Александър Метафчийски е роден през 1972 г.в град Варна. Завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров” в София през 1999 г. със специалност оперно при проф. Лили Стефанова и проф. Павел Герджиков. Още като студент в първи курс на академията през 1996 г. дебютира на сцената на Варненска опера в оперите „Така правят всички” от Моцарт и “Любовен еликсир” от Доницети, където изпълнява баритоновите партии.
От 1997 г. е солист в трупата на Националния музикален театър “Стефан Македонски”. Лауреат и носител на Първа награда на Първия конкурс за млади оперетни и мюзикълни артисти “Мими Балканска” – 1997 г. За ролята на Конферансието от “Кабаре” през 1999 г. е номиниран за наградата на Съюза на музикалните и танцови дейци “Кристална лира”, а през 2003 г. получава „Кристална лира” за ролята си на Джери/Дафни в “Муци/Някои го предпочитат горещо”.
Репертоарът му включва роли от класически оперети, мюзикъли, изпълнява и много камерна музика. Има записи за Българската национална телевизия и Българското национално радио. Гастролира както у нас, така и на престижни световни сцени. Изявява се и като режисьор. Плевенската публика имаше удоволствието да го види в ролята на ратая Иван в драматично-музикалния спектакъл на режисьора Димо Дешев „Българи от старо време“ по Любен Каравелов, който реализираха четири култирни института на сцената на Летния театър на 4 юни. За читателите на Plevendnes.com Александър Мутафчийски сподели впечатления от колегите си, мисли за заглавието и информация за бъдещи свои изяви.
– Г-н Мутафчийски, какви са впечатленията Ви от артистите на ДКТ “Иван Радоев“, Общински хор „Гена Димитров“, Северняшкия ансамбъл и Плевенската филхармония, които реализираха музикално-драматичния спектакъл „Българи от старо време“ с Ваше участие?
– За пореден път се убеждавам, че плевенчани са много мили и гостоприемни хора. Такова внимание не съм срещал почти никъде по време на гастролите си. Много приятно съм изненадан и от интереса на публиката – толкова много хора, дори не се уплашиха от дъжд в началото.
– С какво постановката в Плевен Ви беше интересна?
– Тя е много по-различна от всичко, което съм срещал по това заглавие. Аз съм играл в една постановка, която беше близка до класиката – до това, което е поставяно на времето, когато е създавана самата постановка. След това участвах в една на театралния режисьор Николай Априлов – с доста повече импровизации, с повече актьорска игра. Но спектакълът на Димо Дешев е съвсем различен. Изненадан съм от препратките, които се правят към днешно време от името на всички герои, от импровизациите на актьорите, от цялостната авторска концепция на режисьора Димо Дешев – много е интересна. Трябва да призная, че ми беше малко трудно да вляза в тази постановка, тъй като аз играя ролята на Иван от 20 години. И колкото и да са били различни, Иван и Янка като образи са се движили в една посока, с едни задачи, докато тук бяха доста променени нещата и ми беше трудно, но пък интересно, а за артиста най-важно е да има предизвикателства.
– Споделял сте и преди, че ролята на Иван Ви е една от любимите. С какво тя Ви забавлява и вълнува?
– Забавлява ме с това, че Иван е доста първичен, непринуден. Чисто драматургично ролите на Иван и Янка внасят комедийното, колоритното в постановката. Те са едни от най-хубавите музикални номера. Даже аз имам любимо мото от техния дует: „Дето има труд и сили и любов владее, там не трябва нищо друго – само да се пее.“ Ако трябва някога да попълвам лексикон, бих написал точно това. Защото в такова кратко изречение е скрита цялата философия и на изкуството, и на живота ни, така че да бъде той песен.
– Ех, че хубаво го казахте! А Вие освен актьор, сте и режисьор и в Музикалния театър поставихте тази толкова обичана оперета „Българи от старо време“. Кое беше най-сериозното предизвикателство по време на репетиционния период за Вас лично?
– Най-голямото предизвикателство беше да направим точно това заглавие, което специално в нашия театър се поставя за 8-ми път. От 1959 година, когато е написана оперетата по поръчка на Музикалния театър, всички постановки са имали голям успех. И само до преди 2 години се играеше постановката на Николай Априлов, в която също бях Иван. Тя беше много популярна и сред публиката, и сред актьорите. Много обичана, много търсена. И сега да напраши нещо, което да е поне равностойно на това, което е било през годините, но пък в същото време да предложиш и някакъв твой собствен прочит, нещо ново, е голямо предизвикателство. Аз се радвам, че успяхме с екипа, с който работихме, да създадем една много нова постановка, която е по класическия образец на авторите на либретото и на музиката – Коста Райнов и Асен Карастоянов. В същото време имаме доста съвременни изразни средства – в танците специално, и то не самоцелно, а съвсем естествено сме ги вплели в танцувалната картина. Спектакълът се хареса много както от публиката, така и от колегите, което много ме радва. Някои от колегите са участвали в 3-4 варианта на „Българи от старо време“ и сега да ги видиш запленени и да споделят, че с удоволствие играят, за мен е много мило и голяма награда.
– Прекрасно! А с какво тази толкова обичана оперета продължава да вълнува публиката и до днес?
– Докато се поставя това заглавие, ще бъде успешно и ще вълнува, защото вътре сякаш е закодирана генетиката ни, закодирана е народопсихологията ни в тази творба. В самата музика, в проблематиката, която се засяга чисто драматургично. Това вечно политиканстване на Хаджи Генчо и Дядо Либен, завистта, злобата, романтичната любов – всичко това го има днес. Когато хората гледат „Българи от старо време“, уж виждат нещо, което се е случило там, някога, в патриархална България, а след толкова много години всичко това го откриваш в живота си, в своите собствени преживявания, в това, което виждаш като взаимоотношения между хората. Сякаш нищо не се е променило. Може би само дрехите ни са малко по-различни. Авторите са уловили народопсихологията на българина. Неща, които те трогват и те вълнуват. Можеш и да им се присмееш и да си кажеш: „Абе защо сме такива?“ Ама продължаваме да сме такива и ако не сме такива, пък няма да сме българи.
– Какво ти предстои като актьор и режисьор?
– Този творчески сезон почти свърши. Освен тази постановка в Музикалния театър, във Варна направих оперетата „Царицата на чардаша“. Формулата на постановката е поставена от Видин Даскалов, но аз я възстанових и вложих малко свое лично виждане като режисьор. През лятото предстоят няколко спектакъла на тази постановка. Освен това с Музикалния театър тръгваме на турне по Черноморието – надявам се да е успешно. Вече 2 години имаме такива пътувания и има голям интерес към продукцията ни. След това смятам малко да си почина. Новият сезон на Музикалния театър ще бъде открит в началото на октомври месец с голям концерт с музика от цял свят, който аз ще режисирам. Имам и други планове, но все още е рано да се говори за тях. Предстоят хубави неща.
