През 70-те и 80-те години Плевен е един от значимите индустриални и културни центрове в Северна България. Градът се развива динамично в рамките на социалистическата урбанизация, като населението му нараства осезаемо, а инфраструктурата се разширява. Плевен е силно индустриализиран – развиват се машиностроене, химическа промишленост, хранително-вкусова промишленост и лека индустрия. Големи предприятия осигуряват работа на хиляди хора и привличат население от околните села. Държавната икономика гарантира заетост, макар и с ограничени възможности за частна инициатива.
През този период се изграждат големи жилищни комплекси с панелно строителство – квартали като „Дружба“ и „Сторгозия“. Градът се разширява, появяват се нови училища, детски градини, болници и обществени сгради. Плевенският парк „Кайлъка“ се утвърждава като любимо място за отдих.
Културният живот е активен – театърът, читалищата и кината са важни обществени пространства. Провеждат се фестивали, концерти и изложби. Спортът също заема важно място, с активна масова физкултура и спортни клубове. Плевен се утвърждава като образователен център, а в края на периода започва развитието му като водещ медицински град, което по-късно ще се засили с Медицинския университет.
Животът е подчинен на колективните ценности и държавната идеология. Сигурността на работното място и социалните придобивки са високо ценени, но потребителският избор е ограничен. Въпреки това, много хора помнят периода с чувство за общност, стабилност и подреденост.
P
