Седмата си самостоятелна изложба живопис откри художничката Цветелина Максимова в плевенската галерия „Дориан“. Събитието уважиха многобройни ценители на творчеството й от Плевен и страната, а интересната и въздействаща експозиция може да бъде посетена до 17-ти септември. Освен на лиричната абстрактна живопис, авторката се е посветила на лендарта и на иконописта, в областта на която е всепризнат капацитет. Именно в това творческо направление преподава опита си и познанията си на ученици в Националната гимназия по приложни изкуства „Тревненска школа“ в град Трявна.
Цветелина Максимова е утвърден художник с многобройни значими изяви на артистичната сцена у нас и в чужбина. Коя е тя извън изобразителното изкуство и въобще възможно ли е да се търси отговор на такъв въпрос, какво й предстои до края на годината и защо прекъсва за известно време преподавателската си работа – на тези и други въпроси отговори художничката специално за читателите на Plevendnes.com.
– Коя е Цветелина Максимова извън изобразителното изкуство? Въобще може ли да бъде зададен такъв въпрос към Вас?
– Ох, много ме затруднихте! Никога не съм мислела за това. Изкушавам се да кажа, че и аз не знам, обаче всъщност знам.
– Ще рече ли това, че водещата част от Вас принадлежи на изобразителното изкуство?
– Точно така. Дори в момента ще се откъсна от работата си на учител по иконопис в Националната гимназия за приложни изкуства в град Трявна, за да се отдам единствено на изкуството, на творчеството. Учителската професия доста изхабява. Имам нужда от почивка и да стоя само в ателието си. Ето това е абсолютен показател каква огромна част от мен е творчеството.
– От колко години сте преподавател?
– От 2005 година.
– Какво Ви носи това амплоа?
– Особено в началото, беше много зареждащо и много силно за мен. Това усещане да предаваш знанията си на деца, които специално за това са отишли в тази невероятна гимназия, е уникално. И базата, и колективът на училището са прекрасни. Има страхотен потенциал и много смисъл в съхраняването на подобни центрове, понеже в България не се радее много в тази посока от хората, от които зависи това. С почти апостолско присъствие работят преподавателите, които са се нагърбили да съхранят тези училища. Атмосферата там е много хубава, но аз просто се изморих, включително и по здравословни причини.
– А каква част от всички мотивирани деца, които отиват в това училище, се реализират по специалността си, когато завършат?
– Доста от тях имат много добра реализация. И която и от трите ни специалности да са завършили децата, поне 40% успяват да се реализират и запазват сферата, в която професионално да се развиват. Другите деца, вече приели този по-артистичен дух и зрънцето на културата и естетиката, със сигурност продължават да гледат в правилната посока в живота – с повече вкус към нещата. Така че не е безсмислено 5-годишното им обучение.
– Какви специалности се преподават в училището?
– Интериорен дизайн, Дърворезба и Иконопис, като дърворезбата е свързана с традиционната Тревненска школа. Има случаи, в които излизат готови екипи от резбари и иконописци от нашето училище. Някои създават семейства по-късно и продължават в тази посока. Интериорният дизайн е най-пълната специалност, тъй като е по-атрактивен, по-съвременно звучи, не е така ретро, както другите специалности. Но в крайна сметка не можем да се оплачем – има си едно завръщане на младите хора и към традиционните занаяти.
– Имате ли други занимания за свободното време?
– Не, защото е предостатъчно – лендарт, живопис и иконопис. Никога не омесвам иконопис с другото. Там всичко е в друга посока, отношението е различно. Там имаме дисциплина, абсолютна последователност, много познания за същността на материята – свързана е и с богословието. Никога не може да направиш просто едно иконописно изображение, без да си в дълбочината на материята. Така че отнасям се еднакво сериозно и професионално както към иконописта, така и към другите ми артистични изяви и не ги омесвам, но пък ми дават големия баланс. Иконописта е спокойствие и съсредоточие, а другите са експресия, експеримент, концепция. Някакси съумявам във времето да се отдам еднакво дълбоко и на едното, и на другото.
– Необходимо ли е преди иконописването творецът да пречисти себе си – било като съзнание, било като тяло, да попадне в специално сакрално състояние, за да може да пристъпи към това създаване като към свещен акт?
– Буквално е така, както го казахте. Това трябва да е отношението. Това е задължителното. На това се опитвам да науча и децата. Подхождайки още към дъската, всичко е сакрален акт. На голата дъска се залепва естествено платно, върху него се полагат минимум 12 слоя грунд и оттам нататък всичко започва – позлати, живопис. Много са стъпките, които трябва да се извървят.
– А как се вплита душа в иконата, за да стане нещо специално тя и да въздейства?
– Със сигурност идва с отношението на иконописеца. Точно как и кога става, не мога да кажа, но ако една икона ви „говори“, щом я погледнете, значи в нея е вложено нещо.
– На Вас винаги ли Ви се отдава да постигнете тази голяма цел, или има и неуспешни опити?
– Аз рядко правя икони – само по поръчка, и винаги зная какво правя. Няма неуспешен случай. Някой път върви по-трудно работата, но повечето пъти е с лекота и винаги се получава.
– Имате ли специално отношение към определени светци?
– Не, с еднакъв респект се отнасям към всеки един образ.
– Как възприемате съвременните трактовки на иконописта, които също битуват?
– В това отношение аз съм традиционалист и смятам, че това е правилната посока.
– Как творите? Необходима ли Ви е музика?
– Аз обичам тишината – това ми е концентрацията. Нищо не трябва да ме разсейва, когато творя.
– А каква музика обичате?
– Предпочитам джаз и класическа музика.
– Последният писател, който Ви развълнува?
– Керана Ангелова.
– Била ли сте провокирана от литературна творба, за да нарисувате картина?
– Не. Понякога в картината започва да излиза някакъв намек за литературна творба, но не тръгвам от конкретно литературно произведение.
– Възможно ли е една творба, докато я създавате, да Ви отведе на съвсем различно място от това, което сте си представяли?
– Да, доста често. И това ми е интересното. Тръгвам от някаква груба идея, която постепенно започва да се избистря и може да ме отведе в абсолютно друга посока от първоначалното ми намерение. Но този процес на овладяване – да я хванеш, е много интересен.
– До края на годината предстоят ли Ви други изяви?
– Съвсем скоро – през октомври, ще участвам в заключителна изложба на „Алианц“, която ще е в галерията на „Шапка“ 6 в София. Миналата година беше регионалното представяне в град Русе и там имам награда живопис, която ме задължава да участвам в заключителната изложба. Предстои ми едно лендарт участие в Япония – в края на октомври и началото на ноември, и след това заминавам за двумесечен уъркшоп по иконопис в Белгия. Вижте как се подреждат нещата – живопис, лендарт и иконопис.
– Благодаря Ви!
