Изложба събитие откриха в галерия „Дориан“ Мартина Караиванова и Владимир Аврамов

logiscool-pleven

Изложба събитие откриха в галерия „Дориан“ в Плевен изтъкнатите преподаватели във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ Мартина Караиванова и Владимир Аврамов. Живописната експозиция носи поетичното название „Дуенде – тихият грохот“ и обединява двамата автори в общото арт пространство, в което се роди прекрасната симбиоза между творческите им почерци.

Събитието снощи беше уважено от многобройна публика, дошла да се докосне до високото изкуство. Поздравиха ги много техни колеги от Великотърновския университет, от София, както и творци от Плевен, между които известният скулптор проф. Кирил Мескин, преподаватели по изобразително изкуство в НУИ „П. Пипков“, галеристката Мария Мескин и др. Между посетителите имаше и техни ученици, както и много почитатели, които не криеха вълнението си от срещата на живо с авторитетните художници. Изложбата може да бъде посетена до 16 октомври в галерия „Дориан“ (ул. „Цар Симеон“ 12).

Мартина Караиванова и Владимир Аврамов за пръв път се изявяват като тандем, макар че намеренията им за съвместна експозиция датират от 6 години. В Плевен показват 28 творби абстрактна и формалистична живопис, съвместена под надслова „Дуенде“. С това понятие творците обозначават същността на изкуството. Дуeнде е една от непреведимите думи от испански език, които назовават точно това – същността на изкуствата. Дуенде описателно може да се представи като нещото, което идва от сърцето на танцьора на фламенко и го удря направо в петите. Творецът не може да си обясни тази енергия, но тя преминава като електричество през него и го кара да създава и да споделя с публиката. Настоящата експозиция е определена от двамата автори още и като „тихият грохот“, като нещо, което мълчи, но казва много. Именно този оксиморон свързва двамата художници, поясниха те. Мартина Караиванова прави една дълбока, философска, мистична живопис, в която тишината е протагонист, тя е водеща. Но не отчуждената тишина, а тази дълбока тишина, в която са въплътени цялата менталност и същност на човечеството и това вечно спокойствие, което е непоклатимо. За това допринася и форматът, който тя избира – работи предимно в квадрат, в който въплъщава идеите за статиката и устойчивостта на формата. Колоритът й по някакъв начин също подпомага нейната концепция – той е приглушен, затъмнен, но същевременно разчита на нюанса в тъмния тон. Мартина Караиванова не обича да говори за творбите си, защото те имат свой собствен глас. Словото се ограничава до наименованията им – „Огън и пепел“, „Щастливо многоточие“, „Любовни знаци“, „Танго“… Думите свършват тук и остава многозначната тишина.

Нейната вибрация се допълва от грохота на работите на Владимир Аврамов. При тях сякаш има агресивна битка върху самото платно, но тя не е отегчителна, а е провокирана от автора. Същевременно колоритът му е малко по-разгърнат откъм спектралност, но не е многоцветен. Самият той казва, че в работите му има „едно забързано крешендо“, обаче то съвсем органично допълва работите на Мартина. И творбите им са като Ин и Ян в общото пространство на галерия „Дориан“. След като подреждат картините си в галерията, двамата автори установяват, че никога не са стояли толкова органично един до друг. Произведенията са в общата концепция на „единство и борба на противоположностите“, имат съвместен живот и по някакъв начин се подкрепят и противопоставят, което е заложено и в слогана на изложбата.

Мартина Караиванова и Владимир Аврамов търсят подходящо пространство, което да придаде допълнителен живот и аргументираност на противоречивите им по някакъв начин неща. Очакват възможността дълго и я намират в дълбокото, оптично сиво на галерия „Дориан“, с чийто създател Ивайло Станев ги среща случайността. Пространството ги предизвиква, като сивото на галерията става съавторът, третият компонент, който фигурира в тяхното дуенде, освен грохотът и тишината.

Биографиите и на двамата творци са много респектиращи. Мартина Караиванова завършва висше образование във Факултета пo изобразително изкуство на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ със специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство – живопис“. По-късно завършва следдипломна квалификация по живопис, а през 2010 г специализира в „Сите-дез-ар“ в Париж. От 2017 година е главен асистент по живопис във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет. През 2015 г защитава образователна и научна степен „доктор” по научната специалност „Изкуствознание и изобразително изкуство – Живопис“. Член е на Съюза на българските художници и на Международната асоциация за пластични изкуства.

До момента има 3 самостоятелни изложби и над 80 участия в общи, национални, групови и международни експозиции, включва се в бианалета и пленери у нас и в чужбина. Част е от много кураторски проекти и национални и международни научни конференции. Носител е на над 25 награди – национални и международни, между които и тази за млад автор от Бианалето на малките форми в Плевен през 2014 г. Респектираща е и научно-изследователската й дейност.

Владимир Аврамов – другата част на това творческо дуо, е роден във Враца. Завършва стенопис в Художествената академия в София, след това специализира „Църковна стенопис” в град Халкида в Гърция. През 2015 г става доцент по изкуствознание и изобразително изкуство. Същата година поема поста заместник-декан на Факултета по изобразително изкуство на ВТУ, където преподава стенопис. Научноизследователската му дейност е в областта на практическата стенопис, проблемите на църковното изкуство и живописта.

Творческите му търсения са разнообразни. Занимава се с кабалетни изкуства, както и с монументално изкуство. Практикува в областите на светската и църковната стенопис. Проектира и реализира над 34 църковни обекта, като 20 от тях са в Ловешката епархия. Заедно с екипа си има зад гърба си близо 10 000 кв м зографисани църковни стенописи, голяма част от които в чужбина. Автор е на над 11 самостоятелни изложби и на десетки обекти, свързани с монументалната живопис. Над 10 са националните му награди за живопис, а проявите му в общи изложби са над 40.

Сред последните му мащабни проекти е митрополитската катедрала „Св. св. Кирил и Методий” в град Ловеч, който тече вече 4 сезона. В края на 2017 г църквата беше обявена за сграда на годината в едноименния национален конкурс. 1700 кв метра е разгънатата застроена площ на храма, което го прави втория по големина в страната след Патриаршеската църква „Св. Александър Невски” в София. 3500 кв м е цялата площ, която трябва да бъде стенописана от екипа на доц. Аврамов, дошъл да го поздрави специално за откриването на експозицята в галерия „Дориан“.

Именитият автор е стенописвал Чекотинския манастир, който е паметник на културата, Врачешкия и Правешкия манастири. Стенописва и първите храмове в Коми, което го прави основоположник на иконописните традиции в руската република. Автор е и на стенописите в четири църкви там, като една от тях е най-голямата в Коми – това е църквата „Свети Стефан” в град Сиктивкар, разположена на площ от 12 000 кв метра. Негови авторски са и стенописите във втората по значимост църква там – храмът в град Усинск.

Заради отличната си работа във всички църкви и манастири доц. Владимир Аврамов е почетен гражданин на три български града – Априлци, Ботевград и Карлово, както и на Усинск.
Мартина Караиванова и Владимир Аврамов благодариха за възможността да представят творбите си в „това толкова естетско място, каквото е галерия „Дориан“, и поканиха присъстващите, както и бъдещите посетители, да се докоснат до техния свят.

kuker-bg.com
villagrivitsa

ОСТАВИ КОМЕНТАР