Първите три дни от Малкия Сечко (февруари) са известни сред българите с названието Трифoнци. Те поставят началото на зимен обреден цикъл, включващ Вълчите и Мишите празници – дни, изпълнени със забрани, ритуали и защитни обичаи.
Според православния църковен календар първият ден от триадата е посветен на свети мъченик Трифон, роден около 225 г. в малоазийската провинция Фригия.
(Православната църква отбелязва свети мъченик Трифон по нов стил на 1 февруари (Григориански календар), докато по стар стил (Юлиански календар) той е на 14 февруари.)
Вторият празник, Сретение Господне, се отбелязва в чест на св. Богородица, която отишла на 40-я ден след раждането на Младенеца в черквата, за да ѝ бъде прочетена чиста молитва. Българите наричат този ден Зимна, Трифoнова и по-рядко Вълча Богородица.
Последният празник от цикъла е в чест на свети Симеон Богоприемец, който пръв поел в ръцете си малкия Христос и го въвел в Божия храм. Нашият народ нарича деня Старили Зимен Симеон, също Симеон бележник.
В много райони на България Трифонците се почитат в чест на вредни за дома и стопанството животни. На север от Стара планина трите дни са известни като Вълчи празници.
В Белоградчишко вторият и третият ден от Трифонците се наричат Разтурняк и Криволян, тъй като според поверието така се казват двата най-страшни и лоши вълка от глутницата. През тридневния вълчи период стопаните не се докосват до остри предмети и сечива, не работят вкъщи и на полето, за да предпазят стадата от вълци.
В Тетевенско през трите Зверски празници жените не изхвърлят пепел от огнището на двора, тъй като вярват, че ако вълците оближат въглените, ще се плодят повече.
В Софийско, Пернишко и Кюстендилско, първият ден от Трифонците се почита против къртици. Жените слагат горещи въглени в къртичите дупки и ръсят варени царевични зърна около тях, за да не рият къртици по двора.
В Странджа Трифонците или Лихите дни се празнуват като Мишкини празници.
В Източните Родопи първите два дни от февруари се наричат Сечко Дечко и се отбелязват като дни за предпазване от зайци. Жените не режат с ножове и ножици, не секат дърва и не шият, за да не косят зайците с острите си зъби посевите.
По въздействието на християнския мит за Божията майка, която отива за първи път в храма след раждането на своя син, се формира убеждението, че Сретение Господне (2 февруари) и св. Симеон Богоприемец (3 февруари) трябва строго да се почитат от младите невести и бременните жени. Те не работят нищо и спазват сексуално табу, за да не се родят децата им симьосани, тоест с белези по тялото (на гръцки името Симеон означава белег).
На места в Пловдивско майките раздават питки, намазани с мед и захар, за здравето на своите деца.
В Добричко жените семиосват смоците и гущерите на Стар Симеон Бележник (3 февруари). Връзват на три кола по един парцал, подпират ги върху три главни и секат с брадвата, за да посекат символично влечугите (Български народен календар, Попов, С., 2026)
Останал като традиция от времето преди календарната реформа, 14 февруари е датата, на която в България масово се чества Трифон Зарезан и лозарският празник (професионален празник на лозаря) по стар стил. Макар църковното почитане на св. Трифон да е на 1 февруари, в народната памет е пуснало дълбоки корени честването му по стария стил.
И докато масовото зарязване на лозята се случва на 14 февруари, обредното почитане на Трифонците като защитни дни е традиционно заложено на 1, 2 и 3 февруари – вековна практика, съхранена в народната памет.
източник: https://www.nationalgeographic.bg/a/fevruarski-obicai-trifoncite-1-3-fevruari
