На юг от къщата-музей „Стоян и Владимир Заимови“, по застлана с плочи алея посетителите минават под оригинален тунел от лози и овощни дървета и спират с трепет пред паметника-гробница на бащата и сина Заимови. Изградена е през 1960 г. по проек¬ти на скулптора Георги Коцев и арх. Борис Марков. Основата на гробницата има правоъгълна форма, очертана от едри гранитни бучардисани блокове. Над тях и в средата по-малки блокчета от същия материал ограждат двата гроба. В североизточната страна се издига невисока стена от четири блока от гранит и бучарда. От нея израстват други четири високи гранитни камъка, с по-груба обработка. На средните два са изваяни релефни образи на Стоян и Владимир Заи-мови до гърди. Под тях са издълбани следните надписи: „Стоян Заимов 1853—1932“ „Генерал Владимир Заимов 1888 – 1942“ По средата между камъните с образите на Заимови е поставена гранитна плоча със следния вдълбан надпис: „…Изпълних длъжността си! Работих като апостол във Врачанска, Орханийска, Берковска и Оряховска каази, идеите си смятахме да постигнем с общо въстание и война.. . “ Из показанията на Ст. Заимов пред турския съд „… Паметниците на свободата и паметниците на войната от 1877 – 1878 год. са дълбока историческа връзка между два братски народа – кръвна историческа връзка. И тая дълбока морална връзка ще свързва двата братски народа през всичките векове. . .“ Стоян Заимов „… Българският народ няма да тръгне срещу своя брат и освободител, който го освободи от турско робство и сега се бори за освобождението на всички поробени народи. . . Съветският съюз и славянството са непобедими! След мене идват хиляди! Да живее свободна България!“ Из последните думи на ген. Вл. Заимов пред съда и преди разстрела. Гробницата е оградена от трите страни с осем колони от бял врачански камък на буни, свързани отгоре с дървени греди като пергула, обвити със зелена растител-ност. Площта вътре е застлана с каменни плочи. 
