продължение на част 2
Пълна информация за плодотворната му обществена дейност в Русия, за неговите срещи с видни общественици и деятели на руската култура, при които търси подкрепа за реализиране на своите идеи, за уреждане на къщите-музеи в бившите главни квартири на руската и румънска армия през Освободителната война дават неговите писма до съпругата му Клавдия в края на 1901 г. и началото на 1902 г.: “Днес бях у Куропаткина – военен министър”. “Днес на обяд бях у генерал Столетов, в Царское село”. “Лично бях поканен от графа Ламсдорфа да присъствам на дипломатическата му вечеринка”.
Стоян Заимов е развълнуван от оказаната му почит и голямо уважение от руските хора по време на пребиваването му в Москва, Петербург и Царское село. “Днес в 9 часа сутринта пристигнахме в Москва. Бяхме посрещнати извънредно тържествено на станцията от войска и народ. Москва е обкичена от български и руски флагове. Народът на тълпи се стича и вика “Ура”, “Да живее България”.
На 18 май 1902 г. на свое заседание комитета взема решение да се издигне в Плевен величествен Мавзолей в памет на загиналите руски и румънски войни и се превърнат в музеи онези къщи в Бяла, Горна студена, Пордим и Плевен, в които е квартирувала Главната квартира на руската армия. Из средата на комитета се избират две строителни комисии, на които се дава пълна свобода на действие за пълното реализиране на взетото решение. В строителната комисия на Мавзолея влизат: военният министър ген. Паприков, Стоян Заимов, инж.Сарафов, художника Антон Митов и арх. Н. Лазаров, а в строителната комисия на къщите-музеи – проф. Д. Агура, художниците Иван Мърквичка и Антон Митов, ген. Паприков и Стоян Заимов.
След Шипченските тържества строителните комисии започват усилена работа. Проф. Д. Агура и художниците Иван Мърквичка и Антон Митов съставят общ списък на нужните военно-исторически материали, а министрите ген. Паприкови Д. К. Попов с инж. Сарафов – конкурсната програма за изработване проект за Мавзолея. Военните складове, арсеналите, Военно-историческите музеи в Петербург и архивът на Зимния дворец били отворени за ротмистър Ганчев, пратеник на комитета, да получи всичко необходимо за къщите-музеи. След тримесечно тършуване, както пише Стоян Заимов, той успял да прибере отбелязаното в списъците. Подаръците на Руското военно министерство били натоварени на няколко влака и складирани в Одеското пристанище.
От пристанището на Одеса материалите за музеите са пренесени с три руски парахода във Варна на 6, 9 и 18 декември 1903 г. На 7 декември същата година военният министър ген. Савов командировал артилерийския офицер Михлюзов с 20 души войници /10 души от V артилерийски полк и 10 души от Шуменския огнестрелен склад/ да приеме подаръците и ги разпрати по къщите-музеи.
Всички оръдия, лафети, предници, зарядни ракли, понтонни части, снаряди и др. са складирани на Варненското пристанище на открито, а сандъците с телеграфните принадлежности – под навеса на морската част на 8-и Приморски пехотен полк. Така били настанени оръдията и понтонното имущество и в Бяла. За Горна Студена оръдията били складирани на Беленската гара и от там са пренесени през м. септември до селото безплатно с 80 чифта волове. Шествието било придружено с гайди, цигулки и песни.
Започва усилена работа. През септември оградите на Скобелевия, Беленския и Горностуденския парк са готови и се пристъпва към изграждането на оградите на двата музея в с Пордим. За направата им, под прякото ръководство на капитан Селяновски от Ловеч са командировани 60 души войници от 34-и пехотен Троянски полк и пионери от Никопол под командването на поручик Казанджиев. Към края на септември оградите са завършени, а парковете изравнени и пригодени за засаждане на дръвчета. Работата по направата на алеите в парковете и насажденията на растителността е възложена от Министерството на търговията и земеделието на учителя от Лозаро-овощарското училище в Плевен Д. Гюлеметов.
Направата на шадраваните, вратите на парковете и други е възложена на П. Деянов от Министерството на пътищата и съобщенията. Същият остава в разпореждане на комитета до окончателното завършване на работата. Той изготвил през зимата проектите, а през 1905 г. започва усилена работа. Главно внимание е обърнато на музея “Освобождението на Плевен”. Голяма е заслугата в разчистването на дворовете – площадка за музея и парка, от войниците на 4-ти пехотен Плевенски полк и 17-ти пехотен Доростолски полк.
Манекените, картите, моделите от мостовете, по които преминали русите през Дунава, са закарани в София и временно били изложени в офицерското събрание, откъдето в последствие са изпратени за къщите-музеи. Към 18 февруари 1904 г. всичко било сглобено, проверено по описи и готово за разпращане.
От м. ноември 1905 г. до 12 юни 1907 г. Михлюзов е откомандирован от комитета и с изпълнението на всички задачи по изграждането на къщите-музеи се занимавал М. Деянов.
В края на м. юни 1907 г. по личното настояване на Стоян Заимов са командировани от Военното министерство офицери и войници, за да може до м. август работата по къщите-музеи да завърши във връзка с предстоящото откриване. Изпратени са 261 войници от различни военни части.
Костите на падналите за освобождението от османско иго герои от църквата в с. Горна Студена са поставени в саркофази и гробниците на Мавзолея в Плевен и в могилата в Скобелевия парк. Изкопани били кости и от “Мъртвата долина”, с. Радишево м с. Долна Митрополия.
В процеса на изграждане на къщите-музеи се вижда, че оръдията са недостатъчни и след писмо на комитета до руското министерство, Михлюзов е изпратен в Петербург. Събирането па руски и турски оръдия, участвали във войната, особено на тези от складовете и крепостите, било трудна задача. Както пише Михлюзов “В главното артилерийско управление един от началниците на отдела ми каза в разговор, че изпращането на всички артилерийски материали и сегашните само до Варна коства на Русия 64 000 рубли”.
Особено много са направили за отпускането на необходимите оръдия и оръжие полковник Петровски, подполковник Глушановский от Главното артилерийско управление и завеждащият музея полковник Бубнев.
От 1899 г. до момента на откриването им – септември 1907 г., съзнанието на Стоян Заимов е обзето от една мисъл, да възкреси от “архива на забвението” героичните подвизи на руските чудо-богатири и румънски витязи, върху чийто кости се изгради нашата свобода. Един след друг в страната изникват “сякаш из глъбините на народната душа” паметниците на свободата и признателността: паметника на освободителите в София, къщите-музеи в Плевен, Пордим, Горна Студена и Бяла, Мавзолеят и Скобелевият парк в Плевен.
