Българинът Павел Велинов стана републикански шампион на Испания по културизъм в категория до 70 кг на 4 ноември 2018 г. Успява да се подготви за сериозното състезание само за година, но зад гърба си има солидна спортна история. Той е роден в Ловеч, където от 12-годишен започва да тренира борба. След година и половина в града на люляците продължава развитието си в ЦСКА, където се състезава до завършване на средното си образование. Не успява да отбие редовната си военна служба в спортната школа към клуба, тъй като е закрита, затова влиза в редовни войски. Така се озовава във военното поделение в Плевен през 2001 г., като паралелно с това тренира в местния клуб по борба „Камен Лозанов“. Приключва с казармата и през 2002 г. заминава за Барселона, Испания, тъй като икономическата ситуация в родината не му допада. Вече 16 години е там и не спира да се занимава със спорт.
Как се става шампион на Испания по културизъм, защо винаги казва, че е българин, как се печелят медали от джу джицу, ММА и граплинг и планира ли да се върне в България сподели за Plevendnes.com Павел Велинов.
– С какво се занимавате в Барселона?
– Работя от 6 години като охрана на затвор за младежи до 23-годишна възраст, който се намира на 30 км извън града. Преди това работех в дискотеки и заведения като охрана.
– Не сте спирали да спортувате?
– Продължих с борбата в Барселона. Станах шампион на Каталуния преди 9 години. След това се занимавах с джу джицу – имам медал от престижно състезание и в този спорт.
– Занимавате се и с бойни изкуства, значи?
– Всичко е вид борба и аз като имам базата, нямам проблеми и участвам в състезания по различни спортове. С граплинг също се занимавам, два пъти съм участвал и в състезания по ММА. Само от състезание по културизъм нямах медал и преди една година започнах да се занимавам по-сериозно с фитнес. На 4 ноември участвах в Републиканското първенство по културизъм в Испания – в категория до 70 кг, и станах първи. Състезанието се проведе в област Астурия. Въобще не очаквах този успех.
– Много сериозен резултат. А той отваря ли нови пътища за Вас?
– Най-силното състезание в Испания го преодолях. Целта ми е излизане навън – Европейско, Световно първенство, но всичко опира до финанси. Всичко необходимо в този спорт си финансирам сам.
– Там няма ли спортни организации, които финансират ако не изцяло, поне частично шампиони, какъвто сте Вие?
– Да, те имат Федерация, но никой не отпуска пари за този спорт – всеки си плаща. Или си намира спонсор – например фирми за хранителни добавки.
– Значи и за Вас това е вариантът.
– Да, само че аз съм много нов в това и никой не ме познава. В самото начало съм и ми е малко трудно.
– Кое е следващото предизвикателство?
– Състезанията в културизма са през пролетта и есента. Сега всичко е в застой вече.
– А как ще протече подготовката Ви в този период?
– Аз не спирам да тренирам – под контрола на моя личен треньор.
– И на него ли му плащате?
– Да.
– Какво включва една ваша тренировка?
– Тренирам 5 дни в седмицата. Всеки ден тренирам отделна мускулна група – крака, гръб, гърди, рамо, бицепс/трицепс.
– Колко време тренирате на ден?
– Час и половина – два.
– Спазвате хранителен режим, нали?
– Да, това е задължително. Даже храненето е много по-важно от тренировката. Храня се по 6 пъти на ден, с определени порции – всичко минава през кантар, контролирано е.
– Този хранителен режим пак ли треньорът го прави?
– Да, той контролира всичко. Определя пропорциите между въглехидрати, протеини, мазнини т.н.
– Важно ли е храната да е био?
– Не. Държа да има чист въглехидрат като ориз и картофи и протеин – пилешки гърди, пуешко. Да няма сосове и блажнотии.
– Как е в Испания? Благоприятна ли е средата за спорт?
– О, спортните бази тук са на много високо ниво – въобще за всички спортове. Само че испанците не са като нас, българите – толкова волеви. В България ние няма тези условия и спортистите въпреки това имат успехи. Докато в Испания има прекрасни условия, но не обръщат такова внимание на повечето спортове. За испанците спортовете са два – футбол и тенис. В силовите спортове като борба, щанги, бокс хич ги няма. Условията са прекрасни, но нямат българския характер.
– А Вие по какъв повод сте в България в момента?
– Имам отпуск и реших да се прибера. Ще остана до 4 декември 2018 г.
– Мислели ли сте да се върнете в България за постоянно? Намирате ли позитивни промени, като си идвате?
– Нещата тук не са много розови. Като се прибера, първоначално се чувствам много добре, защото си идвам с пари, но виждам, че хората не живеят много добре в България. Иначе най-много ми се иска икономическата ситуация тук да се оправи и да се прибера от чужбина. Но в момента виждам, че е невъзможно. Обсъждали сме го със съпругата ми и стигаме до един и същ извод.
– Няма ясна перспектива в България?
– Няма. Надявам се един ден нещата да се случат. Както казват, надеждата умира последна. Дано!
– А вие като се състезавате навън представяте ли България?
– На това Републиканско първенство по културизъм излязох с името си. Като ме питат от къде съм, отговарям: „От България“. А те ми казват: „Личи си, че си от Източна Европа“.
– С какво друго се занимавате освен със спорт?
– Няма време за друго. Животът ми е работа-вкъщи-фитнес. И пак отначало. Аз работя по 12 часа на денонощие – предимно нощем. И така една седмица. Работя 7 нощни смени и 7 почивам.
– Контактувате ли с българи в Барселона?
– Има много българи, но аз имам малко контакти с нашенци.
– Желая Ви успех в бъдещи спортни изяви!
– Благодаря!
Снимки – Личен архив
