Валерия Иванова е треньор по фехтовка и от 2 години съживява дългогодишните традиции на този атрактивен и аристократичен спорт в Плевен. Баща й, Николай Цветанов, е създадел на Школата в града през 60-те години на миналия век. 10 години той е треньор и на националния отбор по фехтовка. Майка й и брат й също са състезатели по фехтовка. С настъпването на демократичните промени у нас този спорт в Плевен бързо угасва. И така до октомври 2015 г, когато Валерия се връща от чужбина със заработен малък капитал, който целево е спестявала капка по капка, за да реализира мечтата си – да възроди отново Школата по фехтовка за деца в Плевен.
– Г-жо Иванова, от колко време се занимавате с фехтовка и защо решихте да възродите Школата в Плевен?
– С фехтовка се занимавам, откакто се помня. Всеки човек си има някаква страст – мотористите към моторите, автомобилистите към автомобилите, а аз към фехтовката. Когато хобито ти е работа, не се усеща като такава. Създадох Школата по фехтовка в Плевен в края на 2015 г. Винаги ми е било мечта да бъда треньор на деца в Плевен, които да се издигнат до шампиони, както много мои съотборници и аз.
– Плевен имаше сериозни традиции в този спорт.
-Да, така е. 70-80-те години на миналия век мъжката шпага имаше много шампиони в индивидуани и отборни първенства. Женската рапира също имаше успехи. Над 10 състезатели от Плевен бяха в националния отбор по фехтовка. Николай Цветанов беше треньор на националния отбор повече от 10 години.
– Вие сте от семейство на фехтовачи.
– Да, баща ми, Николай Цветанов, полага основите на фехтовката в Плевен през 60-те години на миналия век. Първоначално са тренирали в коридорите на училищата, защото не е имало спортна зала тогава. Отново той затвори този спорт в града. Майка ми също беше състезател – на рапира. Брат ми, Николай Николаев, беше много добър спортист. На 16 години вече се състезаваше в мъжкия национален отбор – стана балкански шампион, зае второ място на европейско първенство заедно с Антон Величков. Поколението фехтовачи преди нас от плевенската школа има много републикански шампиони – Божидар Дочев, Иван Делев, Стефан Бонев, Бойко Ватев, Димитър Стоянов, много са индивидуалните и отборни призови места. Даниел Бояджиев, който в момента е водещ треньор на Спортния клуб по фехтовка „София“, е възпитаник на плевенската школа на Николай Цветанов и създава шампиони. Аз се занимавам с фехтовка от 12-годишна. Имам много медали с рапира, както и 3 поредни републикански турнира с първо място на шпага жени, защото в соцлагера нямаше шпага за жени, а само рапира. Но баща ми явно е бил далновиден и една година преди шпагата да стане достъпна за жени в България, аз вече тренирах. И така в една година спечелих 3 златни медала на шпага. На рапира също имам успехи – първи, втори, трети места, както и добри отборни класирания.
– Защо при тези успехи спортът замира?
– Почти веднага след демократичните промени у нас фехтовката в Плевен угасна. Във времената на сериозни успехи всичко беше безплатно – за децата, за треньорите. След 1989 г това се промени. Фехтовката е много скъп спорт – и екипировката, и оръжията. Надежда Дончева, която беше другата треньорка заедно с Николай Цветанов (тя беше и моя треньорка), се опита да продължи, но без пари през 90-те години не можеше да успее. Федерацията нямаше как да помогне и в Плевен нещата замряха постепенно, залата беше затворена, всичко се разграби и 25 години нямаше фехтовка.
– И сега Вие, като една бяла лястовичка, решихте да донесете надеждата.
– Да, аз, като един възрожденец, реших, че на всяко уважаващо себе си място на планетата трябва да има фехтовка. По света във всички университети, колежи и частни училища има фехтовка като задължителен предмет. И аз съм убедена, че и в Плевен трябва да има фехтовка. Затова дълго работех в чужбина и спестявах за екипировка и оръжия – винаги това е била мечтата ми. И се върнах в Плевен, за да я реализирам. Вярно е, че всяко начало е трудно, но това беше много трудно, защото в града няма никакви големи зали, а подходящи за нашия спорт, още по-малко. При фехтовката е по-специфично, защото ни трябва дълга зала, заради пътеките, които са с дължина 17 метра и са широки 2 метра. Първо тренирахме в една зала на Кооперативния пазар, която беше 7 на 5 метра. След това се преместихме в зала „Спартак“, но и тя е 9 на 6 метра. И като отидем на състезания в големи зали, децата се чувстват така, все едно сме ги хвърлили в морето.
– Получавате ли подкрепа от Община Плевен, от бизнеса?
– От Общината получаваме това, което всички клубове получават въз основа на точките, които натрупваме от състезанията. Зависи от класиранията на децата. Към много бизнесмени съм се обръщала за помощ – не искам пари, а да купят определено нещо, което ни е необходимо, но отговорът е: „Не ми се дават такива средства, няма закон за спонсорството“.
– Но вие продължавате. Предстои Ви домакинство на кръг от Купа „България“ за деца на 23 и 24 септември.
– Да, това е второ голямо състезание за нас. Първото беше миналата година, също през септември, когато нашите плевенчани взеха много добри места – две втори и три трети. Сега вероятно ще участваме с над 12 деца и се надявам да заемем добри места.
– Само деца ли могат да тренират в Школата по фехтовка?
– Фехтовката е интересна не само за деца. Оказа се, че и много възрастни – мъже и жени, идват и искат да тренират. Жена на 30 години дойде в клуба и сподели, че цял живот е мечтала да тренира фехтовка, но не е имала възможност до момента. Друга жена – над 40-годишна, също с огромно желание и удовлетворение идва на тренировки. Фехтовката е прекрасен спорт, който развива абсолютно всички качества. Освен сила, ловкост, издръжливост, бърз рефлекс, гъвкавост, се тренира и бързо мислене. При някои спортове се развиват определени качества и се спира до там, при нашия спорт не е така. Освен това тук важат рицарски правила от рода на това, че не може да мушкаш с оръжието си противника в гръб, извиняваш се винаги, ако го мушнеш по-силно, подаваш му ръка, ако падне. За възрастните спортът е доста труден, защото всеки крайник се движи в различна равнина. На децата им е по-лесно. С тях играем игри, които са близки до фехтовалните движения и после просто сглобяваме пъзела. Иска ми се повече деца да тренират – не само фехтовка, а какъвто и да е спорт. Нека да бъдат по залите.
– Има ли вече изявени малки таланти?
– Имаме едно момченце на 11 години – Андриан Войков, което до сега се класира на втори места. Надявам се вече да заема и първи места, да стане шампион. Неговият дядо е бил фехтовач и явно има кръвен талант. На третия месец от създаването на Школата по фехтовка момичетата до 13 години завоюваха трето място на Държавно първенство, което е сериозно постижение за толкова кратък период.
– Къде да Ви намерят желаещите да спортуват?
– Фейсбук страницата ни е Фехтовка Плевен, може и направо в залата „Спартак“ да дойдат. Или да се обадят на телефон 0988791633.
