В програмата са включени още произведенията „Болеро“ от Равел, „Завладяването на Рая“ от Вангелис, „Заратустра“ от Р. Щраус и „Перата на горския цар – Пер Гинте“ от Е. Григ.

Диригент е маестро Найден Тодоров. Представлението е на 6 юни от 21 часа в Летния театър в Плевен. За публиката е осигурен безплатен транспорт до там и обратно.

В програмата са включени руски песни от военните години и от игралните филми “В бой идут одни старики”, “Новые приключения неуловимых”, “Два бойца”, “Белорусский вокзал” и много други.

Солисти ще са Валери Цолов, Дани Меса, Стилиян Цветанов и Красимир Янкулов. Диригент ще е Анелия Дечева, а клавирният съпровод ще е на Мариана Мирчева.

В програмата на концерта са включени обработки на руски народни песни и песни за военните години. Ще прозвучат популярни и обичани произведения, между които „Руское поле“, „Смуглянка“, „Темная ночь“, „Катюша“, „Калинка“, „Дорогой длинною“, „Конь“, „Ех, дороги“, „Колокольчик“, „Журавли“, „День победы“.

Солисти ще са Валери Цолов и Красимир Янкулов. Клавирният съпровод ще е на Росица Дяковска. Ще участват и танцьори от Школа по спортни танци „Зорая“ при читалище „Христо Ботев“.

Публиката награди с много аплодисменти солистите на произведението Нона Кръстникова – сопран, Глория Кънева – мецосопран, Михаил Михайлов – тенор, и Пламен Кумпиков – бас. Приятна изненада за аудиторията бяха трите коледни песни „Тиха нощ“ със солисти Анелия Дечева и Виолета Боянова, „Cantique de Noël“ със солист Боряна Бешева и „Adeste fideles“ със солист Милена Йотова, които бяха позитивният и емоционален финал на вечерта. Диригент на музикалния празник беше Деян Павлов.

Певците поставиха нестандартно начало на събитието, като излязоха на сцената от четири страни, пеейки песента „Ой, Коледо“ от Д. Христов. Диригентката Анелия Дечева влезе и в ролята на водеща, която превеждаше на български език посланията на разноезичните произведения от цял свят, възпяващи чудния миг на Христовото Рождество и надеждата за спасение на човешките души чрез любовта, красотата, добротата, мира.

Хористите и солистите Боряна Бешева, Виолета Боянова, Милена Йотова, Анелия Дечева и Даниел Меса бяха възнаградени с многобройни аплодисменти. Публиката се наслади на едни от най-популярните произведения, които се пеят по света по това време на годината, както и на няколко български песни.

Прозвучаха „До утре“ от Стефан Диомов, „Tu Scendi Dalle Stelle“, украинската коледна песен „Нова радість стала“, „Ave Maria“ от Дж. Качини, „Panis Angelicus“ от Цезар Франк, „Ave Maria“ от Шуберт, „Joy To The World“ на Хендел, немската „O, Tannenbaum“, „Cantique de Noel“, „Adeste Fideles“, английската „We Wish You a Merry Christmas“, „Jingle Bells“, „Отново е Коледа“ от Б. Карадимчев и други.

На финала на музикалното коледно пътешествие изпълнителите от Хор „Гена Димитрова“, диригентката Анелия Дечева и корепетиторът Росица Дяковска пожелаха на публиката незабравими празници и прекрасни мигове с любимите хора.

Много тържествена беше втората част на заключителния концерт, в която Общински хор „Гена Димитрова“, Софийска филхармония и сопраното Вера Гиргинова изненадаха приятно плевенската публика с красивото произведение „Магнификат“ от Джон Рутер. Приповдигнатото му звучене завладя аудиторията, която беше настроена за вълнуващ финал на фестивала и не остана разочарована. От сцената на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ Любомир Дяковски, директор на Плевенската филхармония, благодари на участващите лауреати във фестивала, на диригента Найден Тодоров и на Софийска филхармония, на която пожела силен 90-годишен творчески сезон.

За фестивала, класическата музика, ролята й в живота на всеки човек и Хор „Гена Димитрова“ директорът на Софийска филхармония – маестро Найден Тодоров, сподели мисли специално за Plevendnes.com.

– Маестро Тодоров, финалът на 31-то издание на Международния музикален фестивал Лауреатски дни „Катя Попова“ беше поставен с прекрасното произведение „Магнификат“ от Джон Рутер. Изпълнението беше премиерно за плевенската публика, която го посрещна с възторжени аплодисменти. Споделете интересни факти за него.

– Открих случайно това произведение преди няколко години, докато работех още в Русенска опера и търсех интересни заглавия. Истината е, че когато човек работи непрекъснато едно и също, започва да търси нещо различно – да бъде хубаво, но да бъде и непознато. С колегата Свилен Димитров, хоров диригент, попаднахме на Рутер като композитор. Той е написал не само този „Магнификат“, който представихме, но има и други изключителни хорови произведения и интересното около него е, че той е придворният композитор на кралицата на Великобритания. И това по някакъв начин си личи – в неговата музика има една приповдигнатост, нещо, което просто ни кара да се усмихваме, докато го слушаме, без да знаем защо. Когато човек чуе магнификат, си представя нещо затворено, нещо изключително сериозно, тежко, а тази музика всъщност ни кара да летим. И за мен това е невероятно, защото това е, от което ние имаме нужда днес. В България има две филхармонии и това са Софийска филхармония и Плевенска филхармония. Винаги, когато говоря за филхармония, се спирам на значението на думата, а то е „обичащи хармонията“. Но обичащи хармонията не само в музиката, а обичащи и борещи се за хармонията в живота. Сятам, че това е наша задача и вярвам, че произведения като „Магнификат“ на Рутер са такива, които ще ни помогнат да внесем хармония в душите на хората.

– Вие не за пръв път сте гост на Лауреатски дни „Катя Попова“ – един ярък форум със сериозни традиции. Как се чувствате като част от тези празници на музиката в Плевен?

– Първо се чувствам горд, че мога да участвам в тях не за първи път, както казахте. Наистина това е един много специален фестивал – само за избрани. По света хората правят фестивали за определен стил музика или за определени идеи. Лауреатските дни „Катя Попова“ са нещо различно – те са фестивал, в който да бъдат представени бъдещи звезди. И фактът, че мога да гостувам на този фестивал е една голяма гордост и радост, защото по този начин успявам да се докосна до хора, които след това литват нависоко и доста често стават недостъпни за нас.

– Примерите за бъдещи звезди, поели по света от фестивалната сцена в Плевен, са многобройни. Как според Вас се поддържа подобно високо ниво в този вид изкуство, което много хора продължават да определят като елитарно, в този актуален социално-икономически момент в България?

– По принцип аз избягвам да наричам класическата музика елитарно изкуство, защото това води след себе си погрешни изводи. Тя е елитарна до толкова, доколкото чрез нея човек не обядва и не вечеря, а храни душата си. Но всеки човек има нужда да храни душата си, а не някакъв елитарен кръг от хора. В този смисъл класическата музика е нужна на всеки и съм много щастлив, че Плевен чрез този фестивал, чрез Плевенската филхармония, чрез този фантастичен хор „Гена Димитрова“ успява да запази огъня на класическата музика тук, защото на много места в България нещата вече тлеят. Смятам, че класическата музика е едно от онези неща, от които ние имаме нужда, за да изчезне агресията от нашето общество, и в този смисъл Плевен е на много прав път. Искам да благодаря на ръководството на Плевен за това, че през всичките години, в които са се сменяли кметове и политически партии, в този град има мисленето, че изкуството е нужно на хората, за да могат те да оцелеят в това трудно време.

– А как класическото изкуство да стане по-достъпно у нас? По света има много практики в тази посока. Дори оперният театър „Ла Скала“ обяви символични цени на билети за ученици.

– И у нас се прави не малко. Трудно може да искаме от ръководствата на държавни културни институти да пускат прекалено евтини билети, защото те са на делегиран бюджет и евтините билети биха означавали липса на заплати. Колкото и да е изненадващо за някои хора в България, музикантите също се хранят, също плащат данъци, също живеят. Това, което, според мен, трябва да се направи в цяла България и което липсва в момента, е изкуството в училищата. Защото нашата публика са хора, които вече имат някакво виждане за класиката. Публиката в концертната зала няма нужда да я убеждаваме, че тя има нужда от нас – тя го знае и затова е там. Нашата задача е да се насочим към най-младите преди те да са тръгнали с някакво сгрешено мислене за живота, с грешни представи за това какво им е нужно. Много хора се питат: „За какво ми е нужна класическата музика, за какво ми е нужно изкуството?“. Ще им отговоря с един пример. Познавах много хора преди 1989 година, които казваха: „За какво ни е нужна демокрацията?“. Човек не знае, че нещо му е нужно, преди да го е видял, опознал, усетил. Когато го преживее, тогава разбира, че му е липсвало и вече не може без него. Идеята е ние наистина да започнем да работим сериозно с младите. Освен „Ла Скала“ много други културни институти в чужбина правят интересни акции. Например предавания на живо в кината, което е нещо много интересно. И аз познавам много хора, които не са влизали в оперна или концертна зала, но са гледали опера или концерт на кино, след което решават да отидат в залата да проверят на живо какво е това нещо. Идеи има, възможности има. Въпросът е, че ние не можем да го направим сами. Имаме нужда от подкрепата на обществото, за да му дадем това, от което то има нужда.

– Да вярваме, че тази симбиоза ще се случва все по-често и ще се развива.

– Абсолютно.

– Работите за пореден път с Общински хор „Гена Димитрова“ с диригент Анелия Дечева. Какви са актуалните Ви впечатления от този състав?

– Аз от години харесвам изключително този хор и смятам, че той е едно от онези малки огнища в България, които наистина пазят високото качество на класическата музика. Особено в момент, в който хоровото изкуство в България страда. Страда от намаляването на хоровете, от изчезването на много хорове, от изчезването на интереса на обикновената публика към хоровете. Парадоксалното е, че това се случва в момент, в който на Запад хоровото изкуство цъфти. Във всеки град, във всяко село има поне по един-два хора, които имат активна дейност, защото хората се нуждаят от това. В България нещата не стоят точно така сега, но аз вярвам, че това ще се промени. Но докато се промени, е важно да има тези огнища, които да опазват високото ниво на изкуството, за да могат хората все пак да си спомнят какво е висококачествена музика. И един от малкото състави, които са останали в България и работят за това, е всъщност Хор „Гена Димитрова“ с диригент Анелия Дечева.

В програмата са включени произведенията „Глория“ от А. Вивалди, „Алелуя“ из оратория „Месия“ от Г. Хендел, „Pie Jesu“ от Е. Л. Уебър и „Аве Мария“ от П. Маскани.

Концертът ще се състои на 11 май от 19 часа в Католическата църква в Плевен.

Програмата включва мюзикълни песни, сюита от Андрю Лойд Уебър и евъргрийни от американски и европейски композитори.
Солисти са Боряна Бешева, Виолета Боянова, Снежана Димитрова и Даниел Меса. Диригент е Анелия Дечева, а клавирният съпровод е на Росица Дяковска.

Творбата е вдъхновена от книгата „Майсторът и Маргарита“ на Михаил Булгаков, разказа специално за читателите на Plevendnes.com композиторът. „Наскоро завърших това произведение, което пиша от 4 години. Надявам се един ден да стане балет. Състои се от 3 части. Едната се казва „Aeternitas“, втората е „Lux Aeterna“ и третата е „Misericordia pro nobis“, което означава „Милост за всички“. Мисля, че стана интересно произведение. Аз много харесвам самата книга. Тя задава въпроси и всъщност основното в нея е това, че в крайна сметка най-важното нещо е любовта, която побеждава и смъртта. Това за мен е едно вътрешно, скрито послание, което четейки, го изваждаш за себе си“, сподели авторът. И добави, че е бил много развълнуван да присъства на първото изпълнение на живо на произведението си. „Изведнъж го чувам по нов начин и виждам в друга светлина цялото. Живият звук е нещо много по-различно – дава се душа на цялото произведение, става релефно“, сподели още той.

„Сънят на Пилат“ ще бъде представен за пръв път пред публика като инструментална творба най-рано през лятото на 2018-та година, уточни Димитров. В последствие ще се мисли за реализирането на балет, каквато е цялостната идея на проекта.

За Стефан Димитров това е втори творчески опит в различна жанрова посока. Първият е симфоничната поема „Реката“, която създава преди години.

Тържествено въведение в музикалния празник под диригентската палка на Славей Тинчев беше изпълнението на „Joy to the world“. Програмата продължи с „O little town of Bethlehem“ и „Ding dong merrily on high“. Прозвучаха още „Adeste fideles“, „Ave Maria“ от Шуберт и едноименното произведение от Бах – Гуно, „Panis angelicus“, „Cantique de Noel“, „Тиха нощ“, „O Tannenbaum“, „Алелуя“ от Хендел и др. Солисти бяха Анелия Дечева, Боряна Бешева, Виолета Боянова, Виолета Велчева, Милена Йотова и Снежана Димитрова.
Концертът приключи с емблематичната за Коледните празници „Jingle bells“.

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com