Хегел е един от големите мислители на немската идеалистическа философия през епохата на Просвещението, наред с имена като Фридрих Шелинг и Имануел Кант. Обект на неговата философия са разума, природата, държавата, религията, психологията, изкуството. Особено влиятелна е концепцията му за Духа и взаимоотношенията между ум и природа. Хегел е критикуван от други влиятелни философи като Шопенхауер и Ницше, които са на мнение, че мистицизмът заема прекалено голяма роля в неговата философия.
Централна идея на Георг Хегел е, че всички феномени, от съзнание до политически институции, са аспекти на един-единствен Дух. С времето Духът разпознава тези феномени като аспекти на самия себе си и ги присъединява отново към себе си. Този процес на присъединяване Хегел нарича “диалектика”, а ние (които сме аспекти на Духа) го разбираме като “история”. Реалността на Хегел съществува в три стадия: битие в себе си, битие за себе си и битие в себе си и за себе си. По отношение на разума или Духа тази теория предполага, че Духът еволюира, преминавайки през трите стадия. Отначало това е Духът в себе си, след което разширявайки се в пространството и времето, се превръща в свое “друго битие”, т.е. в Природа. Природата от своя страна развива съзнанието, образувайки по този начин свое собствено отрицание. Но тук вече произтича не просто отрицание, а примирие с предходните етапи на едно по-високо ниво. В самоосъзнаващата се Природа се възражда Духът. В новия цикъл съзнанието преминава през три следващи стадия: стадият на Субективния дух, стадият на Обективния дух и накрая висшият стадий на Абсолютния дух.
“Щастлив е този, който е уредил битието си така, че да съответства на особеностите на неговия характер”, казва Хегел, а ние пожелаваме това на всички наши читатели
Ще ни споделите ли и вие нещо от Хегел, което много ви е впечатлило?
източник: lib-pleven.com
