– Коя е Цветелина Максимова извън изобразителното изкуство? Въобще може ли да бъде зададен такъв въпрос към Вас?

– Ох, много ме затруднихте! Никога не съм мислела за това. Изкушавам се да кажа, че и аз не знам, обаче всъщност знам.

– Ще рече ли това, че водещата част от Вас принадлежи на изобразителното изкуство?

– Точно така. Дори в момента ще се откъсна от работата си на учител по иконопис в Националната гимназия за приложни изкуства в град Трявна, за да се отдам единствено на изкуството, на творчеството. Учителската професия доста изхабява. Имам нужда от почивка и да стоя само в ателието си. Ето това е абсолютен показател каква огромна част от мен е творчеството.

– От колко години сте преподавател?

– От 2005 година.

– Какво Ви носи това амплоа?

– Особено в началото, беше много зареждащо и много силно за мен. Това усещане да предаваш знанията си на деца, които специално за това са отишли в тази невероятна гимназия, е уникално. И базата, и колективът на училището са прекрасни. Има страхотен потенциал и много смисъл в съхраняването на подобни центрове, понеже в България не се радее много в тази посока от хората, от които зависи това. С почти апостолско присъствие работят преподавателите, които са се нагърбили да съхранят тези училища. Атмосферата там е много хубава, но аз просто се изморих, включително и по здравословни причини.

– А каква част от всички мотивирани деца, които отиват в това училище, се реализират по специалността си, когато завършат?

– Доста от тях имат много добра реализация. И която и от трите ни специалности да са завършили децата, поне 40% успяват да се реализират и запазват сферата, в която професионално да се развиват. Другите деца, вече приели този по-артистичен дух и зрънцето на културата и естетиката, със сигурност продължават да гледат в правилната посока в живота – с повече вкус към нещата. Така че не е безсмислено 5-годишното им обучение.

– Какви специалности се преподават в училището?

– Интериорен дизайн, Дърворезба и Иконопис, като дърворезбата е свързана с традиционната Тревненска школа. Има случаи, в които излизат готови екипи от резбари и иконописци от нашето училище. Някои създават семейства по-късно и продължават в тази посока. Интериорният дизайн е най-пълната специалност, тъй като е по-атрактивен, по-съвременно звучи, не е така ретро, както другите специалности. Но в крайна сметка не можем да се оплачем – има си едно завръщане на младите хора и към традиционните занаяти.

– Имате ли други занимания за свободното време?

– Не, защото е предостатъчно – лендарт, живопис и иконопис. Никога не омесвам иконопис с другото. Там всичко е в друга посока, отношението е различно. Там имаме дисциплина, абсолютна последователност, много познания за същността на материята – свързана е и с богословието. Никога не може да направиш просто едно иконописно изображение, без да си в дълбочината на материята. Така че отнасям се еднакво сериозно и професионално както към иконописта, така и към другите ми артистични изяви и не ги омесвам, но пък ми дават големия баланс. Иконописта е спокойствие и съсредоточие, а другите са експресия, експеримент, концепция. Някакси съумявам във времето да се отдам еднакво дълбоко и на едното, и на другото.

– Необходимо ли е преди иконописването творецът да пречисти себе си – било като съзнание, било като тяло, да попадне в специално сакрално състояние, за да може да пристъпи към това създаване като към свещен акт?

– Буквално е така, както го казахте. Това трябва да е отношението. Това е задължителното. На това се опитвам да науча и децата. Подхождайки още към дъската, всичко е сакрален акт. На голата дъска се залепва естествено платно, върху него се полагат минимум 12 слоя грунд и оттам нататък всичко започва – позлати, живопис. Много са стъпките, които трябва да се извървят.

– А как се вплита душа в иконата, за да стане нещо специално тя и да въздейства?

– Със сигурност идва с отношението на иконописеца. Точно как и кога става, не мога да кажа, но ако една икона ви „говори“, щом я погледнете, значи в нея е вложено нещо.

– На Вас винаги ли Ви се отдава да постигнете тази голяма цел, или има и неуспешни опити?

– Аз рядко правя икони – само по поръчка, и винаги зная какво правя. Няма неуспешен случай. Някой път върви по-трудно работата, но повечето пъти е с лекота и винаги се получава.

– Имате ли специално отношение към определени светци?

– Не, с еднакъв респект се отнасям към всеки един образ.

– Как възприемате съвременните трактовки на иконописта, които също битуват?

– В това отношение аз съм традиционалист и смятам, че това е правилната посока.

– Как творите? Необходима ли Ви е музика?

– Аз обичам тишината – това ми е концентрацията. Нищо не трябва да ме разсейва, когато творя.

– А каква музика обичате?

– Предпочитам джаз и класическа музика.

– Последният писател, който Ви развълнува?

– Керана Ангелова.

– Била ли сте провокирана от литературна творба, за да нарисувате картина?

– Не. Понякога в картината започва да излиза някакъв намек за литературна творба, но не тръгвам от конкретно литературно произведение.

– Възможно ли е една творба, докато я създавате, да Ви отведе на съвсем различно място от това, което сте си представяли?

– Да, доста често. И това ми е интересното. Тръгвам от някаква груба идея, която постепенно започва да се избистря и може да ме отведе в абсолютно друга посока от първоначалното ми намерение. Но този процес на овладяване – да я хванеш, е много интересен.

– До края на годината предстоят ли Ви други изяви?

– Съвсем скоро – през октомври, ще участвам в заключителна изложба на „Алианц“, която ще е в галерията на „Шапка“ 6 в София. Миналата година беше регионалното представяне в град Русе и там имам награда живопис, която ме задължава да участвам в заключителната изложба. Предстои ми едно лендарт участие в Япония – в края на октомври и началото на ноември, и след това заминавам за двумесечен уъркшоп по иконопис в Белгия. Вижте как се подреждат нещата – живопис, лендарт и иконопис.

– Благодаря Ви!

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com

Многобройни ценители на творчеството на популярната не само у нас, но и в чужбина авторка уважиха събитието и я поздравиха за претворените с много вкус вдъхновения в характерния за нея разпознаваем стил.

Честта да представи художничката пред аудиторията имаше Мирослав Минчев, творец и директор на ХГ „Илия Бешков“ в Плевен, а както стана ясно от изложението му – и състудент на Цветелина Максимова от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Богатата творческа биография на художничката разказа за изключително продуктивен и многопластов творец, посветил се на лиричната абстрактна живопис, лендарта и иконописта, в сферата на която е всепризнат капацитет.

Паралелно с многобройните изяви в общи експозиции у нас и в чужбина, авторката не спира да се представя и със самостоятелни изложби, като тази в Плевен е 7-ма подред. Водена от желанието да търси и експериментира, тя става част от арт група „Дупини“ през 2000 г, която с времето се превръща в международна, а реализираните й проекти са събития в културния свят.

През 2009 г. Цветелина Максимова специализира в парижката „Cité internationale des arts“. Много са участията й в уъркшопи по иконопис. Живописта е любимият й жанр, като предпочита да използва смесена техника и колажи, а запазената й марка е фината естетика на цветовете. Освен творец, тя е и учител в Националната гимназия по приложни изкуства „Тревненска школа“ в град Трявна, където преподава иконопис.

Художничката благодари на собственика на галерия „Дориан“ Ивайло Станев за поканата да представи своя експозиция. „Поздравявам ви за смелостта да създадете това прекрасно арт пространство в Плевен и пожелавам на добър час на тази галерия! Надявам се да усетите вкуса, звука на моята живопис и благодаря за този хубав заряд, с който посрещате работите ми“, обърна се към аудиторията Цветелина Максимова.

Цветелина Максимова е доказан автор с разпознаваем стил. Родена е на 7 септември 1966 г. в гр. Враца. Завършва Средното художествено училище по приложни изкуства в София, а след това и Великотърновския университет със специалност „Живопис“. През 2009 г. специализира в парижката „Cité internationale des arts“.

Интересите й са в областта на живописта и иконописта, като във всяка нейна творба присъства трансцеденталното. Нейни произведения са показвани в над 50 общи художествени изложби в България и чужбина, има и много самостоятелни експозиции. През 2000 г. се присъединява към арт групата „Дупини“, а от 2004 г. членува в Съюза на българските художници.

Живописта е любимият жанр на Цветелина Максимова. Тя обича да експериментира, като използва смесени техники и колажи, а човекът е централна тема в творчеството й. Авторката работи в областта на чистата абстрактност. Запазената й марка е фината естетика на цветовете.