Един от символите на Плевен е построен по проект на младия и талантлив български архитект Пенчо Койчев. За построяването му са изразходвани около 300 хил. златни лева, голяма част от които са доброволни дарения. Мавзолея е построен в южната част на града, на мястото където е била голямата джамия Гаази али бей, Михал бейовата/градската/ баня, болницата и в непосредствена близост до каймаканският конак/днешното кметство/. Решението за изграждането на Мавзолея е взето на 23 март 1903 година от комитета Цар Освободител Александър II. Основният камък е бил положен на 24 април 1904 година в присъствието на княз Фердинанд, десетки официални лица и много граждани. Паметника е граден в българо-византийски църковен стил. Използвани са бял дялан врачански камък, червени керамични тухли и сиво полиран владайски гранит. 
Оградата на Мавзолея е масивна. Изградена е от дялани каменни блокове, украсена със снаряди и гюлета. Върху нея се извисяват 16 броя 6 и 8 дюимови руски обсадни оръдия мортири. Самият мавзолей е изграден на площ от 240 квадратни метра. Има централен купол висок 24 метра, завършващ с железен кръст и четири странични полукупола. На северната и южната част на Мавзолея са поставени големи мраморни плочи с имената на загиналите при Плевен руски и румънски войни. По ъглите им с релефни бронзови букви са отбелязани местата, където са се водили най-ожесточените сражения през цялата Освободителна война. Паркът около мавзолея обхваща площ от 40 000 квадратни метра. Засаден в с чемшир, кипариси, липидекоративни храсти и рози. Алеите са постлани с разнообразни речни камъни, по мотиви на българска народна шевица. 
Отвътре Мавзолея е уреден като храм с дърворезбан олтар иконостас. Тематични стенописи в три ниши внушават преклонение през саможертвата на героите. Иконостасът на Мавзолея е дело на проф. Ян Травницки, а иконите са работа на големите български живописци Антон Митов и Иван Мърквичка. На входната врата има барелеф на Св. Георги Победоносец дело на скулптура Жеко Спиридонов. През 1977 година в чест на 100 годишнината от боевете при Плевен, вътрешният интериор на Мавзолея е преустроен от колектив с ръководител Никола Мушанов. Приземната част представлява крипта. Към нея отвежда . Тук в три ниски мраморни съркофага се съхраняват костите на загиналите. Върху тях са надиплени бойни знамена с лаврови клонки. Из книгата „Плевен – среща с миналото, 1877 – 1944“, Любомир Буковкси
