Талантливият и обичан композитор Стефан Димитров е роден на 28.05.1949 г. в София. Той е водещо име сред поколението композитори в българската забавна музика, които се утвърждават в средата на 70-те години на миналия век. Работи като щатен аранжор на Биг бенда на БНР, композира оркестрови пиеси, музика за телевизионни спектакли, театрална и филмова музика. През 80-те работи с групите “Вариант Бе” и “Домино”. Голяма популярност имат дуетите му с Богдана Карадочева, която е негова съпруга. За текстовете на своите песни си сътрудничи с М. Белчев, М. Башева и М. Петкова. Многократно печели награди от фестивала “Златният Орфей” и др. Песента “Да бъде ден” (т. М. Белчев, изп. сборна формация) ознаменува основаването на Дружеството на българските естрадни изпълнители през 1985. Автор е на почти всички песни за популярното актьорско трио “НЛО” от неговото създаване. През 90-те в химни на политическата промяна се превръщат песните “Молитва за България” и “Дано, дано”.
През 90-те заема отговорни ръководни постове – директор на “Канал 1” на БНТ, генерален директор на БНТ, директор на Нова телевизия, директор на програма „Христо Ботев“ на БНР (2010-2016 г).
Стефан Димитров беше в Плевен на 11 януари 2018 г, за да присъства на записа на новото си произведение. То е балет и се нарича „Сънят на Пилат“. Изпълнението му беше поверено на Плевенската филхармония и на Общински хор „Гена Димитрова“. За читателите на Plevendnes.com известният композитор даде специално интервю.
– Г-н Димитров, как се роди най-новото Ви произведение – балетът „Сънят на Пилат“?
– Творбата е вдъхновена от книгата „Майсторът и Маргарита“ на Михаил Булгаков. Наскоро завърших това произведение, което пиша от 4 години. Надявам се един ден то да стане балет. Състои се от 3 части. Едната се казва „Aeternitas“, втората е „Lux Aeterna“ и третата е „Misericordia pro nobis“, което означава „Милост за всички“. Мисля, че стана интересно произведение. Аз много харесвам самата книга. Тя задава въпроси и всъщност основното в нея е това, че в крайна сметка най-важното нещо е любовта, която побеждава и смъртта. Това за мен е едно вътрешно, скрито послание, което четейки, го изваждаш за себе си. Бях много развълнуван да присъствам на първото изпълнение на живо на произведението си. Изведнъж го чувам по нов начин и виждам в друга светлина цялото. Живият звук е нещо много по-различно – дава се душа на цялото произведение, става релефно.
– Кога ще бъде представено пред публика?
– „Сънят на Пилат“ ще бъде представен за пръв път пред публика като инструментална творба най-рано през лятото на 2018-та година. В последствие ще се мисли за реализирането на балет, каквато е цялостната идея на проекта.
– Какво друго се случва при вас? Творите ли в обичайната си посока?
– В момента не. Написах няколко песни. Едната е за Богдана (бел., ред., Карадочева) по текст на Маргарита Петкова и се казва „Хич не би пука“. Стана много сладка песен, и текстът е много хубав: „Когато ритам топка с двамата си внука, аз знам, че Господ ме обича много и затова не ми пука.“ Има и други певци, които искат да им пиша песни, но не успявах до сега, защото ми беше зает мозъкът с това произведение.
– Рецепта за шлагер открихте ли през годините?
– Не, не може да има рецепта за шлагер – той става от само себе си. Трудно мога да кажа, че дадена песен ще бъде харесана от публиката. Понякога се намесват много различни обстоятелства, когато една песен се налага. Това зависи и от радиата – дали се пуска достатъчно, от телевизиите. Общо взето съм забелязал през годините, че всяка една песен си има съдба – много странно. Започва свой индивидуален живот, или не започва. Например едно време имах една песен „Безнадежден случай“ – ние я пеем с Буба. Бяхме в чужбина и като се върнахме в София, изведнъж разбрахме, че е станала тук голям шлагер. Защо? Защото в нея се пее: „Ние сме безнадежден случай“, а тогава такова ни беше и времето.
– А какви са творческите Ви провокации в това сложно, объркано, шарено време, в което живеем? И как човек на изкуството като Вас спасява душевността си?
– Да, трудно е, защото всичко сякаш кипи от агресия. Ако гледаш новините, ти идва да скочиш от прозореца – убийства, побои, децата се бият зверски в училище. Като че ли се промени изобщо всички в живота. И аз го отдавам това на необузданите медии. Толкова истерии, толкова кървища се дават по телевизията. Как може! Това се гледа от деца, които трябва да имат други примери в живота си, а не такива. Но, за съжаление, духът е пуснат от бутилката и няма как да се върне обратно. Говоря за всички тези американски и други сериали, които се гледат от толкова хора. Ужасно насилие лъха от екрана. Това малките деца и учениците го попиват и един ден ще станат такива. И не бива да се чудим защо са станали именно такива.
– Като човек, свързан с телевизията, какво смятате за новото ръководство на БНТ?
– Още нямам точно коментар. Ако се правят някакви реформи, то аз още не съм ги забелязал.
– А в каква посока трябва да се работи в Националната телевизия?
– Тя си има своите отговорности и, така или иначе, няма как да стане много по-различна, защото е обществена медия, която не може да бъде комерсиална. Но не знам новото ръководство в каква посока ще тръгне. БНТ си е старата къща – там има много добри професионалисти, но не знам колко са мотивирани. Трудно е да се правят реформи, знам го от собствен опит. За съжаление това е една много консервативна структура и много трудно може да се промени нещо в нея. Ще гледаме.
– Как релаксирате? Имате ли ежедневни ритуали или любими дейности?
– Не, нямам такива. Мисля си, че трябва да ходя повече пеша, защото за моята възраст трябва да имам повече движение. Да намаля цигарите – ей такива неща ми се въртят в главата, но все още са само пожелания.
– Но Новата година носи нови възможности. Какво си пожелахте за 2018-та? Имате ли планове?
– Не, нямам планове, но най-вече си пожелавам да имат разум тези държавни мъже, от които зависи мирът на Земята. Да подтиснат егото си, за да може да живеем в мир. Това е най-важното. Защото навсякъде виждаме войни, смърт, а в края на краищата, колко му е да се живее в мир? Че даже и религиозните различия не са толкова важни. Едно земетресение не можеш да го спреш. Или един вулкан, когато изригне. Нямаме тази сила, но това да има мир на Земята, е достатъчно. Това пожелавам на всички. Да са здрави, повече да се обичат, да си казват хубави думи всеки ден. Много е важно всеки ден да казваш нещо хубаво на хората. Сещаме се да сме добри само на Коледа. А през останалите 300 дни – не.
