„От върха на перото“ и как „същността на живота се крие в малките избори, които правим всеки ден“

giftspro.bg

Скъпи приятели, както знаете от нашите публикации, екипът ни обича да чете и винаги отбелязваме книги и личности на писатели, които смятаме че е биха допринесли за пълноцеността на вашата библиотека. Този месец имахме удоволствието да интервюираме Ивинела Самуилова! Тя е автор на дванадесет книги, сред които “Къде отиваш, пътнико?” , “Гатанки от небето” и “От върха на перото”. Смятаме че, ще Ви бъде интересно да научите малко повече за нея. Първото, което искахме да разберем е какво я вдъхновява, и с радост ви споделяме нейният отговор:

“ Вдъхновението за „От върха на перото“ дойде от моя дългогодишен интерес към духовността, културните ни корени и традициите, богатото ни духовно наследство. С годините установих, че има доста съвременни читатели, които търсят нещо повече от повърхностни четива – те искат смисъл, дълбочина и по-висши послания, но обвързани национално, така да се каже. В това отношение последните ми романи – “Бабо, разкажи ми спомен” , “Тъй рече баба Ега” , “От върха на перото”, както и сборника “Пътеписи за душата на България” най-пълно отговарят на тази потребност. Идеята за книгата „От върха на перото“ се роди от желанието ми да изследвам как старите практики на нашата култура – като краснописанието, стила „Плетение словес“ и правилото „по лепотѐ“ – могат да вдъхновяват днешните хора и да придадат повече смисъл на живота им. В романа предлагам на читателите нов поглед към красотата и хармонията, които са възможни, когато живеем с вътрешна съгласуваност и се стремим към високи идеали.”

Ивинела сподели с нас, че пише бързо, но винаги отделя повече време, за да се задълбочи в темите, които я вълнуват. За написването на последната си книга авторката се заела да изучава материали за Търновската книжовна школа, за краснописанието и иконописта, до книги по физика и философски и богословски трактати за светостта и красотата. Тя споделя, че  дълбочината на тези проучвания са й помогнали да създаде контекст, в който героите и историите се развиват естествено.

Научавайки за процеса, запознавайки се със същноста на автора и заживявайки в историите й, можем с увереност да кажем, че книгите на Ивинела Самуилова са диалога между нейният вътрешен свят и света на думите. Когато пише, тя оставя историите да се разгърнат, като обаче внимава да запази автентичността на мислите и емоциите, които иска да изрази. Можете да прочетете останалите три въпроса към авторката тук:

  1. Някой от героите базиран ли е на истински хора?

– Въпреки че много от героите в книгите ми черпят вдъхновение от реални хора или ситуации, които съм срещала в живота си, с изключение на първия ми роман “Животът може да е чудо” , те не са директни отражения на конкретни личности. Всяка история носи в себе си частица от истината, която сме преживели или наблюдавали, но героите са смесица от различни човешки опити, чувства и мисли. Най-важното за моите персонажи е, че в книгите ми няма злодеи. Противно на литературните правила, всички мои герои, ако и да имат някакви недостатъци, са добри. Оказва се, това изобщо не пречи повествованието да е интригуващо.

  1. Какво послание или тема се надявате да отнесат читателите?

– Надявам се читателите да намерят вдъхновение да се стремят към хармония и красота в своя живот, като следват правилото „по лепотѐ“ на предците ни – с духовна взискателност да се стремят към съвършенство, към това битието им да е изпълнено с красота и духовна чистота. Чрез тази книга искам да им предам идеята, че светът може да бъде красиво място, ако ние самите се стремим към красотата – не само във външните изрази, но и в нашите мисли, думи и действия. Наистина, същността на живота се крие в малките избори, които правим всеки ден, и тези избори оформят нашия път към светлината или тъмнината.

  1. Какво Ви накара да пишете на първо време?

– Писането за мен винаги е било начин да изразя своя вътрешен свят и да разбера по-добре човешката природа. Още от детството ми думите са ме пленявали със своята сила да създават нови светове, да лекуват и да вдъхновяват. Когато започнах да пиша сериозно, осъзнах, че това е начин да комуникирам не само с другите, но и със самата себе си. През годините писането ми се превърна в средство за търсене на истината и смисъла на живота, както и начин да вдъхновявам и насърчавам хората около мен.

Ако не сте прочели още нищо от авторката, Ви препоръчваме да го направите тук: КНИГИ

 

giftspro.bg
logiscool-pleven

ОСТАВИ КОМЕНТАР