Роден на този ден е Димитър Евтимов Спространов, той е български писател, белетрист и драматург. Използва псевдоними като Цветан Ангелов, Божидар Ангелов, Владимир Бранковски, Д. Момиров, Д. Угринов.
Спространов е роден на 30 ноември 1897 година в София в семейството на революционера от Охрид Евтим Спространов. В 1914 година завършва гимназия в София. Взима участие в Първата световна война. В 1918 година завършва право в Софийския университет. Заминава за Франция, където от 1924 до 1929 година работи в завода на „Ситроен“ в Париж. Връща се в България и от 1930 до 1946 година работи в Българската народна банка във Видин и в София.
Започва да пише след Първата световна война. Редактор е в издателство „Народна култура“. Най-значимите му творби отразяват националноосвободителните борби на македонските българи. Член е на Съюза на българските писатели.
Димитър Спространов става член на масонската ложа, в която членуват и други водачи на македонското движение – брат му Евтим, Тома Карайовов, Александър Протогеров и други.
През 1938 година влиза като член в настоятелството на Охридското благотворително братство. След Деветосептемврийския преврат в 1944 година, е репресиран от новите власти. В 1949 година е арестуван и въдворен в лагера Богданов дол.
Произведения
Край огъня (1923) – разкази
Хора (1930) – разкази
Двамата от преградията на Париж (1931) – повест
Белият вълк (1934) драма
Другата Клавдия (1936) – повест
Бентът (1947) – драма
Охридска пролет (1961) – роман
Самообречените (1964) – роман
Източник: Уикипедия
 (copy)-Photoroom.png)
