Вече съм засягал темата за „моделирането” на православието през призмата на личното, за „напасването” на „(не)удобния” Христос и Неговите закони към нашите дребни, ръбести, криви, човешки рамки.

Разбира се, ако се доверим на психологията трябва да признаем, че е съвсем нормално всеки човек – независимо от своята компетентност, да има мнение по проблеми от най-широк диапазон. Когато материята е крехка и „чуплива” обаче, каквито са, да речем, схоластиката или догматиката, казусът налага по-задълбочен подход, който е мъчно постижим без необходимата ерудиция.

В едни от най-цитираните Му (и най-неразбрани) слова, например, Христос ни казва: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка ѝ, и снаха от свекърва ѝ. … Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене” (Мат.10:34-35, 37).

Силни, тежки и прекрасни Христови слова.

Разбира се, „мечът“ на Христос, както подчертава и св. ап. Павел е „духовен меч“, който разсича новото от старото, разделя светлината от мрака. Но този Христов „меч“ беше усетен и във физическото битие на християните. Повярвалите в Спасителя човеци от първите години на разпространението на Христовото учение бяха прокуждани от родните си домове от своите родители – езичници, заради това, че имат очи да видят Светлината на Христовия Завет и Неговата Истина.

И е удачно да признаем, че освен естествено заложената провокация към задълбочено тълкуване на всички Христови думи, тези имат и буквален смисъл: „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене” (Мат.10:37).

Знаем, че Бог пожела от Авраам да Му принесе в жертва собствения си син, за да изпита вярата му: „… Бог, изкушавайки Авраама, му рече: … вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа“ (Бит 22:1-2).

Но и днес не е изолирано събитие да се срещнат хора, за които е по-лесно да не разбират Христовите слова, други се самозалъгват и ги тълкуват превратно, както биха ги приели и както би им се искало да звучат, „но думата ви да бъде: да, да; не, не” (Мат. 5:37) ни учи Богочовекът и Неговите собствени думи „градят” величието си именно върху своята простота и категоричност.

Нерядко съм ставал свидетел на странни „заключения”, сглобявани от „самозаявени християни”.

Като това, че – постмортем – душевните състояния ад и рай не съществуват и всички души отивали на едно и също място.

Или „ритуално” изкривяване на вярата, при което възрастна жена, стояща срещу олтара в полупразен православен храм вдига целеустремено ръце към небето и като същински митрополит измолва Бог да ниспосли милостта Си към земята.

Наскоро едно момиче, твърдо заявяващо се като православно (и редовно изповядващо се) с непресторена сериозност ми заяви, че животните имали безсмъртна душа…

* * *

Преди няколко дни ми се наложи да се занимая с някои проблеми от езотеричен характер, и по-конкретно с част от „предсказанията“ и поученията на Слава Севрюкова. Посетих официалния ѝ сайт, но информацията, от която се нуждаех, беше оскъдна, затова пък в този дълбоко „духовен” уеб-портал имаше непрекъснато сменящи се реклами на сексуални атрибути.

Това ме провокира да се запитам колко често подобни неграмотни „самозаявени християни”, непрочели и непознаващи Свещеното Писание, но свободно и щедро тълкуващи го, след посещението си в храма, нетърпеливо чакат някой/я от многобройните ТВ-магове или се отдават на всевъзможни суеверия и други камуфлажни „духовни“ практики.

* * *

„Който трупа познание, трупа тъга” (Екл. 1:18), а „човешката глупост прави живота поносим”, е установил теологът Еразъм Ротердамски, но духовните „пеленачета”, непознавайки света, се ползват от лукса да черпят от огромната си вяра в себе си.

И тук следва съвършено категорично да се маркира реалността – възприемането на християнското учение като своеобразен пластелин, който всеки може да моделира според собствените си възгледи, нива на ерудиция и възприятие, е не просто комично, то е опасно. Всъщност, така се зараждат всички секти.

А сектите са духовна чума.

И най-зловещата от тях е индивидуализмът, но не онзи – креативният, творчески и градивен, а камуфлажният и кух индивидуализъм „заради себе си“, чийто дух днес се е просмукал като влага в нечии съзнания и миризмата на мухъл става все по-остра и неприятна.

Новата религия на индивидуализма щедро „помпа” последователите си с безгранично (макар и кухо) самомнение, обилно гарнирано с неосмислена и безлична „свобода”, а свобода без отговорности и задължения е просто неясна мъгла от хаос и анархия – двете основни „колела“, върху които се придвижва Антихристът. В общество отровено и изтъкано от атеизъм обаче, невежеството се превръща в критерий за нормалност.

И тук се добавя другата основна „съставка” на духовния пластелин, чиито корени могат отново да бъдат открити от психологията – „о-личностеният” Христос. Както езичниците, иноверците, атеистите или агностиците формулират свой личен бог, така и всеки един от най-ревностните християни „вижда” Христос различно, придава Му част от собствените си качества, рисувайки Го по-разбираем за себе си. Щом ние не можем да станем като Него, Той трябва да се слезе до нас…

Защото, сърцето не търпи духовен вакуум и ако Христос липсва в него, там се промъкват самозвани пророци и лъжеучители, които умело го моделират като пластелин в нещо безформено и навярно уродливо и грозно.

Православният човек обаче носи исторически оправданото самочувствие на пазител на изконните истини и автентичната традиция на Християнската църква и на съ-общението с Христос.

Именно тази „изконност” ситуира в православното съзнание и най-„безобидната” им подмяна и пре-моделиране като неприемливи.

Тихомир ИЛЧЕВ, Портал „Всемирното Православие“

На сутрешната литургия отишъл мъж, който се правил на примерен богомолец, но издебнал жената, която продавала свещите. Промъкнал се в помещението и откраднал цялата сума от продажбата на свещите в размер на 700 лева. След това хукнал да бяга.

Имало хора, които се опитали да го спрат, ограбената продавачка се развикала: „Спрете го, спрете го, крадец“.

Пред църквата стоял мъж, който се опълчил на престъпника, но той извадил нож и заплашил, че ще го убие. Били вдигнати на крак всички ченгета от пазарджишкия участък в ромския квартал „Изток“. След як тараш и разпити, бил арестуван всеизвестният Георги Киров с прякор Керем.

Той е рецидивист, многократно лежал в затвора за кражби, грабежи и измами. В досието му има над 40 заявителски материала за различни престъпления. Керем е в ареста, днес прокуратурата ще му иска 72-часова мярка. 

Чудотворната икона, с която манастирът е известен обаче е открита цялостна, макар и лошо увредена, съобщава pravoslavie.ru. Предполагаше се, че иконата е изгоряла заедно с църквата.

„Да, тя бе открита… Но иконата заедно със своя кивот е силно увредена.“, съобщава се от мястото на събитието. Сега се очаква специалисти иконографи да проучат иконата, преди да се разбере дали тя може да възвърне предишният си блясък.

Според интернет страницата на манастира, след пожара през 1770 г. иконата е открита невредима, с изключение само на горния ляв край, както и дясната страна на Божията Майка били леко засегнати. Иконата привличала множество поклонници, търсещи чудодейно изцеление; манастирските хроники съдържат стотици случаи на чудодейни изцеления, които се свързват с иконата.