Той е убеден, че Никола Обретенов, Никола Войновски и още няколко бунтовници са отвлекли и ликвидирали войводата във Врачанския Балкан. А в основата на действията им стоят корупционен скандал и заговор.

Красимиров е категоричен, че заради главния апостол на врачанския революционен окръг Стоян Заимов цялата околия не въстанала. Слизайки на козлодуйския бряг, войводата очаквал силно подкрепление от селата около Враца и от самия град. Такава обаче нямало, а малцината, които се осмелили да се присъединят към четата, нямали оръжие. Оказало се, че изпратените пари и пушки от Влашко са се „изпарили“.

Тогава Ботев и четниците му водят неравна битка с турската войска, а на 2 юни безстрашният революционер пада пронизан от куршум.

Оживелите четници Никола Обретенов, Никола Войновски, Георги Апостолов и още няколко бунтовници буквално отвлекли Ботев и един от тях го убил. Тялото му е захвърлено в непристъпно дере, а костите му и до ден днешен не са открити. Истината за трагичната гибел на Ботев Искрен Красимиров разкрива в лентата си „Убий Ботев“, предават от bgdnes.bg.

Своята признателност към делото на Ботев засвидетелстваха председателят на местния парламент Мартин Митев и кметът на Плевен Георг Спартански, общински съветници, представители на държавни и местни институции, десетки признателни плевенчани. Пред паметника на Ботев и тази година бяха децата от клуб „Млад възрожденец“ на Начално училище „Христо Ботев”, водени от своя директор Цветелин Горанов.

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в гр. Калофер. Поет, публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител, той се превръща в икона за българите и в национален символ.

Информация: Общински съвет – Плевен

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в гр. Калофер. Учи в Карлово и Калофер, а през 1863 г. заминава за Одеса, където постъпва в Одеската гимназия, но през 1865 г. е изключен за свободолюбивите си идеи. Учителства в с. Задунаевка, Бесарабия, а в началото на 1867 г. се завръща в Калофер. Още същата година е принуден да емигрира в Румъния. Работи в печатницата на Д. Паничков (1868), прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. „Гайда“ и „Дунавска зора“. По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869), редактор на в. „Дума на българските емигранти“ (Браила, 1871). През 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. „Свобода“ и „Независимост“.

Издава сатиричния вестник „Будилник“ (1873). След смъртта на Левски (1873) отношенията му с Каравелов, който се отдръпва от революционните идеи, секват, а Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган – в. „Знаме“ (1874-1875). След обявяването на Априлското въстание издава в. „Нова България“ (1876) и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб „Радецки“ и слиза на Козлодуй. Четата не среща подкрепата на българите, води тежки сражения в Балкана, в едно от които Ботев е убит – 02. 06. 1876 г.

Поет, публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител, Христо Ботев се превръща в икона за българите, в национален символ. Автор само на 20 стихотворения, поезията му дава облика на българската литература и до днес, а цялото му творческо наследство предлага една радикална версия на българското национално мислене и философия.

С решение на Министерския съвет паметта за героите се почита на 2 юни и с вой на сирени. В тази връзка и в изпълнение на чл. 34 от Наредба за условията и реда за функциониране на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и за оповестяване при въздушна опасност, на 2 юни от 12.00 часа ще се проведе тест на сиренната система чрез реално задействане на крайните акустични устройства в продължение на две минути.

С решение на Министерския съвет паметта за героите се почита на 2 юни и с вой на сирени. В тази връзка и в изпълнение на чл. 34 от Наредба за условията и реда за функциониране на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и за оповестяване при въздушна опасност, на 2 юни от 12.00 часа ще се проведе тест на сиренната система чрез реално задействане на крайните акустични устройства в продължение на две минути.

По повод годишнината кметът на Община Плевен Георг Спартански и заместниците му, служители в администрацията, председателят на Общински съвет – Плевен Мартин Митев, представители на организации, институции и граждани поднесоха цветя пред паметника на Христо Ботев на едноименния булевард.

В деня на рождението му, паметта на националния ни герой почетоха и деца от клуб „Млади възрожденци” от НУ „Христо Ботев” – Плевен. Най-малкият плевенчанин беше 3-годишният Филип, който заедно със сестричката си положи цветя.

Информация и снимики: Община Плевен

Ритуалът продължи с панихида в памет на загиналите пред паметника на поета революционер до едноименния булевард. Тържествената атмосфера на празника създадоха военни от Плевенския гарнизон, както и Духовият оркестър и Общински хор „Гена Димитрова“, които изпълниха патриотични произведения и химна на Р България.

Впечатляващо слово-изповед произнесе кметът на града Георг Спартански, в което подчерта, че Ботев постига грандиозни успехи за 28-годишния си живот и на двете поприща, в които реализира житейския си път. Героят избира да скочи в ботушите на някой друг, който отвъд Дунава, само на маса, проповядва свободата на Родината, да нахлупи фуражката и да поведе 200 млади родолюбиви българи, за да намери смъртта си на връх Околчици, изтъкна Спартански. И цитира строфи от гениалния ни поет, в които той изповядва своето верую.

Ботев създава 20 стихотворения, но по своята значимост и гениалност те се равняват на 200 от западноевропейски автори, добави още той. И изрази своята благодарност и признателност към поета революционер, както и към всички герои, отдали здравето, силите и живота си, за да ни има нас днес, да я има България. Цветя и венци пред паметника на Ботев бяха поднесени от името на народни представители, политически партии, местната власт, институции, културни институти, патриотични съюзи, училища, ученици, учители, граждани.

С вой на сирени точно в 12 часа и едноминутно мълчание присъстващите отдадоха почит към подвига на героите.