„Скобелев парк“ е наречен четвъртият гребен на Зелените гори (възвишенията в югозападните покрайнини на Плевен), където от 26 до 31 август 1877г. се разиграва кървава драма, известна в историята като „третият щурм за Плевен“, в който ген. Скобелев се явява главно действащо лице. 
Първоначалният вид на „Скобелевата могила“, около която е изграден „Скобелев парк“ Паркът ляга върху почти свободен терен – пасище, в началото върху площ от 60 дка, а в наше време от около 1200 дка, на историческо място, където лежат костите на повече от 40 хиляди войници. 
Изграждането на Скобелевия парк-музей започва на 12.04.1904г., а тържествата по откриването му са на 2/3.IХ.1907г. 
Паркът е изграден по план на Ф. Льошо – управител на княжеските паркове в София, и изпълнен от Д. Гюлеллетов – преподавател в Плевенското винаро – овощарско училище. 
1915г. Между алеите на Скобелев парк 
Входът на парка се краси от желязна двукрила врата, сглобена от частите на различни видове оръжия от Освободителната война. Върху двете крила са изписани металически позлатени букви: „М. Д. С“ Тя е изработена в Софийския арсенал по план на Д. Деянов. Отстрани върху каменна платформа са разположени две големи обсадни оръдия. 
1915г. Главната входна алея на парка От входа на парка водят красиви широки алеи, настлани с разноцветни речни камъчета. Отстрани са засадени много цветя и са разположени десетки оръдия – образци от всички видове, участвали във войната. 
1912г. Едно от укрепленията в парка 
„Самодивският венец“, част от могилата „Ген. Скобелев“ и батареята- паметник „Граф Тотлебен“. 
Близо до реставрирания редут „Исса-ага“ се издига най-оригиналният паметник- Братската могила-костница Тен. Скобелев“. Изградена е от бигорен камък и пръст и е обрасла с бръшлян и вечнозелени храсти. 
Стоян Заимов при могила Тен. Скобелев“ 
1921 г. Първият уредник – екскурзовод на Братската могила – костница Александър Чепилевски. Интересна съдба има тогавашният уредник на костницата – Александър Александрович Цепилевски (1843 -1939 г.). Роден е на 27.03.1843г. в гр. Архангелск. Като артилерист в Скобеле- вия отряд се сражава в боевете за Плевен и Аовеч. Участва в последния бой на 10.12.1877г. Многократно награждаван за храброст лично от ген. Скобелев. 
След края на войната Ал. Чепи- левски остава в България, където са загинали двама от братята му. Назначен е в командния състав на Б.А, където служи 25 години. Уволнен през лятото на 1908г. без право на пенсия, той е назначен за надзирател в обектите на ВИМ – Плевен, където работи 17 години. 
След края на войната Ал. Чепи- левски остава в България, където са загинали двама от братята му. Назначен е в командния състав на Б.А, където служи 25 години. Уволнен през лятото на 1908г. без право на пенсия, той е назна – чен за надзирател в обектите на ВИМ – Плевен, където работи 17 години. 
1925г. Върху могилата-костница са поставени руски и турски оръдия и голям Георгиевски кръст за храброст. Над входа има паметна плоча с вълнуващ текст, написан от Стоян Заимов. От вътре, в средата на могилата, е поставен дървен саркофаг във формата на паметник с кости на загиналите герои – освободители. 
1934г. Паркът, погледнат през венеца на Могилата-костница. 
191Or. Кът от „Скобелев парк“. „Счупеният топ“ при превземането на турски редут № 2 на 30.08.1877г. 
Между алеите на парка са били разположени две езера с водоскоци, оградени с бигорен (лек варовиков речен) камък. 
1924/1925г. Една от батареите в Скобелев парк. 
ътят за входа на Скобелев парк започвал от Мавзолея и минавал покрай казармите. До към 1915г. се е казвал „Булевард Куропаткин“ (началник – щаб в отряда на Скобелев и бъдещ военен министър Русия). След това е преименуван на бул. „Скобелев“. 
ътят за входа на Скобелев парк започвал от Мавзолея и минавал покрай казармите. До към 1915г. се е казвал „Булевард Куропаткин“ (началник – щаб в отряда на Скобелев и бъдещ военен министър Русия). След това е преименуван на бул. „Скобелев“. 
14.04.1912г. Феликс Русел – Председател на Парижкия градски съвет с делегация на балкончето „Спокойствие“ в къщата в парка, където от 1908г. до смъртта си на 09.09.1932г. е живял и работил Стоян Заимов. 
1916r., H. В. Борис 111 и принц Кирил пред Братската могила-костница.
