„Един мъж и една жена“ е новото заглавие в афиша на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“. Премиерата ще е на 29 март от 19 ч. Автор на пиесата е Валентин Красногоров, а режисьор – Анастас Попдимитров. Сценограф е Мария Диманова. В ролите участват актьорите Мариета Калъпова и Георги Ангелов.
Спектакълът разказва една и забавна, и тъжна история, наситена с много силни емоции и топлота. Мъж на средна възраст наема стая от една жена и се влюбва в нея. Уморен от скитническия живот, той иска да напусне завинаги цирка, в който работи от дълги години, да се ожени и да започне нов спокоен живот. Жената също е уморена да бъде сама. Щастието изглежда толкова близо…но дали е така? Героите решават много житейски ребуси и постоянно изненадват зрителя с ненадейни обрати.
И кой ще гледа – двама пенсионирани „артиста“, съветски тип, в най-красивия, но най-увисналия драматичен театър в България, с непрани завеси, непрани души, непрани идеологии от 35 години………някой да направи нещо.Този театър се движи с ехо-сигнал от тежкия комунизъм(с елементи на слави трифонов-щина, за по разкрепостено мислене), консервирането на същото води до деградация и дезинформация от педагогическа гледна точка и неполезна икономическо-културна дейност, която може да бъде разгледана като пропаганда, като се има предвид палитрата от автори, произход и съдържание, дейноста на цялата институция може да се разгледа като, ощетяваща общинския бюджет, пропагандна или неполезна културна дейност.Слухове, клюки, дезинформация, са в основата на управлението като параван за истинските финансови загуби(тоест непрактично използвани средства поради ниска техническа и компютърна грамотност) и дезинформиране на културни мероприятия, тоест, лишаване на гражданите от адекватни културни мероприятия(гражданите искат грамотен модерен театър, а не вехтошарски пияндурски съветски хумор (върху скърцащо дюшеме от мокри дъски – плод на бърза кражба).Факт1 – техническата база е над 35 годишна опасна и морално непотребна. Факт 2техническия персонал е на ниво селски майстор, длъжностите които изпълняват, роднините на роднините си, са тип помагачи и пазачи, компютърната грамотност е мираж. Факт 3, персонала който движи, създава, говори, гради институцията е пръснат в цяла България, близките села, персонала не е адекватен, като такъв да е градивно ядро за една културна дейност, артистите не са местни герои, нямат клуб, нямат общност, освен пиянска.Така не се прави икономически изгодна културна дейност с дълготраен ефект върху населението.Пропагандата прогнива и изяжда културата.