Симона Симеонова е едно от чаровните момичета, които този сезон имаха големия шанс да впечатлят журито на “Гласът на България” по bTV. Миналата година тя отново се пробва във формата, но тогава не й провървя. Родена е на 19 август 1997 година в град Плевен, а в момента учи в Нов български университет поп и джаз пеене в класа на Етиен Леви – последна година, преди да вземе бакалавърска степен. Амбицирана е да се представи прекрасно в “Гласът на България”. Паралелно с това, заедно с колегите си от университета репетира усърдно за дипломния си концерт.
– От колко време пеете?
– Пея от много малка. Първата песен, която научих, беше от дядо ми и, естествено, беше народна. В детската градина се изявявах, а после и в началното училище, където бях в музикална паралелка. Там получих и първите си уроци по пиано. Влязох в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в Плевен с народно пеене. Имам награди от няколко конкурса за народно пеене. Винаги съм пеела песни от различни жанрове, песни на изпълнители и групи, на които силно се възхищавам.
– Как стигнахте до Вокална група „Арлекино“ и какво Ви даде това време?
– Явих се на прослушване заедно с приятел. Решението беше спонтанто. Видях познати лица, получих добър отзив. Така започнах работата си с госпожа Вили Боянова, която ми показва колко много вярва в моите качества и до ден днешен. Тя винаги ще е част от всичко, което ми се случва в света на музиката, нещо повече – винаги ще има заслуга!
– Музиката ли е Вашето вдъхновение и защо?
– Музиката е вдъхновение, но човек може да открие такова и в неодушевени предмети, дори ситуации. Да отидеш на театър или на концерт е вдъхновяващо.
– Явявате се втори път в „Гласът на България“ по bTV. Какво Ви мотивира да го направите и този път да впечатлите треньорите?
– Моята амбиция да пея и да се развивам ме мотивира. Трябваше да опитам още веднъж.
– Как се почувствахте, когато гласът Ви беше забелязан и това Ви направи част от това музикално приключение?
– Това беше момент, в който осъзнах, че няма невъзнаграден труд. Еуфорията беше голяма. Всичко се случва с причина.
– Кой Ви подкрепяше, за да стигнете дотук?
– Преподавателите ми и най-близките безусловно ме подкрепяха и продължават да го правят.
– Етиен Леви даде ли Ви ценни съвети за доброто Ви представяне?
– Господин Етиен Леви дава най-ценните съвети. Те са за цял живот и аз съм му изключително благодарна.
– Как преодоляхте притеснението си да пеете пред публика?
– Ако ме е срам или страх да пея пред хора, всичко губи смисъл. Вълнувам се много преди да изляза на сцената, има голяма доза адреналин в мен, но не и притеснение. Когато съм си свършила работата, няма от какво да се притеснявам.
– Коя е голямата Ви цел – да станете победител във формата, може би?
– Ще е много хубаво да спечеля, но дори и да не стане така, пак ще съм доволна. Ясно е, че оттук нататък ми предстои да творя. Имам желание да създам собствено звучене.
– На кои ваши силни качества разчитате, за да вървите напред?
– Вярвам в себе си и в дарбата си. Смятам, че това е най-важно – да знаеш кой си и къде искаш да стигнеш.
– Ако спечелите, как виждате живота си след 5 години, например?
– Ако се случи, се надявам това да бъде един тласък напред, една голяма крачка и след пет години да бъда още по-близо до най-съкровените си мечти.
– Освен пеенето, какво друго Ви вълнува? Имате ли хоби, или важно занимание ?
– Обичам да научавам нови неща, да срещам нови хора и да се наслаждавам на живота. Обичам също така да пиша и някой ден бих пробвала да се занимавам по-задълбочено с това.
– На кого сте благодарна за това, което сте?
– Благодарна съм на семейството си, на приятелите и на всички хора, които съм успяла да докосна. Благодаря им за всички топли думи и им пожелавам да сбъднат мечтите си, да постигнат целите си. Няма по-хубаво чувство от това да успяваш.
– Имате ли домашен любимец?
– Имам пухкава, зеленоока котка. Казва се Бела. Тя е най-милото същество.
– Като по-скоро емоционална, или по-скоро хладнокръвна се определяте?
– Емоционална съм. Хладнокръвието ми е непознато. С хората съм на принципа, каквото получавам, това давам.
– Какво Ви помага да преодолявате трудни моменти в живота?
– Музика и мисъл. Като седнеш и помислиш малко, осъзнаваш, че няма нужда да превръщаш нещо в голяма драма, а да насочиш вниманието си към позитивното, колкото и малко да ти се струва то.
– А какво Ви носи радост и удовлетворение?
– Малките неща, искрените отношения и любовта.
– Подкрепяте ли каузи с обществена значимост?
– Подкрепям всичко, което се прави кадърно и третира реално съществуващи проблеми.
– Имате ли отношение към здравословния начин на живот?
– Да, старая се да водя такъв начин на живот, но не влизам в строго определени правила или диети. Ежедневието ми не позволява, а и според мен човек трябва да си хапва от всичко по малко. Налагам си режим на съня, сутрин не говоря първите 2-3 часа. Така се грижа за гласа си.
