Петър Петков е на 19 години, от Плевен и е единственият български младеж, одобрен да учи в престижен университет в Япония с пълна държавна стипендия за бакалавър. Той е единият от тримата българи, които покриват тежките изпити, проведени у нас през 2025 г., но след 6-месечна процедура за селекция на най-добрите финалисти от цял свят от японското Министерство на образованието, културата, спорта, науката и технологиите идва одобрение само за него. Този пореден успех в биографията на младия плевенчанин, който има сериозни постижения в сферата на чуждоезиковите състезания и дебатите на немски език, е доказателство, че и най-смелите мечти се сбъдват, когато си фокусиран в целта, трудолюбив си и вярваш силно, че мечтите се сбъдват.
Неговият път на израстване до тук доказва и още нещо: има толкова прекрасни учители в Плевен и България като цяло, които не само преподават компетентно знания и умения, но и умеят да вдъхновяват своите ученици. Петър Петков е благодарен за тези светли срещи със стойностни учители и оценява много високо благородството на тяхната професия, към която също проявява жив интерес. Той е завършил Профилираната гимназия с преподаване на чужди езици “Димитър Димов” в Плевен – паралелка с изучаване на немски и английски език. Участва в множество състезания по немски език, като се класира на челните места.
През 2024 г., когато е в 11-ти клас, се включва в елитното състезание „Международни младежки дебати на немски език”, тъй като има подчертан интерес към политическите и обществени теми. Форматът, организиран от Централната служба за обучение в чужбина към Външното министерство на Германия, се оказва много интересен и образователен за него, а усилията му го довеждат до класиране на престижното трето място в България. На следващата година споделя безценния си натрупан опит с по-малките ученици от неговото училище, на които предстои да се включат в същото сериозното състезание, и успява да допринесе за доброто им представяне.
Политическите и социални теми са му особено интересни, а в спектъра на широките му интереси попадат чуждите езици, сред които е и японският, киното, изкуството, културата, литературата и др.
За пътя към целта, мотивацията, дисциплината, възпитанието, образованието, ценностите, морала и въобще – за големия смисъл от малките, но непрестанни стъпки към мечтите, е това специално интервю на “Духът на Плевен” с Петър Петков.
Успяваш да постигнеш своето високо ниво на владеене на немския език единствено в ПГПЧЕ “Димитър Димов” – Плевен.
Да, и си мисля, че такова ниво, като моето, е постижимо в средното училище, стига да се инвестират усилия и време. В моето училище има много добри учители, които помагат всеотдайно, и аз съм им много благодарен за всичко, което са ми дали. Важно е да спомена, че в Езиковата гимназия учениците могат да вземат съвсем безплатно както сертификат за ниво В1 на владеене на немски език, така и сертификат за В2 – С1, с който спокойно могат да следват висше образование в Германия.
По английски език също имаш сертификат?
Да, по английски сертификатът ми е за В2 ниво, макар че ако ми потрябва, мога да взема и С1 – просто досега не ми се е налагало. Но аз сам се уверих, че сертификатите в европейските, пък и в азиатските страни вече не играят толкова голяма роля, колкото реалните умения, които могат да се демонстрират. Да, документът е важен, но ако не можеш да го защитиш с реални знания и умения, ти не си този, от когото съответният университет или работодател би се нуждаел.
И стигаме до нещо изключително любопитно: ти знаеш и японски език. Но тук темата е много мащабна – обичаш не само езика, а културата и изкуството на Япония, която те впечатлява дълбоко. Как и кога се роди интересът ти към тази доста далечна страна, с която България обаче има дългогодишни топли културни отношения?
Да, действително е така – и аз се уверих в наличието на тези културни връзки. Доста клиширано започна всичко с Япония. В 8-ми клас се заинтересувах от тази страна във връзка с попкултурата й, която към настоящия момент вече е изключително достъпна, но тогава не беше и я възприемахме като някакво чудо. Мисълта за Япония завладя и моето съзнание и предизвика потребността ми да опозная в дълбочина нейната култура. Като човек, който се интересува от лингвистика, ми беше много интересно как функционира японският език и как японците общуват с тези картинки. Поинтересувах се и открих, че в България се предлагат курсове по японски и се записах – бях в 9 клас. И това беше моят момент на осъзнаване, че посредством езика човек може да научи най-много за една култура и да се обогати вътрешно, за което съм много благодарен.
Кой водеше курса?
Български преподаватели към една от малкото изцяло специализирани в преподаването на японски език школи в България – „Агора“ – София. Препоръчвам техните курсове на всички, които се интересуват от японския език. Тогава имах изключителен късмет, че те обявиха онлайн курс, който беше много удобен за мен. Наричаме корона кризата кошмар, но благодарение на нея тогава имах възможност да уча онлайн, защото обикновено хората от провинцията оставаме някак си изключени от определени възможности в София. И до днес продължавам обучението си в тази школа – вече над три години и половина. Всички преподаватели там са прекрасни и са еманация на японския начин на мислене и на техния манталитет като цяло.
С какво този народ и тази култура те впечатляват най-силно, вдъхновяват те и ти въздействат като личност?
Много ме впечатлява това, че японците са изключително истински хора, безкористни и добродетелни. Мога да дам веднага един впечатляващ пресен пример. Вземам уроци онлайн с много ниска такса при изключително квалифицирана преподавателка по математика и японски език – тя е японка. Пропуснахме 2 часа, защото тя беше заета. След като се извини многократно за неудобството, което ми е причинила, тя ми предложи като компенсация този месец да не й плащам за всички уроци, които бяхме имали. Едновременно с това сподели, че не й достигат средствата и е започнала да работи нощни смени в супермаркет до дома й. Как Ви звучи това? Разсъждавам върху нейните думи вече няколко дни и се питам: кога ние ще достигнем до този начин на мислене?
Всичко това се корени във възпитание на японците от най-ранна възраст – оттам тръгва всичко. И те нямат отстъпление от тези морални ценности от векове.
Да, така е. Спомням си, че в 9-ти клас темата на мой проект по немски беше за града Токио, който много ме впечатляваше тогава. Един от аспектите, в които разгърнах изложението си, беше колко е магическо усещането да видиш в този град съчетани традициите, културата, любовта към техните корени и в същото време модерността и всичко футуристично. Постигането на този баланс е впечатляващо за моето съзнание.
При нас хаосът е малко повече, иначе има невероятни млади българи – много от тях отиват в чужбина, учат, след това се връщат тук и дават своя принос към развитието на цялото. Да, има и много хора, които напускат България и не се връщат, но мисля, че двата процеса текат паралелно. А ти конкретно как стигна до идеята, че след завършване на средното си образование трябва да продължиш висшето си в Япония?
Ако трябва да съм откровен, първоначално идеята ми да уча в Япония ми се струваше като някаква моя фантазия. Никога не съм си представял, че ще отида в толкова далечна страна. Съвсем случайно разглеждах университетите – между другото, там образованието е изключително скъпо, дори мои учители са ми споделяли, че хората в Япония най-често имат по едно дете, тъй като не могат да си позволят образованието на второ. И това е другата причина, поради която ми се струваше невъзможно за мен – финансовата част. Но все пак реших да проверя на български език има ли някакви японски стипендии за образование и попаднах на уебсайта на фондация “Св. Св. Кирил и Методий” – те са администраторите за България на т. нар. японски държавни стипендии, които се отпускат от Министерството на образованието, културата, спорта, науката и технологиите на Япония. Стана ми много интересно, защото стипендията е много добра – не просто покрива абсолютно всички разходи за обучение, но включва месечна сума, с която студентът да се издържа напълно (квартира, храна и др.) Тази възможност ми се стори изключителна. На световно ниво към тези стипендии има сериозен интерес, в България не е толкова голям. Естествено, има доста изпити, за да се спечели тази стипендия: по английски език, по японски език и по математика. Стигнах до извода, че изпитът по математика е най-сериозната бариера за много хора да сбъднат мечтата си за Япония. Защо е така? Защото нивото на математиката и цялата им образователна рамка по този предмет са много различни от тези в българската образователна система. Ако човек се подготвя за този изпит по български учебници, шансът му е нищожен. Необходимо е да се учи от японски учебници и по тяхната образователна система – аз вземах и частни уроци при една невероятна учителка в София, която подготвя ученици за кандидатстване в Япония, казва се Мария Павлова и съм й много благодарен. Освен че материалът е леко различен, много различен е и типът задачи, които се базират на тяхната логика. Ние не сме свикнали да мислим по този начин и първоначално и за мен изглеждаше много трудно, но се оказа, че не е невъзможно.
Как протече самият изпит? В колко етапа?
Първото нещо, което човек трябва да направи, е да си подаде документите на посочения имейл на фондация “Св. Св. Кирил и Методий” – нищо особено дотук, направих го около април 2025 г. Изпитите бяха в средата на месец юни, в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София – за мен бяха по английски, японски и математика. Който иска да кандидатства някакви инженерни науки, например, има други изпити. Изпитите по английски и математика са за 60 минути, т.е. тестват и колко си бърз, а изпитът по японски език беше 1 час и 40 минути. Препоръчвам на всички, които искат да учат в Япония, да учат японски език. Резултатите от изпита идват след 1 седмица и те информират дали си преминал този етап, за да се явиш на интервю пред 8-членна комисия с представители на българските културни и академични среди, както и на Японското посолство у нас. Тяхната цел е да разберат доколко си запознат с Япония и доколко това, което ще следваш там, кореспондира с теб като интереси и представи, както и дали ще се справиш в чуждата държава, която е толкова далече от България. След това 20-минутно интервю, което се състоя в сградата на фондация “Св. Св. Кирил и Методий”, получих имейл, че съм преминал и този етап, и започна голямото чакане – бях одобрен на българска почва, но от юни до декември 2025 г. чаках какво ще кажат от японското Министерството на образованието, културата, спорта, науката и технологиите, след като са получили всички изпитни документи и анализи за мен. За радост, малко преди Коледа пристигна информацията, че съм одобрен и сега предстоят визови процедури, за да замина в края на март 2026 г.
Какво ще учиш там?
Първата година е подготвителна – учи се само японски език, история, география, обществознание и др., което, според мен, е много добър начин да те интегрират в японското общество. Едва след това си избираш в кой университет искаш да продължиш, в зависимост от специалността, която те интересува. Професорите също те насочват. Първата година ми предоставят общежитие, след това мога да си избера да бъда на квартира.
Каква е средната такса за семестър в Япония – държавна поръчка?
Семестриалната такса средно е около 1 700 евро, а в частните университети е много повече, затова и критериите за получаване на държавна стипендия са много високи.
Твоите интереси в каква посока са?
Много ме влече политологията. В България тя е доста по-различна от тази, която се изучава в Япония, най-малкото защото там се преподава в юридическите факултети и е съпоставима в голяма степен с правото, което учат, а у нас е в структурата на философските факултети. България е рефлексия на това, което се случва в Европа. Тук политическите сили са сходни с тези, които съществуват в европейските държави. Много ми е интересно да видя отблизо как в Япония протичат тези политически процеси, по какъв начин се формират там партиите, японският гласоподавател какви принципи следва, когато определя своя избор. Всички аспекти от японската политика са ми много интересни. И се надявам, като се върна в България, да мога да ги приложа и да съм полезен на нашето общество. Управляващата партия в Япония е на власт от много години и винаги е била водещата в парламента – с малки изключения. Интересно ми е как вижданията на японския гласоподавател не са се променили и не са поели различен курс в хода на историята. Мисля, че има много аспекти от политиката им, които можем да наблюдаваме и по някакъв начин да интегрираме в нашата политическа система, защото в последните години забелязвам, че в тази политическа криза на българина му е все по-трудно да определи своя избор.
Разбирам, че имаш намерение да се върнеш в България и да се реализираш тук.
Да. Отивам там за предстоящите 5 години, колкото се учи за получаване на образователната степен бакалавър при тях. Има шанс, ако имам добър резултат, да остана и за магистратура – това също го обмислям като възможност. Но за мен е изключително важно да се върна и да демонстрирам тук това, което съм научил, защото в някаква степен и аз съм разочарован от политическия живот в България. Вярвам, че когато българи се връщат образовани от чужбина и придобили по-сериозен опит, могат да са много полезни на страната си впоследствие.
А имаш ли намерение паралелно да работиш там – да натрупваш и някакъв професионален опит в подходяща сфера?
О, разбира се, макар че до преди няколко дни аз всъщност работих от вкъщи – към немските държавни железници, докато чаках да ме информират за решението на Япония за моето образование. Съумях да си упражнявам немския и да придобия опит в сферата на обслужването на клиенти. В Япония също е съвсем нормално да работиш, докато учиш, но от втората година – в първата те искат максимално да се интегрираш в обществото им и едва след това да може да започнеш почасова работа, а и университетите са в партньорски отношения с различни институции, където може да се намерят работни ангажименти на различни позиции. Възможностите са безкрайни, както се казва.
Точно така – и това е прекрасно. А ти какви други интереси имаш?
Аз съм изключителен почитател на седмото изкуство. Обожавам да ходя на кино! Обичам да го предавам и като послание на другите: хора, гледайте европейско кино, което може да допринесе за развитието на културата ви, на характера ви. Много обичам да чета: книги, списания, както и да преподавам. Ако в България учителската професия не беше така принизявана, бих помислил да се реализирам като учител, защото преподаването ме кара да се чувствам много добре и винаги ме зарежда положително.
Никога не е късно да реализираш и тази възможност.
Естествено. Вярвам, че образованието е нашият фундамент. Ако в България помислим как образованието може да придобие някаква много по-красива форма, вярвам, че всичко занапред ще тръгне по един много по-добър път. Става ми много болно, когато видя, че точно в 8 клас, когато човек прави преход от една възраст към друга и съзрява, в учебната програма е пренебрегната всякаква форма на изкуство. Давам пример: само в един учебен срок, по 1 час на седмица се изучават музика и изобразително изкуство. Колко са 2 часа на седмица? Точно изкуството, което трябва да облагороди нашата душа, да я прави по-красива и да вдъхновява, отсъства. А човекът живее посредством изкуството в края на деня си. И точно то е толкова пренебрегнато в българското образование. Много бих се радвал това да се промени и да се осъзнае нуждата от изкуство, особено на фона на всички военни конфликти, кризи и трагедии, с които ежедневно сме заливани. Изкуството е това, в което можем да намерим нашия последен пристан и до някаква степен да се спасим от всичко негативно в този свят. Поне в това вярвам аз.
Вероятно ти прави впечатление, че не малко от твоите връстници завършват средното си образование съвсем дезориентирани. Може би, на фона на обществения живот у нас, изобщо не е трудно да си объркан на 19-годишна възраст. Тези деца нямат представа какво искат да правят нататък в живота си. Ти какво би посъветвал по-малките от теб, а и твоите връстници?
Нещо, което на мен много ми е помогнало и по някакъв начин е било мой лайтмотив, е винаги да давам шанс – независимо дали става дума за нещо, към което съм имал стереотипна нагласа, дали е нещо, към което съм бил леко дистанциран в началото, или е било нещо, пред което другите са се прехласвали, а на мен не ми е харесвало особено. Винаги трябва да се дава шанс, защото посредством опита, човек открива това, което му харесва. Например, аз знам много добре немски, участвал съм и в дебати на немски и най-логично беше да продължа образованието си в Германия. Но в 10-ти клас ми се предостави една невероятна възможност, а именно: образователният отдел на посолството на Германия у нас беше отправил покана към ръководствата на училищата, в които се учи интензивно немски в страната, да препоръчат по един ученик, с когото да се проведе интервю. От цялата страна бяхме общо 50 ученици, като 5 от тях получиха стипендия, за да живеят 1 месец в Германия – две седмици бяха предвидени за екскурзия в страната и две седмици за живот в приемно немско семейство и посещаване на училище. Аз бях сред избраните 5-ма ученици и имах възможност да живея в Германия. Много неща ми бяха странни – като започнем от битовизми и стигнем до ценностната система. Някак си тогава разбрах, че Германия не ме привлича като място, на което искам да прекарам 5 години от живота си – на фона на всички обществени реалности и на объркания им политически живот. Често се говори с прехласване за Германия, а аз не споделям същото мнение. Последните месеци, в които работех дистанционно като оператор за немските железници, трябваше да контактувам с пътници по повод закъсненията на влаковете там. В България много се оплакваме от лошото състояние на БДЖ, с което аз съм напълно съгласен, но колкото и пъти да съм пътувал с нашите железници, влакът е пристигал по разписание. Докато там – вярвате ли ми, има по 3-4-часови закъснения! Закъсненията са огромни и много чести. В училище ни представяха Германия като държава, която е години пред нас, като развитие, но аз не мисля, че е точно така.
Тоест ти бързо разбра, че Германия не е твоето място и се пренасочи.
Да, точно така. Както по това време Япония ми се струваше някаква сюрреалистична фантазна категория, изведнъж си преосмислих позицията и си зададох въпроса: “Дали пък не е постижимо?” Аз много обичам да се втурвам по някакви неотъпкани пътеки, по които не са минавали много хора. И ми се случи. Радвам се изключително много – няма как да съм по-щастлив. Да се надяваме, че най-хубавото предстои, както е в клишето.
Какво ще споделиш за финал на нашия разговор?
Много обичам японското хайку – толкова е красиво! Искам да споделя едно хайку, което е останало в паметта ми – то е изключително семпло, но смисълът му е много дълбок. Художественият му превод е на големия български японист Братислав Иванов. Хайкуто от великия японски поет Кобаяши Исса е следното:
Животът ни
е капчица роса…
И все пак, и все пак…
Много е красиво – благодаря ти за този разговор! Желая ти успех във всичко!
И аз благодаря!
информация: https://spiritofpleven.com
