/продължение на първа част/
Той ревностно популяризира прогресивната руска култура и насажда любов и признателност към освободителите. Като автор и преводач на методически помагала Заимов прави ценен принос в педагогическата ни книжнина, от каквато се чувства остра нужда след освобождението.
За кратко време Стоян Заимов постъпва на административна работа. От 1.IX. 1885 г. за 3.1.1886 г. е изпълняващ длъжността окръжен управител в гр. Шумен, а от 3.1. до 19.XI. 1886 г. – окръжен управител в гр. Стара Загора. След преврата на 9. VIII. 1886 г., когато в политическия живот у нас вземат връх русофобите и привържениците на австро-унгарската политика, Заимов е принуден да емигрира в Русия.
След завръщането си в България на 24.IX. 1887 г. той е хвърлен от стамболовистите в Пловдивския затвор, но поради липса на доказателства в края на годината е освободен.
Надарен с неизчерпаема творческа енергия, Заимов става един от нашите видни общественици. С указ № 898 от 15.IX.1895 г. той е назначен за член на Висшия учебен съвет при министерството на просвещението. Заимов е председател на Поборнико-опълченското дружество и на Върховния управителен съвет на българската юнашка организация “В. Левски”.
Стоян Заимов има голяма заслуга за създаването на поборнико-опълченските дружества. На II конгрес на тези дружества през 1892 г. се взема решение да се състави комитет, който да увековечи признателността на народа към неговите освободители. През 1899 г. по негова инициатива се сформира комитет “Цар Освободител Александър II”, за председател на който е избран единодушно.
В края на месец декември 1899 г. комитетът издава възвание към всички градски и общински кметове, в което се излага целта на комитета, напомня им за дълга на признателност към нашите освободители и ги приканва да съставят в общините си клонове на комитета. След това възвание, благодарение отзивчивостта на трудовия народ в страната, възникват 500 клона на комитета.
С цел да събере материали за проектирания от комитета Музей на Българското възраждане, Стоян Заимов посещава родните места на видни наши революционери, по-важните места, къщите, църквите, училищата и манастирите свързани с националноосвободителните борби. Много силно впечатление му прави Румънският мавзолей в с. Гривица. “Обиколих по- главните места на полесражението, тук-там из полето се натъкнах на човешки кости, безспорно това бяха костите на героите от славната Плевенска епопея. Румънският мавзолей в с. Гривица ми направи приятно и силно впечатление; той, Румънският мавзолей, ми натрапи идеята да се направи такъв и за спомен на руските герои, на които костите да се съберат от нивята и лозята и се запазят… Костите на героите, които се търкаляха по синурите на плевенските лозя и нивя… ми подшепнаха живо идеята за един Мавзолей, издигнат при Скобелевите паметници, откъдето да напомня на бъдещите поколения славната Плевенска епопея… Към идеята къща-музей “Цар Освободител” в Плевен се присъедини идеята за мавзолея. Укрепен от тия две светли идеи, напуснах Плевен.
Своите идеи и мисли той споделил най-напред в София с военния министър генерал-майор Паприков. През октомври 1901 г., когато посещава Рим във връзка с приемане конната статуя на император Александър II за паметника на освободителите, изработена от Арнолдо Цоки, загатва за тях и на Ал. Иванович Нелидов. Последният, трогнат до сълзи, му обещава пълна подкрепа. По-късно, във връзка с честването на 25-годишния юбилей на Шипченските боеве, Стоян Заимов пристигнал в Петербург и ползвайки се от добрия случай, разказал за посещението си на бившите главни квартири в Бяла, Горна Студена, Пордим и Бохот на военния министър Куропаткин. Последният, след като го изслушал най- внимателно, му казал: “Можете да кажете на Вашия княз, като го уверите, че аз съм готов да услужа на делото с нужните военноисторически предмети. Вместо трофеите на Освободителната война да стоят в нашите складове и да гният, по-добре е да ги подаря на комитета “Цар Освободител”, за да създаде от тях къщи-музеи! Разчитайте на моята искрена поддръжка за бързото и успешно завършване на Вашите добри и благородни начинания!”10 – притурил той.
/край на втора част/
