Валери Петров е един от онези редки творци, чиято светлина не избледнява с времето, а сякаш грее все по-ярко. Роден през 1920 г. в София, той израства в дом, в който духът, културата и хуманизмът са определящи. Истинското му име е Валери Нисим Меворах – произхожда от еврейско семейство, но през живота си никога не слага рамки – нито пред себе си, нито пред другите. Завършва медицина, но любовта му към писаното слово, към поезията и изобщо магията на езика го води по съвсем различен път.
Той е като вълшебник на българската реч – умее да превръща и най-обикновените неща в поезия. Стиховете му са топли, човечни, леки на пръв поглед, но изпълнени с мъдрост и докосващи с тънко чувство за хумор. Ако сте чели “Копче за сън” или сте се усмихвали на “Меко казано”, знаете че това са приказки, които са уж за деца, но говорят и на възрастните с един тих, нежен глас, който не натрапва поуки, но напомня.
Освен със личната си поезия, Валери Петров блести и с преводите си. Известен е на поколения българи с преводите си на Шекспир и се справя така, както малцина могат – римите му не звънят изкуствено, ритъмът е жив, а образите – истински въздействащи, подобно на самия оригинал.
Въпреки огромния си талант, Валери Петров се откроява като изключително скромен човек. Никога не е търсил шумна слава, предпочитал е уединението, добрия разговор, книгата. След 1989 г. се включва активно в обществения живот, дори става депутат във Великото народно събрание, но и тогава остава верен на себе си – един истински морален компас.
Валери Петров става академик на БАН през 2003 г. Вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга. Номиниран е и за Нобелова награда. През 2013 г. е удостоен с Наградата за европейски гражданин на ЕП – за принос към българската култура и разбирателството между нациите. Награден е и с медал “Иван Вазов” на Съюза на българските писатели.
