Затова на този ден се ходи на празнична църковна литургия с върбови клонки, китки здравец и пролетни цветя, които свещеникът освещава. Венчетата се отнасят вкъщи и се слагат пред иконата. Вярва се, че върбовите венчета имат голяма сила при уроки и болести и се използват в лечебни ритуали през цялата година.

На Цветница лазарувалите предишния ден моми изпълняват обичая кумичене. Той е последният от цикъла на пролетните момински игри. Започва рано сутринта, като над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предишния ден моми отиват на реката и пускат по течението приготвените венчета от върба.

Освен венчета, момите пускат по течението и парчета от предварително омесен обреден хляб – кукла. Девойката, чието венче или хляб излезе най-напред, става кумица, което е голяма чест. Тя повежда моминското хоро към своята къща. Там се слага обща трапеза.

След гостуването момите говеят (мълчат) в присъствието на кумицата до Великден, а на този ден всяка лазарка отива у тях с боядисани яйца и обреден хляб. Тогава кумицата ги освобождава от говеенето. Всички моменти от обичая кумичене се придружават от съответни обредни песни, в които преобладават мотивите за любовта между моми и ергени, за предстояща женитба. Когато свърши обредът, момите вече са се кумичили и не се боят от това, че може да ги отвлече змей.

Според народното поверие, девойка, която е лазарувала и се е кумичила, има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени. Привечер на Връбница се играе за последен път лазарско хоро. Това е първото сключено хоро след великденските пости.

Днес имен ден празнуват всички, които носят имена на красиви цветя, храсти, дървета.

Празникът Цветница се отбелязва в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с палмови клонки.

Според евангелските текстове Христос влиза на магаре в Йерусалим, където го посрещат вярващите с палмови клонки и го прославят като месиански цар с възгласи „Осанна“. Предишния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител. Христос отива в храма и с царствена власт изгонва оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършва множество изцеления на слепи, хроми и недъгави.

Денят на влизането на Христос в Йерусалим бележи началото на най-скръбната, но и най-наситената с духовни послания седмица в живота на вярващия християнин – времето, в което Исус Христос приема страданието и кръстната смърт, за да изкупи греховете на човечеството и чрез своето възкресение от мъртвите да му дари надеждата за спасение и вечен живот. Дните след Цветница до Възкресение Христово се наричат Страстна седмица и означават мъка и страдание. Затова на Цветница християнската църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха.

На службата в храмовете на Цветница християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки – вайи, сякаш отново посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.

Народът нарича празника Цветница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и на цъфтежа. Според старите български обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета – Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и други.

Сутринта над портите на всяка къща се закичват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и от неплодородие. Лазарувалите предишния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб /кукла/ и изпълняват обичая „кумичене“. Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за „кумица“ и тя повежда моминското хоро към своята къща.

Главно в Североизточна България на този ден се извършват и обреди, свързани с вярването, че на Връбница „разпускат умрелите“, т. е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови клонки, плява /или царевични стъбла/, кандило и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите родственици. След това забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата запалват огън.

Въпреки строгия великденски пост, на този ден се разрешава консумирането на риба.

Източник: Darik