Четоха и разкази – всеки от книгата на другия, като преди това двамата приятели взаимно си размениха по една творба. Подариха и по един екземпляр на домакините от Артцентъра, за да има и библиотека в този остров на културата. За къмпингарите и романтиката на тяхното битуване в безвремието, за сакралността на творческия акт, за духовните и културни острови, от които е съставена България, за делничното, което попаднало под правилния фокус на писателя се превръща в изкуство, за четящите, инертните и търсещите, за философията, свободата в изкуството и ограниченията в реалния живот – за всичко това и много повече споделиха мисли двамата интригуващи автори, а публиката, в която, оказа се, имаше много лекари, за повече от час се пренесе в измерението на духовността. И насити атмосферата с радостта от взаимността на споделянето.

Официалната част на вечерта приключи с разказа на Калин Терзийски за Исус, в който неговата майка Мария го призовава да се захване със сериозно занимание, да започне да работи и да изкарва пари, защото на 30-годишна възраст трябва да помисли за по-сериозни неща от тези да възкресява мъртъвци и да спасява души. В унисон с темата Юри Лазаров от своя страна цитира стиховете от известния български поет от Плевен Калин Донков:

„Но аз тека между добро и зло!
И със това им преча да се слеят…“

Вечерта продължи с непринудени разговори на чаша вино.