Проф. Борислава Танева гостува в Плевен по повод концерта на Плевенската фолхармония, Хор „Гена Димитрова“ и Детски хор „Звъника“, в който ще бъде изпълнена ораторията „Заветът“ от композитора и неин баща Александър Танев. В събитието, което ще се състои тази вечер от 19 часа в зала „Катя Попова“, участват още актьорът Веселин Плачков и баритонът Александър Крунев.
Проф. Борислава Танева е зам.-ректор на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в София и преподавател по пиано. Освен това е камерен музикант, композитор, организатор на музикални събития. Има активна роля в съвременния културен живот не само в България. Лауреат на национални и международни конкурси по пиано, камерна музика и композиция в България, Италия, Япония, Гърция, Люксембург. Сътрудничи с консерватории в Атина, Женева, Солун, Мадрид, Люксембург, Сингапур, Париж и др., където е водила майсторски класове и е изнасяла музикални семинари на различни теми. Канена е да журира в национални и международни конкурси – Париж, Виена, Люксембург, Андрос /Гърция/, Ниш, Провадия и др.
Нейни ученици многократно са отличавани с награди на международни и национални музикални форуми и конкурси. Основател и член на швейцарско-българската асоциация за култура SBAC. Носител е на наградата „Златно перо“ за 2014 за изключителен принос към българската култура и изкуство. През 2015 е наградена с „Кристална лира“ на радио Класик ФМ за цялостен принос към българската култура, както и с наградата „Музикант на годината“ за активна творческа дейност.
По повод предстоящото събитие в Плевен проф. Танева даде интервю за Plevendnes.com.
– Ораторията „Заветът“, написана от баща Ви – композитора Александър Танев, ще бъде изпълнена в Плевен за пръв път след 36 години. Как се чувствате?
– Това е изключителен подвиг! Първо, искам да изразя благодарността си от името на цялото семейство, от името на всички, които бяха свързани с делото на Александър Танев, за това, че в Плевен се прави отново ораторията „Заветът“, която беше написана за 1300 годишнината от създаването на българската държава. Тогава се изпълни в Шумен, направи се един запис в София и това беше. Честно казано, аз никак не вярвах, че тя ще се възкреси. Миналата година спонтанно възникна идеята в Плевен да направим „Заветът“ и моята първоначална реакция беше, че е невъзможно. Но това, което се случва в момента, на генералната репетиция за концерта тази вечер, ме развълнува извънредно и като професионалист, и като носител на името Танева, и като човек, който помни онова изпълнение през 1981 г.
– Какви се впечатленията Ви от това, което чухте?
– Страхотни са! И Плевенската филхармония, и Хор „Гена Димитрова“, и Детският хор „Звъника“ са на изключително ниво. Въпреки че ораторията е писана за по-голям хор, те абсолютно компенсират и на сцената всичко е много емоционално, с много хубава енергия. Спойката е много хубава. Емоцията от диригента Деян Павлов, която струи, също е прекрасна. Концертът ще стане много хубав и би трябвало да е гордост за Плевен, че има такива състави, които правят невероятни неща за българската музика. Случи се така, че аз участвах в комисията по време на конкурса на г-н Дяковски за директор на Плевенската филхармония и тогава казах същото – поклон до земята за това, което се прави в Плевен. Ние ако не си съхраняваме българската култура, няма кой да го направи. Действително можем да бъдем разпознаваеми в света чрез нея, първо, и после с международните си изяви.
– Коментарът Ви за хоровото изкуство в България какъв е? Въпреки трудната ситуация в държавата, в Плевен твори достойно професионалният Хор „Гена Димитрова“ с диригент Анелия Дечева?
– Баща ми беше свързан много с хоровото дело, беше и председател на хоровия съюз дълги години – въобще е известен като хоров композитор предимно. Аз съм инструменталист, но въпреки това мога да кажа, че това, че в Плевен се съхранява хоровата традиция, е изключително здравословно за града. Специално в хоровото изкуство постиженията и нивото много зависят от диригента, от човека, който дава импулса, който дава енергията, който прави това нещо интересно, привлекателно. Впечатлена съм и от детския хор, който пя по този толкова добър начин. Честно казано, не очаквах и съм във възхита! Целувам ръцете на всички тези хора, които по този начин се трудят професионално, честно, искрено и добронамерено за изкуството. Трудът им е стойностен, смислен и качествен.
– Какво ще е бъдещето на ораторията „Заветът“?
– Надявам се да е добро. За щастие Министерството на културата осигури финансиране, за да препише ръкописната партитура на компютър. Вече я има дигитализирана, което прави нещата вече малко по-лесни за евентуално следващо изпълнение, но аз не знам в кой град има хор и оркестър на толкова високо ниво – не искам да обиждам никого. Това е една от грижите ми – и други творби на баща ми да се препишат на компютър, за да могат да се съхранят за поколенията.
– Смятате ли, че публиката има потребност от патриотичния патос и на музиката, и на текста на произведението?
– Да, надявам се, че е така и че произведението ще има своя живот. Честването на 90 години от рождението на Александър Танев тази години се случва в 17 градове на България. Аз бях инициатор на това, подсказвах на колеги какво може да се направи и трябва да подчертая, че навсякъде се прие с огромно желание. Беше много лесно да се организират навсякъде нещата, защото любовта, която баща ми сееше в отворените сърца на българите, се връща. Никой не ми отказа, както стана и със „Заветът“ в Плевен. Аз наистина не вярвах, че това ще стане, но ето, че то се случи.
В интервюто са използвани въпроси и на други медии.
