От най-ранна възраст се е отличавал с изключителна физическа сила. Основно и Средно образование получава в Плевен, след което заминава за гр. Грац/Австрия/, където става член на спортна група от тежкоатлети, участници с представленията на цирк „Силачи“.
За него започва да се говори като за „Херкуслер на Новото време“. На 23 март 1923г. на европейския шампионат по вдигане на тежести Илия Чобанов побеждава най-силният щангист по това време поляка Брозбраст/Брайтбрат/. Започват да го наричат „Железният човек“ и „най-силният човек на света“. На 12 януари 1924г. на Световният шампионат в Милано/Италия/ при участие на 210 щангисти, Чобанов извоюва втората си Световна титла, побеждавайки най-силният италиански щангист Акуртич. През 1925г. Чобанов завоюва третата си титла „Световен шампион“ по вдигане на тежести.
1930г. е последната в активната му спортна кариера. Илия Чобанов се установява в Плевен. Избран е за председател на Управителния съвет на втори български атлетически/спортен/ клуб „Белият генерал“/Скобелев/ – Плевен основан през 1938г. А този период е канен като треньор по вдигане на тежести и борба в Дружество „Спартак“ и консултант и съдия към Български олимпийски комитет. Собственик на Хотел „Москва“ в Плевен. Загубва първата си съпруга и след известно време/1955г./ се жени повторно в град Русе, където се установява и където умира на 6.06.1967г. Няма деца и от двата си брака. На 28.02.1962г. е удостоен със званието „Заслужил майстор на спорта“.
Използваните материали са от книгата на Любомир Буковски „Плевен – среща с миналото 1877 – 1944г.“
