31-то издание на Международния музикален фестивал Лауреатски дни „Катя Попова“, което се състоя от 2 до 7 октомври в Плевен, вече е в историята. Във финалния концерт снощи с изпълненията си плениха публиката виолистът Кевин Трайбер от Германия и кларинетистът Витор Фернандес от Португалия, които заедно със Софийска филхармония представиха Концерт за виола – ре мажор, от Фр. А. Хофмайстер и Концерт за кларинет – сол минор, оп. 29, от Юлий Риец (премиерно изпълнение).
Много тържествена беше втората част на заключителния концерт, в която Общински хор „Гена Димитрова“, Софийска филхармония и сопраното Вера Гиргинова изненадаха приятно плевенската публика с красивото произведение „Магнификат“ от Джон Рутер. Приповдигнатото му звучене завладя аудиторията, която беше настроена за вълнуващ финал на фестивала и не остана разочарована. От сцената на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ Любомир Дяковски, директор на Плевенската филхармония, благодари на участващите лауреати във фестивала, на диригента Найден Тодоров и на Софийска филхармония, на която пожела силен 90-годишен творчески сезон.
За фестивала, класическата музика, ролята й в живота на всеки човек и Хор „Гена Димитрова“ директорът на Софийска филхармония – маестро Найден Тодоров, сподели мисли специално за Plevendnes.com.
– Маестро Тодоров, финалът на 31-то издание на Международния музикален фестивал Лауреатски дни „Катя Попова“ беше поставен с прекрасното произведение „Магнификат“ от Джон Рутер. Изпълнението беше премиерно за плевенската публика, която го посрещна с възторжени аплодисменти. Споделете интересни факти за него.
– Открих случайно това произведение преди няколко години, докато работех още в Русенска опера и търсех интересни заглавия. Истината е, че когато човек работи непрекъснато едно и също, започва да търси нещо различно – да бъде хубаво, но да бъде и непознато. С колегата Свилен Димитров, хоров диригент, попаднахме на Рутер като композитор. Той е написал не само този „Магнификат“, който представихме, но има и други изключителни хорови произведения и интересното около него е, че той е придворният композитор на кралицата на Великобритания. И това по някакъв начин си личи – в неговата музика има една приповдигнатост, нещо, което просто ни кара да се усмихваме, докато го слушаме, без да знаем защо. Когато човек чуе магнификат, си представя нещо затворено, нещо изключително сериозно, тежко, а тази музика всъщност ни кара да летим. И за мен това е невероятно, защото това е, от което ние имаме нужда днес. В България има две филхармонии и това са Софийска филхармония и Плевенска филхармония. Винаги, когато говоря за филхармония, се спирам на значението на думата, а то е „обичащи хармонията“. Но обичащи хармонията не само в музиката, а обичащи и борещи се за хармонията в живота. Сятам, че това е наша задача и вярвам, че произведения като „Магнификат“ на Рутер са такива, които ще ни помогнат да внесем хармония в душите на хората.
– Вие не за пръв път сте гост на Лауреатски дни „Катя Попова“ – един ярък форум със сериозни традиции. Как се чувствате като част от тези празници на музиката в Плевен?
– Първо се чувствам горд, че мога да участвам в тях не за първи път, както казахте. Наистина това е един много специален фестивал – само за избрани. По света хората правят фестивали за определен стил музика или за определени идеи. Лауреатските дни „Катя Попова“ са нещо различно – те са фестивал, в който да бъдат представени бъдещи звезди. И фактът, че мога да гостувам на този фестивал е една голяма гордост и радост, защото по този начин успявам да се докосна до хора, които след това литват нависоко и доста често стават недостъпни за нас.
– Примерите за бъдещи звезди, поели по света от фестивалната сцена в Плевен, са многобройни. Как според Вас се поддържа подобно високо ниво в този вид изкуство, което много хора продължават да определят като елитарно, в този актуален социално-икономически момент в България?
– По принцип аз избягвам да наричам класическата музика елитарно изкуство, защото това води след себе си погрешни изводи. Тя е елитарна до толкова, доколкото чрез нея човек не обядва и не вечеря, а храни душата си. Но всеки човек има нужда да храни душата си, а не някакъв елитарен кръг от хора. В този смисъл класическата музика е нужна на всеки и съм много щастлив, че Плевен чрез този фестивал, чрез Плевенската филхармония, чрез този фантастичен хор „Гена Димитрова“ успява да запази огъня на класическата музика тук, защото на много места в България нещата вече тлеят. Смятам, че класическата музика е едно от онези неща, от които ние имаме нужда, за да изчезне агресията от нашето общество, и в този смисъл Плевен е на много прав път. Искам да благодаря на ръководството на Плевен за това, че през всичките години, в които са се сменяли кметове и политически партии, в този град има мисленето, че изкуството е нужно на хората, за да могат те да оцелеят в това трудно време.
– А как класическото изкуство да стане по-достъпно у нас? По света има много практики в тази посока. Дори оперният театър „Ла Скала“ обяви символични цени на билети за ученици.
– И у нас се прави не малко. Трудно може да искаме от ръководствата на държавни културни институти да пускат прекалено евтини билети, защото те са на делегиран бюджет и евтините билети биха означавали липса на заплати. Колкото и да е изненадващо за някои хора в България, музикантите също се хранят, също плащат данъци, също живеят. Това, което, според мен, трябва да се направи в цяла България и което липсва в момента, е изкуството в училищата. Защото нашата публика са хора, които вече имат някакво виждане за класиката. Публиката в концертната зала няма нужда да я убеждаваме, че тя има нужда от нас – тя го знае и затова е там. Нашата задача е да се насочим към най-младите преди те да са тръгнали с някакво сгрешено мислене за живота, с грешни представи за това какво им е нужно. Много хора се питат: „За какво ми е нужна класическата музика, за какво ми е нужно изкуството?“. Ще им отговоря с един пример. Познавах много хора преди 1989 година, които казваха: „За какво ни е нужна демокрацията?“. Човек не знае, че нещо му е нужно, преди да го е видял, опознал, усетил. Когато го преживее, тогава разбира, че му е липсвало и вече не може без него. Идеята е ние наистина да започнем да работим сериозно с младите. Освен „Ла Скала“ много други културни институти в чужбина правят интересни акции. Например предавания на живо в кината, което е нещо много интересно. И аз познавам много хора, които не са влизали в оперна или концертна зала, но са гледали опера или концерт на кино, след което решават да отидат в залата да проверят на живо какво е това нещо. Идеи има, възможности има. Въпросът е, че ние не можем да го направим сами. Имаме нужда от подкрепата на обществото, за да му дадем това, от което то има нужда.
– Да вярваме, че тази симбиоза ще се случва все по-често и ще се развива.
– Абсолютно.
– Работите за пореден път с Общински хор „Гена Димитрова“ с диригент Анелия Дечева. Какви са актуалните Ви впечатления от този състав?
– Аз от години харесвам изключително този хор и смятам, че той е едно от онези малки огнища в България, които наистина пазят високото качество на класическата музика. Особено в момент, в който хоровото изкуство в България страда. Страда от намаляването на хоровете, от изчезването на много хорове, от изчезването на интереса на обикновената публика към хоровете. Парадоксалното е, че това се случва в момент, в който на Запад хоровото изкуство цъфти. Във всеки град, във всяко село има поне по един-два хора, които имат активна дейност, защото хората се нуждаят от това. В България нещата не стоят точно така сега, но аз вярвам, че това ще се промени. Но докато се промени, е важно да има тези огнища, които да опазват високото ниво на изкуството, за да могат хората все пак да си спомнят какво е висококачествена музика. И един от малкото състави, които са останали в България и работят за това, е всъщност Хор „Гена Димитрова“ с диригент Анелия Дечева.
