Годината е 1918 г. Русия е разкъсвана от вътрешно напрежение, паралелно с това вървят стачки, а на фронта (Русия участва в Първата световна война) нещата не изглеждат по-добре.
Николай II управлява от 1894 до принудителната абдикация през 1917 г.
Неговото управление е белязано с много социални и политически противоречия, революционни движения и две революции – 1905 – 1907 г. и 1917 г., война с Япония и Първата световна война.
Николай II е принуден да се отрече от престола по време на Февруарската революция през 1917 година.
След Февруарската революция царят Николай II Романов и цялото му семейство са поставени под домашен арест в двореца „Царско село“ край Санкт Петербург.
Няколко месеца по-късно, през август, са преместени в Тоболск, Урал.
През април 1918 г. следва ново преместване, този път в Екатеринбург, Урал. Краят на семейството и тяхната свита е тук, в Ипатиевата къща.
Обръщаме поглед към една от най-парещите теми и до днес – убийството на руското царско семейство и най-вече към мистерията, в която е обвита една от царските дъщери – Анастасия, която е едва на 17 години, когато е убита.
Когато Анастасия се ражда, нейните родители и разширеното семейство са разочаровани, че тя е момиче. Те се надяват на наследник на трона, но това се случва по-късно. Децата на царя са отглеждани строго.
Спят на твърди легла, студена баня на сутринта, топла вечерта, живеят в спретнати стаи и изработват бродерии, които продават за различни благотворителни цели. Титлите им не се използват. Анастасия дели стая със сестра си Мария. Двете са много близки, разменят си дрехи и прекарват много време заедно.
Анастасия получава домашно образование. Изучава френски, немски и английски език, както и аритметика, география, история и други най-различни предмети, но не е била отлична ученичка.
По време на Първата световна война Анастасия шие бинтове, купува лекарства за войниците и заедно със сестра си Мария посещава ранени войници в частна болница в района на Царское село. Дори в самия дворец императрицата превръща някои стаи в болнични помещения. Двете девойки, твърде млади, за да станат медицински сестри от Червения кръст като майка си и по-големите си сестри, играят на с карти с войниците, четат им на глас, пишат писма под диктовка и се опитват да повдигнат духа им.
Момичето има лъчезарен и весел характер, обича да играе с топка и на криеница. Лесно се катери по дърветата и често отказва да слезе на земята. Тя е с неизчерпаема енергия и вечно измисля нови игри и закачки.
Великата княгиня Анастасия Николаевна, въпреки че е на седемнаседет години, е все още дете, поне такова впечатление оставя с външността и веселия си характер.
Майка ѝ разчита на съвета на Григорий Распутин, руски селянин и скитник, или свещен човек, който счита че молитвите му спасяват многократно страдащия Царевич. Анастасия и нейните сестри, както и брат ѝ са обучавани да гледат на Распутин като на приятел и да му се доверяват.
През есента на 1907 г. лелята на Анастасия Олга Александровна от Русия е придружена от царя за да се срещне с Распутин. Анастасия, сестрите ѝ и брат ѝ Алексей са с дългите си бели нощници. „Всички деца като че ли го харесват“, спомня си Олга Александровна. „Бяха съвсем спокойни с него“.
Негово влияние обаче все повече се засилва. Дори започват да се появяват слухове, че Распутин има връзка с царицата. Въпреки всички скандали и опасения, той остава близо до царското семейство, а според много историци влиянието му е пагубно.
Въпреки слуховете, връзката на императорското семейство с Распутин продължила до убийството му на 17 декември 1916 г.
След революцията от февруари царското семейство е премествано на различни места, накрая всичко приключва в прословутата Ипатиева къща.
В мазето на къщата в нощта на 16 срещу 17 юли 1918 година е разстреляно цялото царско семейство заедно сприслугата. Спорът за отговорността кой е виновен за масовата екзекуция на царското семейство и последвалото изгаряне на труповете продължава в Русия.
Сред причините за разстрела съветските власти са посочвали заговор с цел освобождаване на бившия цар от монархистите, които наближават района, в който се намира семейството. По спомените обаче на участници в операцията по ликвидацията на Романови този заговор всъщност е провокация, организирана от уралските болшевики с цел да получат основание за убийството.
Яков Юровски е един от главните участници в убийството.
Бележки съобщават, че след като се вдига димът от изстрелите, те откриват, че куршумите са рикоширали от корсетите на две или три от великите княгини. Те ги доубиват. Палачите по-късно разбират, че това се дължи на факта, че бижутата и диамантите на семейството са пришити в корсетите, за да ги скрият от похитителите. Корсетите служат като броня срещу куршумите.
Екзекуцията се извършва без съдебен процес.
Телата им са обезобразени, за да не бъдат разпознати и след това са хвърлени в общ гроб. Останките им са открити през 1991 г., идентифицирани с ДНК анализ и погребани с държавни почести през 1998 г. Две от телата липсват, което поражда спекулации, че може би най-малката дъщеря, Анастасия, успява да се спаси. Но телата им са намерени през 2007 г. и са идентифицирани.
Много преди този анализ обаче се появява слух, че Анастасия е жива.
След 1920 година множество дами в Европа и САЩ претендират върху правото да се наричат Анастасия Романова. Предполагаемото бягство на Анастасия и нейното евентуално оцеляване е една от най-популярните исторически легенди на 20 век, за която са създадени много книги и филми. Най-малко десет жени твърдят, че са Анастасия, разказвайки различни истории за това как оцеляват. Ана Андерсън, най-известната от тях, се появява публично за първи път между 1920 и 1922 г. Тя твърди, че е спасена от състрадателен пазач, който забеляза, че все още диша и се смилява над нея.
Когато Андерсън умира през 1984 г. е направен ДНК анализ, който потвърждава, че тя няма нищо общо с царското семейство.
През 2007 г. когато са намерени последните две тела, става ясно, че няма оцелели от царското семейство.
Ипатиевата къща е разрушена през 70-те години, но през 2003 г. на нейно място е построен православен храм – „Храм върху кръвта“.
