Димитър Кърнев е основател на една от най-успешните български групи през последните близо 20 години – „D 2“. Той е роден през 1974 г. в София. Създава най-големите хитове на бандата, каквито са „Ледено момиче“, „Не мога да спра да те обичам“, „Аз и Ти“, „100 години“ и много др.
Наричат го „перпетуум мобилето на „D 2“, защото успешно съвместява ролите на композитор, мениджър на бандата и китарист. Стои далеч от медийния шум, интервюта дава рядко. Живее извън София, за да е близо до природата. Има почти 20 китари, но една е с особена емоционална стойност.
Той и останалите момчета от бандата готвят концерт, който ще се състои на 31 март, събота, от 23 часа в Galaxy Bowling Club в Плевен. Специално за читателите на Plevendnes.com китаристът сподели интересни факти за себе си и за най-близките събития около групата.
– Пуснахте съвсем ново парче на пазара – „Егоист“, по текст на Руши Видинлиев. Имате ли обратна връзка от феновете – как го приемат?
– 100% от жените го харесват. За някои от момчетата е малко странно, но тези, които имат отношение към музиката, успяват да разберат парчето и да го харесат.
– Разбирам, че и вие сте удовлетворени, което също е важно.
– Разбира се, ние сме много удовлетворени.
– Задава ли се нов албум?
– Задава се. От известно време работим по нови неща. Още текстове има на Руши, които ще направим. Мисля, че есента – живот и здраве, когато пак дойдем в Плевен, вече ще сме с нов албум. Сега ще представим „Егоист“ и някои други парчета, които не сме свирили в този клуб.
– Супер! Това си е новина. А в новия албум верни на себе си ли оставате, тази музикална линия ли държите, или има някакви провокации?
– Мисля, че ще бъде един поп-рок албум, а не рок-поп. Със запомнящи се красиви мелодии и въобще – „D 2“ класически албум.
– Други автори на текстове може ли да издадете, освен Руши?
– Със сигурност ще направим някоя песен с Александър Петров, който е може би най-големият български рок текстописец. Често и ние си пишем текстовете, така че ще видим. Сега работим по музиката.
– Автор сте на всички големи хитове на „D 2“. Имате ли усещане, че едно парче ще стане хит?
– Не точно. Имам, обаче не винаги това е на 100%. И затова през последните години, през които поизраснахме и като хора, общо взето много-много не си го слагам. Тоест не разсъждавам чак толкова много дали една песен ще стане хит. Просто се стремя да я направя по най-добрия начин. Да е възможно най-готина, издържана, приятна. И от там нататък е публиката.
– Тази година предвиждате ли лятно турне?
– В момента морските дати ги определяме, като най-сериозната е Джулай морнинг, 1 юли – на Шабла ще свирим. И около нея ще направим десетина концерта. Но всъщност всички клубове ни съветват да идваме по-често, така че най-вероятно през зимата ще направим пак турне, за да представим албума.
– Какъв бяхте като дете?
– Бях палав, но бях пълен отличник до 7-ми клас. В 8-9 клас хванах китарата и така до днес.
– Тук пръст има баща ви, който е известен китарист.
– Аз започнах да свиря тайно от него, защото ме беше срам. Явно съм се притеснявал от това, че беше добър китарист. После той започна да ми помага и да ме подкрепя с всичко, с което е могъл.
– Летните ваканции къде прекарвахте?
– Всяко лято по 15 дни винаги съм работел, за да си изкарам пари за нещо. И, разбира се, имаше прекрасни морета.
– А къде предпочитате да почивате в топлите месеци сега?
– Предпочитам да отида за 10-ина дни в Родопите, а после за толкова да посетя този вече всеизвестен плаж „Корал“ – единствения останал такъв девствен плаж. От време на време ходя и в чужбина, но общо взето тук си ми харесва все още.
– Още ли тренирате винг чун и какво Ви носи това?
– От къде знаете?! Не съм го казвал. Да, даже вчера имах пореден урок с моя учител. Вече трета година се занимавам доста сериозно.
– Какво ви носи това?
– Много специално нещо е в моя живот. Фактически това е модифициран стил кунг фу, който е създаден от жена преди 300 години. Супер се чувствам. Първо, уча нещо ново, което не е много лесно. Второ, е укрепващо душата и тялото във всеки един смисъл. Трето, би ме извадило от неприятна ситуация по по-различен начин.
– Дидо, фронтменът на групата, също тренира, нали? И това, предполагам, е хубаво партньорство – и на този терен, не само на сценичния?
– Да, разбира се.
– Вие сте спортен тип. Практикувате ли други спортове?
– Да, карам ски, плувам.
– Обичате ли планината, преживяванията на палатка? Как се чувствате сред природата?
– Да, много. Чувствам се много добре сред природата, а иначе в града – не толкова.
– Затова живеете извън София, предполагам.
– Да.
– Тази зима къде карахте ски?
– На Боровец, на Банско, Пампорово пропуснах.
– Не бягате в чужбина по известните зимни курорти?
– И това ще дойде. До сега не ми е било интересно, но може догодина да пробвам.
– Риболовът още ли ви е страст?
– Нямам много време за него. 2-3 пъти в годината ходя, но се запомнят.
– Рибарите обичат да се хвалят с голям улов.
– Аз имам железен принцип – да не лъжа с повече от 50%. Ако съм хванал 10 риби, казвам 20 и толкова.
– А най-голямата риба, която сте хващал, каква беше?
– Няколко килограмови пъстърви съм вадил от язовир „Доспат“.
– Задължителен ли е уловът, или е по-важно преживяването?
– И двете по равно.
– Интересува ли ви в каква посока се движи глобално светът и какво мислите за това?
– Да, интересувам се и някакси чувството за перспектива го изгубих, поради надвисналите опасности, предизвикателства. Не си мечтая какво ще е след 20 години, защото като нищо може и война да стане – надвиснала е. Интересувайки се от история, знам, че няколко години преди войни светът настръхва. Това не ми харесва. А пък сега войната би била последната и всъщност това е нещото, което ми тежи.
– А къде е България в целия този хаос?
– Освен заплахата от голямата война, нашите съседи от Турция също предявяват претенции, което никак не е добре. Всички нормални хора живеят с това чувство на тревога от развитието на нещата. Но в крайна сметка каквото има да става, ще става. Не е в нашата мощ, на българите, да диктуваме, макар че бъдещи събития могат да ме опровергаят. Колелото на историята се върти и знае ли човек?
– Имате ли любимо място в родината?
– В Родопите. Родът ми по бащина линия е от там и на това място се чувствам у дома си.
– Какво отличава тази планина от останалите в България, които са не по-малко красиви?
– Тези обли борови върхове са просто великолепни! В село Гела, от където е родът ми, има някаква особена тъга, свързана и с родопската народна музика, която е много характерна.
– Предполагам, че там ви е най-уютно?
– Да, определено. И когато съм на планина, там почивам.
– Къде ви се ходи в чужбина?
– Сега ми се ходи в Дъблин. Мисля скоро да го посетя. Имаме да смесваме някои песни там. Бих отишъл хем да поработя, хем да пия бира.
– Имате ли любима кухня или храна?
– Обичам морска храна. В зимните месеци я консумирам по-малко, но като се стопли времето, отново наблягам на нея.
– Кулинар ли сте?
– Мога да приготвям няколко ястия, но чак кулинар, не съм.
– Споменахте, че обичате бира. А друга напитка?
– Обичам хубава домашна ракия и вечер обичам да си изпия аперитива, но не прекалявам отдавна.
– Нощна птица ли сте, или предпочитате да станете рано и да хванете динамиката на деня?
– Ставам в 7 часа и лягам в 22 часа. Това е моят стил.
– Каква музика слушате, докато шофирате?
– Някакви нови албуми, които са излезли. Или някое ново парче на „D 2“, което трябва да преслушаме.
– Любима група?
– Нямам една група. Толкова хубава музика има, така че…
– Не давате често интервюта. Това умишлено ли е, или е стечение на обстоятелства?
– Някакси не изпитвам нужда. Музикалната част на нашата работа ми е по-интересна. Но както е във вашия случай – имаме концерт в Плевен и, разбира се, че ще обърна внимание на вашата медия, за да отговоря на въпроси.
– Вече споделихте, че ще се случат интересни неща за феновете ви, които дойдат на концерта на 31 март в Galaxy Bowling Club. Какво още можете да кажете в аванс?
– Нещо друго важно, което трябва да кажа, е, че за пръв път ще свирим в този клуб с оригиналния ни барабанист Явор Александров, който след 5-6-годишно пребиваване в Англия се върна в групата. Не малко хора твърдят, че с него сме наистина „D 2“. Той е много як рокбарабанист.
– Свирите с лявата ръка на китара и ползвате специално направени инструменти за вас. Колко китари имате и има ли такава с особена сантиментална стойност за вас?
– Имам между 17 и 20 китари – не знам колко са точно. Някои от тях са изключително ценни като инструменти, други са ценни със своята емоционална стойност за мен. Най-ценна ми е първата китара, на която започнах да свиря. Пазя си я.
– На всичките ли си свирите от време на време?
– Не, за съжаление.
– А предпочитана марка за китара имате ли?
– Gibson.
– Ако не бяхте китарист, с какво щяхте да се занимавате?
– Най-вероятно щях да съм инженер – обичам да изобретявам и изработвам разни неща.
– Наричат Ви перпетуум мобилето на „D 2“. Защо?
– Сигурно защото съм мениджър на групата, пиша музика, свиря на китара. Не ми е било цел – просто така се случи, животът така ми предложи нещата.
– Музикалният Ви живот върви в прекрасна посока. А личният как е?
– В личния всичко е наред.
– Имате ли желание да станете скоро родител?
– Надявам се.
– Пожелавам Ви го!
– Благодаря!
