На Видовден, 15 юни, се става рано и се събира вида вода от листата вида. За здраве е, напомня народната традиция, която прилича на практиките по Еньовден. Слънчев празник, който съчетава вярата за магията на водата, наситена със силата на билките. Малко известно е, че има цвете с името вида – нарязанолистна лугачка (Dipsacus laciniatus L). Листата на лугачката са сраснали в основата си, където се прикрепят към стъблото, образувайки по този начин нещо като чашка. Тъкмо в тази „чашка“ се стича сутрин роса, която се събира на Видовден. Но водата не се ползвала при болест, а за зрение. Вярвало се, че слепите проглеждали, ако измият очите си с нея. А зрящите се сдобивали с магическо зрение, да виждат живото и неживото. Живота и смъртта. Тази практика препраща към друга легенда, с дълбоки корени в западните части на България (както и в Сърбия и Македония, където също се празнува Видовден) – легендата за Вида самодива. Самодивата-воин, проекция на гръцката Артемида, според Иван Венедиков, повелителка на живота и смъртта и присъстваща неотклонно в юнашкия епос за Крали Марко. Антропонимът Вида самодива се среща в различни фолклорни песни от този край с вариации Вила самодива и … Видра самодива. В някои от песните тя има способността както да отнема живот, така и да връща към живот мъртвите. Според народните вярвания самодивите са мистични същества, които могат да помагат или да пакостят, но при всички случаи не е добре да бъдат разлютявани, защото силата им, черпена от природата, е голяма и те я използват без колебание. Самодивите са невидими за обикновените хора, но тези, надарени със свръхзрение, могат да ги виждат.
Днес най-активно празникът се чества в Годечко, Брезнишко и Трънско. В района на Граовско Видовден се почита като празник на здравето на очите и против слепота.
Видовден, освен в България, Сърбия и Македония, се чества и в централна Европа, особено в Италия,Чехия, Германия, Унгария, Полша, като денят на свети Вит, светецът, покровител на зрението. А в нашенската традиция, Вида е сестра на трима братя градушкари, Герман, Вартоломей и Елисей. Те наказвали чрез градушка, порои, бури и вихри неправдите, за които Вида им обаждала, защото, както казвали по този край: „Вижда Вида, всичко вижда!“. Оттук идва и вярата, че тя е възмездителка, вижда греховете, които другите не виждат и носи разплата.
Информация: Гергана Пожарски
