Днес, 21 април, празнуваме Цветница (Връбница). Празникът винаги е след Лазаровден, една седмица преди Великден. Той е посветен на посрещането на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки.
Затова на този ден се ходи на празнична църковна литургия с върбови клонки, китки здравец и пролетни цветя, които свещеникът освещава. Венчетата се отнасят вкъщи и се слагат пред иконата. Вярва се, че върбовите венчета имат голяма сила при уроки и болести и се използват в лечебни ритуали през цялата година.
На Цветница лазарувалите предишния ден моми изпълняват обичая кумичене. Той е последният от цикъла на пролетните момински игри. Започва рано сутринта, като над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предишния ден моми отиват на реката и пускат по течението приготвените венчета от върба.
Освен венчета, момите пускат по течението и парчета от предварително омесен обреден хляб – кукла. Девойката, чието венче или хляб излезе най-напред, става кумица, което е голяма чест. Тя повежда моминското хоро към своята къща. Там се слага обща трапеза.
След гостуването момите говеят (мълчат) в присъствието на кумицата до Великден, а на този ден всяка лазарка отива у тях с боядисани яйца и обреден хляб. Тогава кумицата ги освобождава от говеенето. Всички моменти от обичая кумичене се придружават от съответни обредни песни, в които преобладават мотивите за любовта между моми и ергени, за предстояща женитба. Когато свърши обредът, момите вече са се кумичили и не се боят от това, че може да ги отвлече змей.
Според народното поверие, девойка, която е лазарувала и се е кумичила, има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени. Привечер на Връбница се играе за последен път лазарско хоро. Това е първото сключено хоро след великденските пости.
Днес имен ден празнуват всички, които носят имена на красиви цветя, храсти, дървета.
