Днес 12 – ти май се навършват 199 години от рождението на Анастасия Димитрова/ първата българска светска учителка/. Тя е родена в Плевен в семейство на бедни родители, майката е прислужница в дома на врачанския епископ Агапий. Отначало учи при своята благодетелка, майката на епископа. По-късно (1836-1839) продължава образованието си в Калоферския девически манастир. Обучава се не само при калугерките, но и при учители като Ботьо Петков, Райно Попович, Брайко Генович, под чието ръководство изучава история, география, аритметика, граматика. През октомври 1839 г. открила в родния си град Плевен първото девическо взаимно училище, което се издържа от Агапий. Завършилите училището девойки ставали учителки или откривали нови взаимни училища в други градове в България.
През 1845 г. при Анастасия Димитрова учат около 90 момичета от Плевен, Ловеч, Троян, Търново, Враца и др., някои откриват училища в родните си градове – Свищов, Враца, Ловеч.
След като се омъжва, (1852 г.) Анастасия Димитрова напуска училището. Тя, както и бившата и ученичка Мита Гегова, преподава частно в дома си на около 10 девойчета. Посвещава на педагогическа дейност повече от 50 г. от живота си.
Твърде набожна, Анастасия Димитрова отива на поклонение в Йерусалим, където приема монашество под името Анна и скоро след това умира.
