Неуспехът на втория щурм при Плевен оказва голямо влияние върху по нататъшния ход на войната. Преминаването на Балкана с главните сили на руската армия става невъзможно. Временно тя преминава към отбрана.
Съгласно общия план на Главното турско командване Осман паша прави опит да мине в настъпление. На 31 август 1877 г. на 17 км югоизточно от Плевен при селата Згалево и Пелишат армията му води тежки кръвопролитни боеве. Осман паша настъпва с 19 табора. Главният удар е насочен към намиращия се пред Пелишат руски редут. В този участък 14 руски батальона устояват твърдо отчаяните атаки на противника.
Сред тази терасовидно разположена местност покрита с невисоки храсти и гори на север боят бушува повече от час. Черната лавина на турската пехота, поддържана от артилерията, стремително настъпва към руската позиция.
Ураганният огън на артилерията продължава и турците превземат редута. В това време руската артилерия замлъква съвсем. Настъпва гробна тишина. Изведнъж от руските позиции се чува мощно “ура”, поема се второ, трето, цялата линия еква. Гръмва пушка, втора, трета. По заетия от неприятеля редут се насочва убийствения огън на 24-и фунтови оръдия. Пристигат подкрепления от Суздалския полк. Приливът на нови сили си казва думата. Мощно “ура” се понася от прегракналите гърла на изморените руски войни. Те отново се устремяват напред срещу неприятеля и в кръвопролитна схватка с турците редутът е отново в техни ръце. Землените насипи, стоманените оръдия, дрехите и лицата на сражаващите се са опръскани с кръв. Целият склон е осеян с обезобразени и осакатен тела. Почти половината от турците – защитници на редута, остават навеки тук.
Не след дълго турската пехота отново превзема редута. Сражението продължава с нова сила. Изтощените руски войници, превъзмогвайки непоносимите горещини и скръбта но загиналите си другари, намират сили и се устремяват към получилия подкрепление неприятел. С нечовешки усилия те отново изтласкват отчаяно съпротивляващите се турци от редута. В продължение на един час, от първия пушечен изстрел до последния оръдеен залп, редутът неколкократно преминава от руски в турски ръце.
След обед неприятелят преминава в стремително настъпление едновременно при с. Пелишат и укрепленията при с. Згалево. В разгара на боя се вижда кървавото зарево на горящото село Пелишат, запалено от башибозуците, които придружават турските войски.
Осман паша, който през цялото време наблюдава хода на боя, удивен от храбростта и решителността на Галицки и Шуйски полкове неволно извиква: “Браво!”
Виждайки, че положението взема сериозен обрат Осман паша заповядва на Адил паша да изпрати подкрепления от Плевен, запаси от патрони и снаряди. В помощ на русите пристига 120-и пехотен Серпуховски полк и 2-а батарея от 30- а артилерийска бригада. Командването на частите е възложено па полковник Граве – командир на Серпуховския полк.
В 7.30 часа зад възвишението срещу укрепленията, в които е 2-а батарея, се показва неприятелска верига. Като я допуска на 2 км разстояние, 2-а батарея открива огън с шрапнели. Като ибелязал, че от другата страна неприятелската пехота се спуска м долината между Згалево и Пелишат, а издигащата се от левия фланг височина пречи на действията на оръдията, командващия 2-а батарея, щабскапитан Лукьянски, отделя 2-а полубатарея I юд командването на поручик Лев Нягел и му заповядва да заеме височината на левия фланг покрита с храсти.
Опитът на неприятеля да обходи десния фланг на Згалевската позиция не успява. Виждайки, че противника се намира на 30
крачки пред оръдията командира на 2-а полубатарея умело насочва точния огън на четирите оръдия в центъра на противниковата верига. Ротите се разбъркват, офицерите изгубват самообладание. Гранатите фучат, изравят дълбоки ями около оръдията, а пръстта се издига на 10 м височина. Ужасен тътен се носи из цялата околност. Но смелите руски храбреци остават при оръдията.
Изправен в цял ръст, с насочена напред дясна ръка, Лев Нягел хладнокръвно и точно насочва огъня. Едно от оръдията е разрушено. Поручик Лев Нягел заедно с прислугата пренася снарядите близо до другото оръдие.
– По-бързо, момчета! Ще удържим, запасите ще стигнат! Не им давайте спокойствие!
Проехтява оглушителен залп. Черният гребен на против-никовите траншеи е обхванат от огнен пламък. В този критичен момент за изхода на боя се чува оглушителен трясък и фонтани пръст засипват батарейния командир. След кратко зашеметяване той идва в съзнание и отново е на бойния си пост. Полуседнал, с опънат крак, с раздробено стъпало от пръсналия се до него снаряд, превъзмогвайки ужасните болки, които спират дъха, той продължава да командва огъня на своите оръдия.
– Господин, поручик, Вие сте тежка ранен. Стъпалото Ви е цялото в кърви – обръща се към него млад артилерист с мургаво лице.
После се навежда и старателно превързва ранения крак на любимия командир. Лека, едва доловима усмивка преминава по обезкръвените от болката и загубената кръв устни. Той притегля войника към себе си и го целува бащински по челото.
Временно настъпва суматоха сред оцелелите артилеристи. Изведнъж прогърмява ободряващия глас на командира:
-Момчета! Да се докара тук третото оръдие! Вървете, напред, стреляйте, поддържайте пехотата! Боят е към своя край. Дръжте се, момчета, да покажем какво могат артилеристите.
Смелите артилеристи, като виждат подвига на своя командир, усилват убийствения огън срещу неприятеля и шдържат позициите.
Към 2 часа, понасяйки тежки загуби и разбирайки за приближаването на IX корпус, Осман паша прекратява боя и отстъпва. Турското контранастъпление при селата Згалево и 11елишат е спряно благодарение на героичния отпор на шепа артилеристи.
Едва тогава пристигат санитарите и отнасят загубилия съзнание офицер.
За този безпримерен подвиг поручик Лев Нягел е награден с най-високото отличие в руската армия “Георгиевски кръст за храброст”.
И днес сред великолепния Скобелев парк-музей, паметник па любов и признателност към освободителите, извисяват дула руските батареи, неми свидетели на безсмъртната Плевенска епопея. Сред тях спокойно почива и оръдие № 161, изработено в заводите на гр. Есен през 1867 г. През септември оръдие № 161 постъпва на служба в батареята на поручик Лев Нягел. Тогава то е носело смърт и разрушения в турските редути, а днес напомня на хиляди посетители за скъпите жертви на братята освободители, с които бе извоювана нашата свобода.
