектакъла на Нешка Робева „Няма такова шоу“, който ще се състои на 11 декември в Зала 1 на НДК в София. Защо тази покана е сбъдната мечта за плевенската чаровница, какви други новини има около нейните изяви и коя е тя извън сцената, разказва самата Зорница Иларионова за читателите на Plevendnes.com.
– Зори, позволявам си да ти говоря на „ти“, защото те познавам от дете. Разкажи ни повече за една от последните новини около теб – ще участваш в спектакъла на Нешка Робева „Няма такова шоу“. Това е твоя сбъдната мечта, доколкото знам. Как се случи?
– Нешка Робева освен един абсолютен феномен е и една от личностите, оказали най-силно въздействие върху мен. Както и преди съм споделяла, в най-тежките и трудни моменти преди важни конкурси, в мигове на страх и несигурност винаги си пусках филма за нея – „Нешка Робева и нейните момичета“. В безсънните нощи, когато съм била най-притеснена, че нещо в подготовката ми не върви, както ми се иска, четях за нея – нейните съвети към онова поколение „Златни момичета“. Всичко това ми даваше голяма сила, опора и вяра, че с много труд и вътрешна устойчивост всичко може да бъде постигнато. Беше моя мечта някой ден да се срещна с нея. Не след дълго се оказа, че на един от моите последни концерти за сезона е присъствала самата тя – Нешка Робева! Сякаш в този момент Бог беше решил да ме награди, затова че бях издържала и преминала през много от изпитанията, като тайно от мен беше изпълнил тази моя голяма мечта! Така се роди познанството ни с голямата Нешка Робева. Благодаря ѝ сърдечно, че се обърна към мен с поканата да взема участие в Националното турне на спектакъла „Няма такова шоу“! Понякога мечтите се сбъдват!
– Изглеждаш прекрасно! Как поддържаш визията си? Каква козметика предпочиташ?
– Много ти благодаря! Опивам се, доколкото е възможно, да водя по-здравословен начин на живот. Да се храня с по-малко от вредните храни, когато имам време, се стремя да се движа повече, пия много големи количества билков чай. Преди всичко човек трябва да се чувства здрав и тонизиран вътрешно. Относно козметика много харесвам продуктите за лице на Lancom, Armani и Guerlain, също така почистващите продукти за лице и хидратация на кожата на Biotherm. Нанасям ги сутрин и вечер, като преди лягане използвам за лице кокосово олио – невероятно въздействие има върху кожата. За тяло предпочитам продуктите на Nuxe и Rituals.
– Какви са сценичните ти тоалети – на български или чужди дизайнери?
– Имам концертни рокли и на чуждестранни марки, и такива, които съм купувала от България, но като цяло не робувам на определена марка. За мен е важно роклята, с която излизам да свиря, да ми бъде удобна и да стои добре.
– Имаш ли любим парфюм?
– Любимите ми парфюми са Sì на Giorgio Armani и Chanel на Gabriel Chanel.
– Получавала ли си предложения да се изявяваш на модния подиум?
– До момента не се е случвало да имам изява и на модния подиум, но ако някой ден получа предложение и такава възможност – защо не! Винаги ми е интересно да правя различни неща, така се разширява мирогледът, помага в изграждането и цялостното развитие.
– По колко часа на ден свириш?
– Зависи… Като цяло не съм от цигуларите, които прекарват почти целия си ден с инструмент в ръка. Когато все още учех в Мадрид, ми се налагаше да свиря по 7-8 часа на ден. Особено първата година, когато постъпих в класа на проф. Захар Брон, водех спартански начин на живот – отивах в училище в 8:00 сутринта и си тръгвах от там след полунощ. Този режим тогава беше много необходим и много ми даде. Сега обаче се старая да се науча да работя повече ментално. След това, взимайки отново инструмента, всичко се получава много по-лесно, знаеш какво точно търсиш. Разбира се, в подготовката преди един голям конкурс все пак са необходими повече часове занимания, тъй като и репертоарът, който трябва да се подготви, е огромен. В такива периоди свиря около 5-6 часа на ден, но разпределени през целия ден. Ако се прекалява има опасност усещането за свежестта на музициране да се изгуби и да се превърне в механика.
– Всеки музикант има трудни моменти. Ти как ги преодоляваш? Какво те мотиви и зарежда, за да продължиш?
– Така е, професията е наистина тежка. Необходими са много качества, за да остане един изпълнител на сцената. Няма да скрия, че съм преминавала през много драматични моменти, понякога дори съм се „отказвала“, но, разбира се, за не повече от няколко часа. След това цигулката отново е била в ръцете ми. Имам една много любима фраза от гениалния филм „Изкуплението Шоушенк“, която често си повтарям в моменти на трудност: „Щом си стигнал до тук, значи можеш да продължиш още малко по-нататък…“ Истината е, че обичам да свиря за публиката. Концертите, магията, която се получава от контакта с толкова много хора, това, че можеш да оставиш частица от себе си на всеки един човек в залата всеки път, когато излезеш да свириш, е много зареждащо. Чувствам се истински заредена с много положителна енергия, когато се събудя на сутринта след концерт, някак като преродена… Толкова смисъл намирам в това, че дори и трудностите, и изпитанията в този момент придобиват невероятна красота.
– Къде те отведе по света цигулката и с какви вдъхновяващи личности те срещна?
– О, цигулката ме отведе на наистина невероятни места по света! Даде ми възможност да познавам и да контактувам с изключителни личности и сбъдна много мои мечти. Получих прекрасния шанс да бъда ученичка на знаменития цигулков педагог проф. Захар Брон, както и да работя с изумителни музиканти като проф. Павел Верников и големите български цигулари Веско Ешкенази и Светлин Русев. Голяма заслуга за моето израстване и развитие като цигулар имат също и други мои преподаватели като проф. Минчо Минчев, проф. Марио Хосен и проф. Юри Волгин! Благодарна съм на съдбата за всичко, което ми се случва. Вървя по не лек път, но за сметка на това точно този път ми предоставя много вълнуващи преживявания!
– Най-екзотичното място, което си посетила, за да изнесеш концерт?
– Имала съм шанса и късмета да свиря на много места, в различни държави, но съм силно развълнувана от предстоящото ми пътуване в края на месец януари за участие във финалната фаза на престижния конкурс за цигулари в Сингапур. Щастлива съм, че получих възможността да бъда част от нещо толкова грандиозно!
– Предпочитаното от теб ястие или напитка?
– Харесвам италианската кухня, но обожавам шоколада, нещо без което не мога.
– Известно е, че класиката е любов завинаги. А друг стил музика интересен ли ти е?
– Обичам и дълбоко ценя класическата музика, но също са ми интересни и други стилове музика. Харесвам много например да слушам джаз. Съвсем наскоро дори обсъждахме с диригента Левон Манукян, когото безкрайно уважавам и ценя, идеята да направим съвместен концерт, който да бъде по-различен от строго класическите. За мен това ще е нещо много ново и различно от всичко, което съм свирила до момента, но интересът ми към един такъв проект е много голям и ще се радвам в близко бъдеще да имаме възможност да реализираме тази идея!
– Какво правиш в свободното си време? Имаш много снимки сред природата. Зарежда ли те тя?
– Когато имам свободно време, обичам да чета хубави книги, да прекарвам време с моите приятели и да съм близо до морето. Невероятна сила и енергия ми дава, освобождава съзнанието ми от всичко.
– Любимото ти занимание?
– Като малка имах желание да играя художествена гимнастика. Вместо гимнастичка, станах цигуларка, но се радвам, че сега често мога да прекарвам време в залата по художествена гимнастика, за да репетирам музиката към съчетанията на настоящите талантливи, а, дай Боже, и бъдещи златни момичета на България в художествената гимнастика!
– Имаш ли някакъв задължителен ритуал за късмет преди да излезеш на сцената?
– Нямам някакъв специален ритуал преди сцена, освен че се разсвирвам до последната минута, преди концерт ставам много мълчалива и вглъбена, не обичам да говоря, опитвам се да остана сама и така успявам да се концентрирам максимално.
– Успя ли да си починеш това лято? Ангажиментите ти нямат край.
– За щастие успях! Бях за една седмица в Созопол – в началото на септември, с много близки мои приятели. Беше прекрасно, имах възможност и да присъствам на някои от постановките и концертите в рамките на Международния фестивал „Аполония“.
– И тази година почитателите ти в Плевен имаха удоволствието да те чуят на родна сцена. Какво те връща тук и как намираш това място при всяко свое следващо посещение?
– Винаги с много голяма радост и желание се връщам да свиря в Плевен! В този град направих първите си стъпки, с оркестъра на Плевенска филхармония свиря от дете. Обичам безкрайно всички тези хора, които толкова много са ми дали! Плевен е град с чудесни традиции, създал и изградил много големи личности. Гордея се и истински се радвам, когато научавам за всички красиви и стойностни неща, които се случват в град Плевен!
– Наскоро гостува за пръв път във Френското национално радио. Сподели за този интересен ангажимент в края на годината?
– През месец ноември направих дебюта си в Радио Франс в Париж. Бях, разбира се, щастлива и много развълнувана да свиря точно там. Специално бих искала да изкажа огромната си благодарност към изявената френска пианистка проф. Шантал Стиляни за тази покана, както и към пианистката Мария-Елена Средева, която пътува до Париж, за да изнесе този концерт заедно с мен. Истинска привилегия е, че имам възможност често да свиря с пианист от такава класа!!! На 19-ти декември ще е следващият концерт в Париж, който очаквам с нетърпение. Този път ще имам удоволствието да споделя сцената с талантливия български пианист Светослав Тодоров, който в момента живее в Лондон.
– Каква беше за теб 2017 г? Кои бяха най-вълнуващите ти моменти?
– Бих могла да определя 2017 година като една от най-успешните за мен в професионален план. Щастлива съм, че успях да стана лауреат на няколко международни конкурси, незабравим остава също концертът в препълнената зала „България“ с оркестъра на Класик ФМ и блестящия български цигулар, под чието диригентство имах честта да свиря – Веско Ешкенази, класирането ми между 8-те най-добри инструменталисти на престижния Международен конкурс в Уиндзор, Англия, както и класирането ми в големия конкурс за цигулари в Сингапур, който предстои през януари 2018 г. Също така дебютът ми в Радио Франс и не на последно място участието ми в Националното турне на спектакъла „Няма такова шоу“, организиран от легендарната Нешка Робева. Една година изпълнена с много красиви емоции, различни изпитания, но и много сбъднати мечти!
– А какво би искала да ти се случи през следващата 2018 г?
– За 2018 си пожелавам да бъде много здрава година, да изсвиря още прекрасна музика, да срещам талантливи хора, да създам нови приятелства и да имам възможност да доставям радост на публиката!
На всички вас пожелавам здраве, никога не се отказвайте от мечтите си и обичайте!!! Обичам ви!!!
– Да бъде!
