„Страхил Найденов ни изненадва с идеите си, с майсторството си. Той е вложил в работите си своята същност, мисълта си и емоцията на душата си. Те изразяват състояния. Творческият нюанс в мозайките му показва светът в черно и бяло, светлото и тъмното, доброто и лошото. Те присъстват в нашия свят постоянно, дели ги една червена линия – линията на живота. В тъмното и светлото винаги присъства и цветът – това е присъствието на човешкия дух, който дава смисъл на нещата от живота, оцветява ги, оживява ги. Ето това виждам в мозайките на Страхил, а може би всеки от вас ще види своите усещания, защото изкуството е многозначно“, каза за изложбата Татяна Духлинска, уредник на галерията.

„Проникване“, „Сянка в съня ми“, „Сияние“, „Еуфория“, „Свободно падане“, „Трепкаща светлина“, „Прегръдката на облаците“, „Равноденствие“, „Заслушан в тишината“ са част от наименованията на творбите.

„Точно в тази зала започна моят творчески път, защото тук се състоя първата ми самостоятелна изложба. Мисля, че стигнах далече – до Белград, Флоренция, Базел, Орегон, Токио. Вървейки по този път, веднъж годишно се завръщам тук, за да ви покажа какво съм постигнал, до къде съм стигнал в своята работа. В това пространство има някакъв сантимент. Тази вечер се представям пред вас с отговори на въпросите, които съм си задавал през изминалите месеци. Всяка една работа е сама за себе си и тя стои в пространството със собствени вибрации. Надявам се това, което ме е докоснало и провокирала да създам всяка от творбите си, да докосне и вас“, сподели творецът.

Доста от работите му са нови за досегашния му стил. Страхил Найденов поясни, че се опитва да влага повече динамика и триизмерност в тях. Има интересни експерименти с материали като стъкло и порцелан, а една от работите му е с особено емоционална стойност за него, тъй като е създадена в съавторство с неговата дъщеря Сирма.

Снимки: Панайот Йорданов

Само преди месец творецът представи в Плевен огромна експозиция със 100 свои работи, изпълнени в естествен камък, дърво и керамика във всички направления на това трудоемко, но много красиво изкуство, оставащо във вечността. За талантливия автор, роден на 02.09.1973 в град Плевен, това беше 8 самостоятелна експозиция, в която показа впечатляващи мозаечни пана, 3D мозайка и скулптурна мозайка, която малцина автори се осмеляват да създават.

Той е член на Съюза на българските художници, на Международната aсоциация за пластични изкуства АИАП (ЮНЕСКО), както и на Дружеството на плевенските художници. Активно участва в изложби в чужбина и в България. Победител е в първи кръг на ART Olympia 2017 в Токио, Япония.

Експозицията откри директорът на галерията Мирослав Минчев, който изрази възхищението си от общото внушение на произведенията, при които е спазена класическата технология. Той разказа ретроспективно за появата на мозайката в исторически план, както и за широкото й използване в Рим и Древна Гърция. Мозайки продължават да бъдат откривани и по българските земи, информира Минчев и акцентира върху трудоемкостта на това изкуство, в което всеки елемент се изсича с длето и чук преди да намери своето място в цялостната композиция на творбата.

От името на кмета на Община Плевен Георг Спартански цветя на твореца поднесе Стефка Григорова, началник на отдел „Култура“ в местната администрация. Тя призна, че винаги с удоволствие посещава изложбите на Страхил Найденов, който не се нуждае от представяне като автор.

Самият творец каза, че настоящата изява е сбъдната мечта за него и благодари на домакините за предоставената възможност да представи материализираните си творчески пориви от последните 2 години. Той е роден на 2 септември 1973 в град Плевен. Член е на Съюза на българските художници, на Международната aсоциация за пластични изкуства АИАП (ЮНЕСКО), както и на Дружеството на плевенските художници. Негови работи бяха представени в експозицията, с която беше открита на 31 май в Плевен частната художествена галерия „Дориан“, а миналата година получи голямо признание и в далечна Япония – от Международното биeнале Art Olympia в Токио. Мозайките му с основание предизвикват голям интерес сред ценителите на изкуството и у нас, и в чужбина. За вдъхновението и света на изкуството разказа специално за читателите на Plevendnes.com Страхил Найденов.

– Какъв е поводът да представиш такъв широк спектър от твоята работа?

– Не е повод, това е възможност, която ХГ „Илия Бешков“ ми даде. Това ми 8-ма самостоятелна изложба и е най-мащабната до сега. Показвам 100 работи. Пространството на галерията го позволява и аз съм очарован от резултата. Експозицията е моя сбъдната мечта.

– Представяш работи от последните две години. Всички те са много различни и интересни. Какво те провокира за създаването им?

– В материалите няма нищо ново. Всичко е само естествен камък – с него се чувствам добре. Иначе всяка работа е тема – няма нещо обобщено, няма точни посоки, в които да се движа. Просто някакви моментни хрумки на неразумен разум. Нещо ми въздейства и ефектът от това е една реализирана мозайка.

– А кое е първото – емоцията, или мисълта, която те провокира?

– Не знам. Това са някакви подсъзнателни процеси, които си вървят, но може би някакво емоционално възприятие е в основата на процеса.

– Имаш много поетични наименования на доста от работите. Важно ли е за теб да насочиш зрителя към това, което си искал да изразиш?

– Опитвам се, защото все пак заглавието помага работата да бъде възприета в пълнота. Чрез заглавието подсилвам идеята, която съм материализирал.

– Има автори, които творят абстракции и умишлено не наименоват творбите си, за да оставят максимална свобода за възприятие.

– Самият факт, че публиката тръгва в някаква посока, за мен означава, че дадена работа ги е провокирала, въздействала им е по някакъв начин. Ако възприемат моята идея, съм доволен, ако не я възприемат – пак съм доволен.

– Как успяваш да си толкова работоспособен и да произвеждаш толкова културни продукти, които да споделяш с ценителите на изкуството? Само в последните 2 години имаш десетки участия в общи експозиции у нас и в чужбина и няколко самостоятелни такива.

– Това е моя цел, поставил съм си я за задача. Където има експозиция, в която мога да се включа, аз го правя. Не заради мен самия, а заради мозайката.

– Тоест в споделянето на творчеството ти виждаш огромния смисъл?

– Абсолютно! Една работа няма място в ателието – тя трябва да бъде сред хората.

– Има автори, които смятат, че е най-важно да изразяват това, което е вътре в тях, без значение дали ще стигне до публиката, или ще събира прах някъде.

– На всяка моя изложба наблюдавам реакцията на публиката, защото това ми е много важно. Показва ми дали посоката, която съм поел, е вярната. За мен това е корективът – публиката.

– Получаваш ли обратната връзка от хората?

– Да, на всички експозиции я получавам, което ме прави много доволен. Забелязал съм това още на първата ми изява и продължава да се случва винаги.

– И това те зарежда, предполагам?

– Много! И ми е голям стимул.

– Какво ти предстои до края на годината?

– Следващия месец с 2 работи участвам в Бианалето на малките форми, което се провежда в същата галерия в Плевен, където сме сега. След това имам самостоятелна изложба в Пловдив – през ноември, получих и покана за участие в 2 международни форума в Белград и смятам да се включа. За януари 2019 г имам една покана за Флоренция, но там нещата се журират, което още не се е състояло.

– Работата релакс ли е за теб, или имаш нужда от различно занимание, с което да се възстановяваш?

– Предполагам, че е работата ми е релакс, защото за мен, всъщност, тя е едно ежедневие. Всеки един ден протича по сходен начин – ставам сутрин, пия си кафето и отивам на работа в ателието.

– И явно това е твоята формула на успеха, за да създаваш толкова красота.

– Да, това си е моята формула. Така се чувствам добре.

– Какво друго обичаш да правиш?

– Да пия бира.

– Каква марка?

– Нямам.

– Някакви изисквания, все пак?

– Да е студена.

– Обичаш ли да гледаш филми?

– Не.

– Предпочиташ срещите с приятели на бира.

– О, да. Така е.

– А пътешестваш ли?

– Много отдавна не ми се е случвало, така че съм забравил какво е това. Ателието ми е достатъчно.

– Това е твоят свят?

– Да, точно така.

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com

– Познаваме се – да си говорим на „ти“?

– Разбира се.

– Какви материали използваш в работите си?

– Предимно естествен камък – варовици, пясъчници, гранит, мрамор. В някои от работите присъстват стъкло, керамични елементи, но рядко.

– В един от последните си цикли включи павета. Много хора не биха ги свързали с произведения на изкуството, но не и ти. Какво те провокира?

– Първо, самият материал ме провокира – това са сианити, гранити. Привлече ме грубостта на формата. Всъщност идеята на моята пластична серия „Форма във форма“ беше да извадя някаква точно, правилна, перфектна геометрична форма от тази груба форма на павето. Мисля, че се получи доста добре. Това нещо все още ми е интересно, така че сигурно ще има продължение.

– Какви теми те вълнуват?

– В момента именно тези геометрични форми ми тормозят главата. Иначе имам доста неща, с които изразявам душевност, чувства. Женското тяло ме вълнува много като форма.

– А защо се занимаваш с мозайка?

– Чувствам се добре с мозайката на този етап от творческото ми развитие – предполагам, че и тя се чувства добре с мен.

– Защо?

– Като творец търся повече обемност, повече пластичност на работите и като техника мозайката съчетава в себе си точно това. Още повече, че работя релефни мозайки, имам и много триизмерни работи, скулптурни мозайки, което за България е уникално. Като изразни средства е доста богата и ме удовлетворява напълно.

– Ако не се занимаваше с мозайка, какво щеше да правиш? Или такава възможност никога не е стояла?

– Нямам идея. Бих могъл да правя много неща. Например да бъркам вар и цимент на някой строеж (б.р., смее се).

– Това е в кръга на шегата, нали?

– А, не се знае.

– Искаш да кажеш, че животът е шарен и провокации дебнат отвсякъде?

– Да, отвсякъде – ежедневно. И винаги са трима срещу един.

– Когато се срещнеш с поредния камък, той говори ли ти по някакъв начин сам за себе си?

– Определено. За да взема един камък, трябва да съм видял предварително какво може да се случи с него. Иначе просто ателието ми ще стане една каменоломна. Преди няколко месеца обикалях половин ден по поречието на една река, защото ми трябваше точно определен камък. Почти се отчаях, че няма да го намеря, но накрая един изникна съвсем случайно. По принцип е трудно намирането на камъни. Камъни много, но, както се изрази ти, не всички говорят.

– Когато работиш вече едно произведение, съвсем ясна визия ли имаш за крайния резултат, или то си има своя логика на развитие и те води по някакъв път, който в определен момент може да те изненада?

– По принцип изкуството не е логичен процес, но определено трябва да е узряла идеята, да е абсолютно визуализирана в главата ми, за да започна да я правя, защото при мозайката корекциите са почти невъзможни. Но има редки случаи, при които тръгвам в една посока и в процеса на работа творбата отива на съвсем друго ниво. Обикновено са изчистени нещата до последно преди да започна да ги правя.

– Ти си родом от 9-ти квартал в Плевен. Разбрах, че има някаква закачка между теб и приятелите ти, с които сте израсли там. Какво му е толкова специалното, забавното и интересното на това място?

– Място, като всяко друго, но там сме израснали като деца и сме правили големи глупости, а сега с насмешка се връщаме в тези времена. Аз от 16 години не живея там, но закачливите спомени от детството са живи.

– Някоя забавна история ще разкажеш ли?

– Е, имам две дъщери – недей така! Няма да давам лош пример – за тях трябва да съм перфектен.

– Добре, ще поддържаме илюзията жива.

– Да, с благородни намерения.

– Ти си един от тримата автори заедно с Валентин Асенов – Хъкъла, и Илиян Ангелов, с които частната художествена галерия „Дориан“ в Плевен стартира дейността си. Как се почувства от този факт? Как се чувстват твоите прекрасни произведения там?

– Предполагам, че много добре, защото галерията е просто уникална, не само за Плевен, но като цяло. На много сериозно ниво е, много добре е изпълнена. Решението на галериста да покани мен и колегите ми за откриването ме погъделичка доста приятно и мисля, че това беше едно страхотно събитие, което предизвика сериозен отзвук, а това е хубаво. Градът имаше нужда от такова нещо.

– Начинанието тепърва ще се развива, което е още по-хубаво, нали?

– Сигурен съм. С този старт и работата, която върши целият екип, мисля, че ще се случат добре нещата.

– Освен с изкуство, с какво друго се занимаваш? Имаш ли специално време за себе си, или хоби?

– Ще те разочаровам – много съм скучен. Сутрин ставам, пия кафе и отивам на работа. За мен изкуството е като работата за всеки друг човек.

– Искаш да кажеш, че не ти е необходимо вдъхновение, което чакаш да те посети? Може би това са някакви митове?

– Със сигурност са митове. Не знам какво е това вдъхновение. При мен няма вдъхновение, няма муза. За мен това си е един обичаен работен процес.

– Явно е важна дисциплината, за да твориш.

– За мен поне е така – за останалите колеги не знам. Просто едно ежедневие, което е много важно, защото така нареченият ритъм един път изгуби ли се, след това много трудно се връща обратно.

– Има мнение, че много от художниците са скучни и самовлюбени хора. От къде идва това твърдение и ти споделяш ли го? Нужно ли е да си егоцентричен, за да си в този артистичен свят?

– Аз отстрани като се гледам, мисля, че не съм такъв. Да, определено си се харесвам, но чак пък да съм самовлюбен, не мисля. Още повече, че имам две дъщери и съпруга – нямам оплаквания от тях.

– Някоя от дъщерите ти занимава ли се с изкуство?

– Малката ми дъщеря е с профил изобразително изкуство в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в Плевен. Не знам дали ще продължи в бъдеще да се занимава с това – сега е в 8-ми клас, но до момента й е интересно.

– Тя дава ли ти съвети, ти търсиш ли нейното мнение?

– Човъркам я, да. Опитвам се да държа този интерес жив, но не съм от родителите, които се налагат. Тя много рядко търси съвет от мен, пък и не вслушва. По-скоро с преподавателите си се съобразява.

– Как релаксираш?

– По нормалния начин – прибирам се вечер, сядам пред телевизора и пия бира.

– През уикендите не ходиш ли за риба или да се срещаш с приятели?

– Не, това не е моето занимание, освен това аз работя и в събота и в неделя.

– Възможно ли е да постигне съвършенство един творец, или това е някакъв идеал, към който само се стреми през живота си?

– Предполагам, че не е възможно, защото постигайки съвършенството, означава, че спираш до там и край. Няма накъде да се развиваш. По-скоро това е музата – търсенето на съвършенството. А и това са индивидуални неща – зависи кой какво разбира под съвършенство.

– Обичаш ли да четеш книги?

– Обичах да чета. Вече не си спомням кога последно съм чел книги, но преди години ми беше основно занимание.

– Да се е случвало литературно произведение да те провокира да пресъздадеш нещо в камък?

– Не.

– Какво музика харесваш?

– Само хубав рок.

– Какво ти предстои в най-скоро време след изложбата в галерия „Дориан“, която продължава до 14 юни?

– Днес, 6 юни, откривам самостоятелна изложба в Градската художествена галерия в Русе – в 18 часа. Показвам 52 работи – стенни пана, триизмерни работи, скулптурни мозайки.

– Ще имаш ли изяви до края на годината?

– През август ще имам експозиция във Варна, през септември правя изложба в ХГ „Илия Бешков“ в Плевен, през ноември – в Пловдив.

– Желая ти успех!

Сред гостите, уважили поканата на собственика на галерията Ивайло Станев, бяха още Стефка Григорова – началник на отдел „Култура“ в Община Плевен, Здравко Георгиев – заместник-председател на Общинския съвет в града, Николай Емилов Маринов – общински съветник, художници, творци, представители на местния бизнес, почитатели на изобразителното изкуство и приятели.

Нестандартно решеното пространство с европейски облик беше единодушно определено от посетителите като стилно и интересно. Собственикът Ивайло Станев поздрави присъстващите на откриването на проекта като припомни, че животът е кратък, а изкуството – вечно, и информира, че галерията ще показва съвременно изкуство както на утвърдени, така и на талантливи млади автори. Името й „Дориан“ пък е вдъхновено от историята за Дориан Грей и неговия портрет, създадена и разказана въздействащо от Оскар Уайлд.

Кметът Георг Спартански също поздрави присъстващите. „Не всеки ден в Плевен се откриват галерии, но е хубаво, че и това се случва. Прощапулникът на тази е отличен, тъй като представя трима доказани автори. Имал съм възможност да виждам техни произведения и в общи изложби, и в индивидуални такива и съм убеден, че творбите им са от висок ранг. Пожелавам много клиенти, защото изкуството е създадено да доставя естетическа наслада, но творбите трябва да се продават, за да се развиват авторите и да си освободят съзнанието от проблемите на битието. С удоволствие ще посещавам галерията в бъдеще. Поздравления за идеята, за инициативата и за реализацията! На добър час!“, обърна се към аудиторията той.

Валентин Асенов – Хъкъла, изрази задоволството си от новото арт пространство в Плевен, както и от възможността за втори път да представи свои работи в съвместна експозиция с другите двама автори. „Благодаря за поканата на Ивайло Станев да открием галерия „Дориан“ с наша изложба. Обстановката е чудесна! Пожелавам успех на начинанието, защото пътят на галериста е много труден. Колегите не се нуждаят от представяне. Мисля, че се получи добро трио, което съчетава мозайка, пластика и живопис. Благодаря ви, че сте тук, на добър час на галерията и да пребъде!“, благослови проекта и Хъкъла.

Илиян Ангелов определи „Дориан“ като стилно пространство, създадено с амбицията и мотивацията на група млади хора да разнообразят и да разчупят атмосферата в Плевен. Страхил Найденов добави, че град Плевен се сдоби с едно невероятно като идея, като концепция и като изпълнение арт пространство. „Надявам се да е успешна инициатива и в бъдеще да се развива възходящо“, каза още той.

Директорът на ХГ „Илия Бешков“ Мирослав Минчев също сподели радостта си от културното събитие. „Много се радвам, че такива млади хора имат смелостта, куража и начина на мислене, за да създадат галерия „Дориан“. Изключително съм впечатлен от пространството. Макар и камерно, е много добре аранжирано и издържано, стилно е. Дизайнерски е решено добре, цветовете помагат да изпъкнат творбите, каквито и да са те. Много ми харесва идеята им да показват съвременно изкуство и начинът, по който го представят, което в Плевен до сега се случваше рядко. Галерията е не само реална, но и виртуална, много добре представена в Интернет, а по този начин в цяла България и в чужбина. Основната идея на новите галеристи е да показват плевенски и други автори в Интернет пространството и да ги продават, което е чудесно. Това е търговска галерия и е един голям шанс за реализация на творбите на колегите не само от града“, каза Минчев.

Създателите имат амбицията галерията и прилежащото й пространство на открито да се превърнат в културен център за града, в който да се организират събития от всякакъв характер – литературни четения, камерни концерти, презентации, обучения, фотосесии, хепънинги, детски празници, експозиции под открито небе и др.
Повече за галерия „Дориан“ може да научите на адрес www.dorian.bg

„Неговото изкуство е впечатляващо, а миналата година получи голямо признание и в далечна Япония. Мозайките му с основание предизвикват голям интерес сред ценителите на изкуството. Всеки път майсторът на камъка ни изправя пред едно ново предизвикателство, а пластиките и паната му зареждат с нови духовни послания всеки, докоснал се до тях“, каза при откриване на експозицията уредникът на галерията Татяна Духлинска.

Произведенията на Страхил Найденов носят определен смисъл и идея, а всяко пано е уникално съчетание на материали. Той успява да извади от камъка онази сакрална форма, която е скрита в него, и точно чрез духа му да направи своите внушения за вечност. В ръцете му дори паветата се превръщат в произведения на изкуството.

Снимки: Панайот Йорданов

„Скурптурна мозайка е понятие почти неизвестно в България. Подобна експозиция не е организирана в страната – аз съм първият, който се осмели да го направи“, информира Найденов. И уточни, че изложбите всъщност са две, като идеята за провокативното вписване на едната в другата е негова и на учителя му Красимир Вътков. Посланието на 5-те работи от малката експозиция е житейски цикъл, в който се открояват торс с мъжкото и женското начало, Светкавица, която е символ на сривовете и трудните моменти, преминава се през Следствие, което е развръзката от множество ситуации, и композицията завършва с Река, разказваща за течащата вода, която отмива всичко лошо. До нея пък е Рогът на изобилието, който е пожеланието на твореца към съпреживяващите творбата му да имат хубави събития в живота си.

Другата експозиция, голямата, е издържана изцяло в камък върху камък, което по думита на автора е рядко срещана техника дори в международен мащаб.

Кметът Георг Спартански коментира последното голямо признание на Найденов от Япония, като изтъкна, че неговите мозайки кореспондират прекрасно с усещането на хората от Страната на изгряващото слънце целият им живот да бъде вплетен хармонично в този на природата. „Ние не трябва да преправяме природата, а като източните народи да направим така, че да се вписваме по един хармоничен начин в нея. Мозайката съществува от хилядолетия и изразява стремежа на тленния индивид да остави след себе си нещо вечно“, каза Спартански. Той добави, че Страхил Найденов е чудесен продължиелн на тази хилядолетна традиция да увековечи това, което чувства и възприема със сетивата си и да го разкаже на останалите. „Не можеш да разгадаеш душата на един творец. Важното е изкуството да ни докосва, да не ни оставя равнодушни. Майсторство е да намериш дървото в природата, което тя първично е обработила, и после в това мъртво парче да вложиш отново живот черз едно такова изкуство. Трябва да ценим хора с този божи талант, който има и Страхил Найденов. Безкрайно съм впечатлен от работите и Ви пожелавам само да сте здрав, защото другото явно го имате“, каза още Спартански.

Пластиките на автора заслужават да получат своя шанс да влязат в нашия свят и бит и да го заредят с духовните си послания, изтъкна и галеристката Татяна Духлинска, като посочи, че всеки от публиката ще види в тях нещо различно, определящо се от собственото му състояние и виждане на изкуството, а самият автор е направил това духовно зареждане в онази сакрална творческа минута, когато е реализирал идеята си. Защото всяка мозайка от изложбата е не просто ефектно съчетание на материали, а духовно послание. Страхил Найденов говори чрез камъка, дървото и мозайката за човешките чувства и състояния. Названията на творбите му са красноречиви: Спиралата, Съществуваща дистанция, Преплитане на противоположности, Способност на формата, Сънуваща луна, Тъмната половина, Сърцето на камъка, Искрата на съмнението и др., като при подредбата им в експозицията съществува една логична смислова връзка.

Духлинска припомни интересното съвпадение, че миналият творчески сезон отново беше открит с изложба на Страхил Найденов. Тя пожела на плевенските автори и на публиката интересни събития в Къщата на художниците.

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com

Само преди дни, на 1 септември, Найденов откри самостоятелна изложба с 60 мозайки в Националната палата на художествените занаяти в Орешака, която предизвика сериозен интерес сред многобройните гости на събитието.