Габровската художничка Елиза Ковачева – Цокова откри четвъртата си самостоятелна изложба живопис в галерия „Дориан“ в Плевен. Експозицията може да бъде посетена до 1 октомври. Чаровната авторка е част от екипа на Художествената галерия „Христо Цокев“ в Габрово, а паралелно с това ръководи и собствена детска школа по рисуване. Също така е многодетна майка. Многобройните й ангажименти обаче не я отклоняват от основната й дейност – рисуването.
Каква е връзката на художничката с Плевен, защо смята, че целият й живот е импровизация и на какво учи учениците си, споделя в откровено интервю за Plevendnes.com тя.
– Занимавате се с доста неща едновременно – работите в художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово, ръководите
– Детска школа по рисуване, рисувате. Как се справяте?
Опитвам се да съчетавам нещата и всичко да върви паралелно. Човек, ако иска, успява да балансира.
– Майка сте на 3 деца.
– Да, имам двама синове – Манол на 10 години и Божидар на 8 години. Кръстени са на дядовците си – Манол Цоков, който е известен музикант, и Божидар Ковачев, известен художник график. Имам и дъщеря на 2 години – казва се Емили.
– Те занимават ли се с изкуство?
– Да, занимават се. Между другото, съпругът ми Петър Цоков е от Плевен и също е от артистичен род. Баща му е Манол Цоков – известен музикант, който беше диригент на Габровския оркестър. За съжаление, почина. Роднини на мъжа ми са цигуларят Чавдар Вълков и художникът и преподавател в Националната художествена академия Яким Дейков. Така че не знам накъде ще поемат децата, защото рисуват и свирят на пиано.
Но явно ще е в света на изкуството.
– А малката Ви дъщеря проявява ли интерес към тези сфери?
– Тя е изрисувала всички стени вкъщи. Даже на една от картините в настоящата ми изложба в галерия „Дориан“ нарочно съм оставила нейния почерк.
– Баща Ви е известният художник график Божидар Ковачев.
– Да, той имаше рожден ден в деня на откриването на 4-тата ми самостоятелна изложба живопис в галерия „Дориан“ – 18 септември, и това беше специалният ми подарък за него. Той е много горд с моите изяви и успехи. Това за него е най-голямото щастие! Дълги години водеше детска школа по рисуване в Габрово. Аз съм израсла в тези среди и имам тази потребност да продължа да се занимавам с деца. Това е голяма отговорност, защото трябва да се дадат правилни насоки за развитие.
– Имате идея да се концентрирате основно върху работата си с деца.
– Искам да имам повече време да рисувам и затова смятам да се концентрирам върху работата си само в детската школа. Естествено ще ми липсва работата в художествената галерия в Габрово, в която работих 15 години, но смятам, че е време да продължа с нещо друго. С Школата се занимавам от доста години и имаме много успехи. Много деца получиха награди от Индия, от САЩ. Имам много талантливи ученици, от които черпя заряд за развитие.
– А някои от тях ще останат ли в този път?
– Предполагам, че ще има и такива. Освен това подготвям големи деца за кандидатстване във висши училище. Имам приети деца в Техническия университет, други искат да продължат в Художествената академия. Сред малките деца виждам големи таланти, но те сами ще решат дали ще продължат. Надявам се да нямат много голям натиск от родителите, ако решат да се занимават сериозно с рисуване.
– Защо натиск? Това не се смята за сериозно занимание ли?
– Просто хората не виждат възможности за бъдеща реализация, заради това насочват децата си в други сфери.
– А вие какво бихте посъветвали едно дете, което е талантливо и обича да рисува?
– Ако има качества и го прави с желание, бих го посъветвала да продължи, да не се отказва и да слуша себе си. Защото един ден ще съжалява, че е послушало някой друг, а не собственото си „аз“.
– Но реализацията наистина е трудна – не можем да го отричаме.
– Трудна е, да, но не е невъзможна. За мен е важно да следвам себе си. Важно е човек да е постоянен и упорит. Освен това на младите хора никой не им гарантира лесен успех в нито едно направление.
– Освен импресионизма, обичате и абстрактното изкуство. С какво Ви е интересно то?
– Играта с цветовете, въздействието. Това ми допада. Веки художник минава през различни етапи. Моите първи неща все едно не съм ги рисувала аз.
– В галерия „Дориан“ работи от различни творчески периоди ли представяте?
– Да, но се стремях да са в един стил. И са предимно нови работи.
– Обичате ли да пътувате?
– О, обожавам!
– Къде?
– Навсякъде! Навремето с група приятели много планинарствахме. Повечето от тях даже са изявени художници днес. Тогава ни обединяваха музиката, планините. И сега, като имам възможност, пътувам. Бях на пленер в Словакия, в Швейцария също участвах в един проект с инсталации.
– Къде обичате да пътешествате зад граница?
– Навсякъде ми е интересно. Всяко място си има неговия чар и красота.
– А в България?
– Велико Търново е любимият ми град. Има специална атмосфера, която е много подходяща за един творец. Дори бих живяла там. Плевен също го харесвам.
– Къде мечтаете да пътувате?
– Във Франция, в Италия има много хубави неща, които могат да се видят. И творби на известни художници.
– Какво лято изкарахте?
– Бях предимно в Габрово, защото се занимавах с учениците. Организирах им пленери в различни творчески ателиета, в Боженци, а и доста мероприятия си бях заложила, които да осъществя. Имах покани от няколко места и реших, че сега е моментът да наблегна на това.
– Имате ли любима планина?
– Предимно Стара планина сме обикаляли, макар че сме имали премеждия там. Една зима тръгнахме на майтап, не бяхме много подготвени, но за щастие оцеляхме.
– Какво се е случило?
– Беше на 18-годишния ми рожден ден. Катерехме се към хижа „Ехо“. По същия път, по който ние слизахме, след нас имаше жертви – цяла група, която се е качвала нагоре, е била затрупана в снега. Майки ми чува тази информация, а тогава нямаше мобилни телефони. Представям си какво е преживяла. Моля се моите деца да не са толкова щури, като мен, но едва ли…
– Виждате ли в наследниците черти от вашия характер?
– О, да – при момчетата. Даже малко в повече и това ме притеснява.
– Обичате да импровизирате?
– Да, даже имам чувството, че целият ми живот е импровизация. Не ги мисля много нещата. Така се чувствам най-добре.
– А екстремен тип човек ли сте?
– Не знам, но избирам винаги по-привлекателния за мен вариант. Мъжът ми е на другата крайност – при него всичко трябва да е сигурно и подредено. Аз изглеждам разхвърляна, отнесена, което си е типично за един творец.
– Мъжът Ви не е творец, явно.
– Той навремето е тръгнал по стъпките на баща си, но не е продължил с музиката. Сега се занимава с търговия, макар че в момента работи в ателие и оформят картини. Имаше период, в който работеше в художествена галерия. Малко всестранно развита личност е.
– За какво мечтаете?
– В момента съм се концентрирала върху развитието на Детската школа, която ръководя в Габрово. Има много талантливи деца, много от тях нямат възможност да развият таланти си, за съжаление. Говоря за всички сфери на изкуството. Надявам се и моите деца да продължат с изкуство.
