На 4 септември, сряда, в Галерията за съвременно изкуство „Дориан“, на ул. „Цар Симеон“ 12 в Плевен ще бъдe представена изложбата „Личности“, с творби на четирима млади български художници, възпитаници на Илиян Ангелов в НУИ „Панайот Пипков“ – Преслава Асенова, Владимир Петков, Мартин Малинов и Ян Тодоров.
За изложбата, за пътя на един млад автор, за свободата и имат ли бъдеще младите творци в България разговаряме с Ян Тодоров.
Какво е посланието на общата Ви изложба „Личности“?
Целта на изложбата е да кажем довиждане на града, в който сме израснали и живяли толкова много години. Тя е нещо лично за всеки един от нас. Със заглавието искаме да кажем, че вече не сме деца, а млади личности. Всеки от нас разголва душата си върху платното, за да изрази емоциите, които е изпитвал по време на творческия процес. И четиримата показваме живописни работи и се надяваме хората да дойдат и да оценят труда ни.
Ти, както и останалите участници в изложбата сте възпитаници от класа на Илиян Ангелов в НУИ „Панайот Пипков“-Плевен със специалност „Живопис“. Кое е най-важното, което си запомнил от неговите часове?
Научих се как да изразявам себе си и да показвам гласа си. Да давам свобода на емоциите си, да ги приемам такива, каквито са – чисти и директни.
А как се насочи към живописта?
От малък рисувам, роден съм с това. Отначало в НУИ „Панайот Пипков“-Плевен записах „Изящни изкуства“ и срещнах доста трудности с живописта, но впоследствие усетих колко сладострастна е тя и след това кандидатствах в Националната художествена академия отново с „Живопис“. В тази специалност се подчертава характера на самия артист, дават се основите и насоките как да започнеш да се изразяваш.
Какво очакваш от обучението си в Националната художествена академия?
След завършване на НУИ „Панайот Пипков“-Плевен аз не исках да продължавам образованието си, защото основите вече са ми дадени и няма какво повече да видя. За един артист е много важно да не се влияе от другите, а в такава среда има голяма вероятност да бъдеш повлиян и лицето ти да получи окраски, които не са твои. Но искам да усетя елита и изкуството на тези „горни етажи“ в пълната му светлина и очаквам от академията най-доброто. Искам да се докосна до това, защото има еуфория да си сред свои хора и да знаеш, че можеш да бъдеш разбран. Да знаеш, че има хора, които ще те видят и ще те харесат (или няма да те харесат) и че имаш потенциала да се развиваш.
След това ще останеш ли в България?
Да, но се опасявам, че в България един модерен автор ще бъде разбран от много тясна публика. Смятам, че навън хората са по-отворени към изкуството.
Посланието или доброто техническо представяне на идеите е по-важно за един художник?
Художникът не трябва да е само техничар, който създава просто красиви неща и е удобен на своята публика, но не искам да омаловажавам техниката при рисуване. За художника е важно да има какво да каже, но и да владее изразните средства, с които да покаже идеите и посланието си, защото това, което художникът казва е това което зрителят приема.
А колко е важна свободата за един творец?
Свободата започва отвътре.
Какво очаква от живота един млад художник?
Да съм щастлив, а щастието ми се уповава на това да работя, да рисувам… Да бъда разбран и споделен с хората. Сега се чувствам недостатъчно разбран като човек и художник – което за мен е едно и също. Чувствам горчивина, което е добре, защото това е гориво и задвижваща сила.
Ян Тодоров е нов български автор, заявяващ своята позиция в света на модерното изкуство. Можем да видим неговото присъствие в редица изложби в страната. Роден в град Плевен, завършва своето образование в Националното Училище по Изкуствата „Панайот Пипков“ със специалност „Живопис“, което на свой ред го тласка към Националната Художествена Академия. Там той бива приет със специалност „Живопис“ и нетърпеливо очаква сблъсъка с академичните етажи на обществото. Частни галерии и университети са се радвали на негови творби и скулптори. В произведенията му можем да усетим силния млад дух на автора, опитвайки от даровете на живота той създава своите силно емоционални платна. Платна, запечатали ярките емоции, витаещи в сърцето на художника.
Преслава Асенова Петранова е родена на 20.11.2000 година в град Плевен. Още в ранна детска възраст тя заявява копнежа си по изкуството във всичките му форми и през 2014-та година започва да учи в Национално Училище по Изкуствата „Панайот Пипков“. Пет години по-късно завършва професия „Художник- изящни изкуства“ със специалност „Живопис“. Не губи време, а любовта и към историята и изкуството я подтикват още през същата година да продължи образованието си в Националната Художествена Академия със специалност „Реставрация“.
Младата авторка създава свободните си произведения прикрити зад маската на концепцията и предпочита ярките, контрастни, сурови тонове. Счита цвета за най-голямото си преимущество. Не разчита на правилни, анатомични фигури и форми, характерни за този свят, а се гмурва в дълбините на имагинерното, като въпреки това не губи връзка с проблематиката на реалността.
Участва в регионални изложби от 2018-та година и чрез постоянство в изкуството си се стреми към личностно развитие. Споделя открито желанието си да остане в България и да продължи житейския си път тук.
Мартин Малинов продължава образованието си в специалност „Живопис“ във Великотърносвкия Университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Владимир Боянов Петков, роден на 05.09.2000 в град Оряхово, живее и учи в град Мизия до четиринадесет годишна възраст. Като дете проявява интерес към изобразителното изкуство, участва и печели награди от общински и областни конкурси за детска рисунка. През 2014 е приет и започва обучението си в НУИ „Панайот Пипков“ град Плевен със специалност изящни изкуства. От 2016 заявява участието си в редица изложби, пленери и национални консурси.
През 2019 завършва живопис в НУИ „Панайот Пипков“ с преподавател Илиян Ангелов. Същата година полага изпити и е приет да продължи развитието си в Националната художествена академия.
Официалното откриване на изложбата „Личности“ е от 18:00 ч. в Галерията за съвременно изкуство „Дориан“, на ул. „Цар Симеон“ 12 в Плевен.
