Великият пост е период от 7 седмици в християнството или 49-те дни преди Възкресение Христово (Великден). Той е подвижен период в църковния календар, като неговите дати са в зависимост от това кога се пада Великден, който също е с подвижна дата.
Великият пост, наричан също Велики пости, Света Четиридесетница, включва следните седмици: Неделя православна, Неделя на св. Григорий Палама, Неделя Кръстопоклонна, Неделя на св. Йоан Лествичник, Неделя на преподобната Мария Египетска, Връбница и Страстната седмица.
През 2026 г. Великият пост започва на 23 февруари, понеделник, и продължават до 11 април, включително, тъй като Великден е в неделя, 12 април.
Православната Църква определя четири постни периода в годината – Рождественски, Велик пост, Петров и Богородичен ден. Най-дълъг и най-строг от тях е Великият пост. Той е най-стар по време и се нарича Велик, тъй като се отличава от другите не само по продължителност, но и по строгостта и усилната духовна подготовка. В Стария завет Господ повелява всяка година да се дарява една десета част от придобитото, с което да се получи благословение за всички бъдещи дела. Знаейки това, светите апостоли постановяват една десета част от годината да се посвещава на Бога – това е времето на Великия пост.
Подготовката на организма за спазване на Великия пост започва с Неделя Месопусна (Месни заговезни), който е последният ден преди Великден, в който е позволено да се яде месо. През следващата седмица, наричана Сирница, се ядат основно млечни продукти, яйца и риба, като неделята на Сирни заговезни е последният ден, когато могат да се консумират животински продукти до Великден.
Великият пост – пречистване на душата и тялото
По време на целия Велик пост риба се разрешана два пъти – на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница. След Неделя Месопустна се преустановява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна – и на мляко, млечни продукти и риба, като постът продължава по следния начин.
Първата седмица: От понеделник до събота включително се спазва строг пост (растителна храна без олио и вино). В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие.
Втора седмица: в сряда и петък се спазва строг пост. В събота и неделя се разрешава олио и вино. На Благовещение (25 март) се разрешава и риба.
Трета седмица: От понеделник до петък включително – строг пост. В събота и неделя се разрешава олио и вино.
Трета, четвърта и пета седмица: В сряда и петък се спазва строг пост. В събота и неделя се разрешава олио и вино.
Шеста седмица: В сряда и петък се спазва строг пост. В събота и неделя се разрешава олио и вино. В събота (Връбница) се разрешава риба, хайвер или безгръбначни животни (миди, охльови).
Страстна седмица: От понеделник до събота включително се спазва строг пост. Ако здравето позволява, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода.
В дните сряда и петък е утвърден строгият пост, който изисква въздържание и от олио. Постепенно църковният канон отделя дните събота и неделя, в които постът е облекчен, като се разрешава употребата на олио и вино. Изключение от това е Велика събота – ден на строг пост, защото тогава Господ Бог е лежал в недрата на земята.
Целта на Великите пости е чрез въздържание (както от определени храни, така и от „лоши мисли и дела“) и смирение да се постигне покаяние и пречистване на душата и тялото, за да се посрещне достойно Възкресение Христово. Великият пост е време на посвещаване на човека на Бога, по примера на Христос, който прекарал 40 дни в пустинята в пост и подготовка за мисията си.
Същността на този период е духовният пост, който се изразява във въздържане от:
- грехове на езика (осъждане на другите, празнословие, сквернословие, клевета и интригантство, неприлични разговори и т.н.);
- грехове на сърцето (завист, злоба, гняв, пожелаване на чуждото, себелюбие, алчност и най-вече гордост);
- грехове на мисълта (блудни помисли, самомнение, пошли въображения и волнодумство);
- грехове на волята (злорадство, мързел, инат).
Духовният пост се практикува с молитви и с осъзнаване на собствената греховност; с посещение на богослуженията, особено на св. литургия; с четене на Библията; с посещаването на болни, самотни хора и затворници; с утешаване на скръбни и нещастни хора; с благотворителност и милосърдие. Духовният пост стои над телесния, защото Сам Господ определя, че „не това що влиза в устата осквернява човека, а онова що излиза от устата, то осквернява човека“) (Мат.15:11) / Pravoslavieto.com.
Преди започване на Великия пост, е необходимо човек предварително да уточни със своя изповедник начина на постене. Православната църква предвижда облекчен режим на поста за болните (задължително трябва да се консултират с лекар), бременните жени, децата и хората, полагащи тежък физически труд.
Постите се спазват и в Римокатолическата църква. Протестантските църкви имат положително отношение към постите, без да ги смятат за задължителни.
източник: https://www.nationalgeographic.bg/a/13996-zapocvat-velikite-posti
