Наградата е връчвана от 120 години и за този период Нобеловият комитет получава и разглежда най-различни и причудливи номинации.

През януари 1939 г., около осем месеца преди инвазията в Полша, шведският депутат Ерик Бранд пише до норвежкия Нобелов комитет, за да предложи наградата да бъда дадена на Хитлер. В писмото си Бранд нарича фюрера „принца на мира на Земята“.

По-късно депутатът заявява, че номинацията е била сатирична, въпреки че мнозина не успяват да видят иронията в действията му. Бранд пояснява, че това е протест заради номинацията на британския премиер Чимбърлейн (за Мюнхенското споразумение от 1938 г., в което част от Чехословакия е прехвърлена на Германия).

Бранд оттегля номинацията, но Хитлер все още се явява като кандидат в архивите.

Това показва колко опасно може да бъде използването на ирония в разгорещена политическа обстановка. Самият Нобелов комитет приема всички предложения, стига да бъдат изпратени преди крайния срок, който е 31 януари. Но докато всеки жив човек може да бъде номиниран, то не всеки може да предлага номинации. 

Хората, които могат да номинират претенденти за Нобеловата награда за мир, включват парламентаристи и министри от всички държави, бивши лауреати, някои университетски преподаватели, както и настоящи и бивши членове на самия комитет. Броят им надхвърля хиляди хора по целия свят. 

Така че не е никак трудно да бъдеш номиниран за най-престижната награда за мир, дори да си диктатор.

През 1935 г. Бенито Мусолини е предложен от немски и френски академици само месеци преди Италия да нахлуе в Етиопия.

Като един от победителите във Втората световна война руският лидер Йосиф Сталин е номиниран два пъти, през 1945 г. и 1948 г.

Бивш секретар на Нобеловия комитет заявява пред Агенция Франс Прес, че нито една от номинациите на тези диктатори не е била разгледана сериозно. 

През последните две десетилетия броят на кандидатите нараства и днес той надхвърля 300 души. Затова не е изненадващо, че в списъците се появяват странни имена. Тези списъци се пазят в поверителност най-малко 50 години, но номиниращите може публично да обявят своя избор. 

Дали дадена номинация е странна, или не – това е въпрос на перспектива. През 2001 г. футболът, представен от Международната футболна федерация (FIFA), е сред претендентите. Номинацията е подкрепена с обяснението, че спортът има „способността да създава положителни международни контакти“ и да допринася за „по-спокоен свят“.

Музиката също си проправя път към наградите, след като през 1998 г. кралят на попа Майкъл Джексън е номиниран. Въпреки че тогава той все още не е обвинен за сексуална злоупотреба с деца, неговата номинация не впечатлява Комитета. 

Музиката също си проправя път към наградите, след като през 1998 г. кралят на попа Майкъл Джексън е номиниран. Въпреки че тогава той все още не е обвинен за сексуална злоупотреба с деца, неговата номинация не впечатлява Комитета. 

Много световни компании и известни личности са помагали на Третия райх. Причината, разбира се, е взаимна облага. Каналът „7-те НАЙ“ във vbox7 показва кои са те:

Коко Шанел

Според документален френски филм модната дизайнерка е била член на Абвер – тайното френско разузнаване на Адолф Хитлер.

Прескът Буш

Дядото на американския президент Джордж У. Буш е бил директор и акционер в компании, които са печелили от сделки с един от финансовите архитекти на нацистка Германия – Фриц Тисен.

Хенри Форд

Хенри Форд е основател на Ford Motor Company. Той получава най-голямото отличие, което нацистката партия е можела да връчи на чужденец – Големия кръст на германския орел. По време на Втората световна война в заводите на Форд в Германия са произвеждали автомобили и оръжия за въоръжените сили на Хитлер, който го смятал за вдъхновение и дори е имал негов портрет на бюрото си.

Хуго Бос

Хуго Бос е бил член на нацистката партия и вероятно не е изненада, че компанията е произвеждала военни униформи.

Фердинанд Порше

Създателят на марките „Фолксваген“ и „Порше“ често се е срещал с Хитлер заради идеята им за създаването на „народна кола“ ( Фолксваген).

Сименс

Компанията е създала газовите камери, които са били използвани за масовото унищожение на евреите.

Kodak

Немският клон на компанията за фотоапарати и оборудване Kodak е използвала робския труд на затворниците в концентрационни лагери. Икономическият съветник на Хитлер, Вилхелм Кеплер, е имал перфектни отношения с компанията и той е човекът, който стои зад уволнението на всички еврейски работници на Kodak.

Ръководството на аукционната къща очакваше да продаде личните вещи на Браун за 800 британски лири всяка, но купувачите бяха толкова развълнувани на търга, че цената се повиши седем пъти. Победителят в търга е жител на Обединеното кралство, който се бори за спалното бельо от самото начало на търга. Изданието отбелязва, че върху шортите на съпругата на Адолф Хитлер е избродирана монограма – нейните инициали. Съдейки по етикета, дрехата е направен в Бавария през 1944 година. И двата предмета бяха продадени от колекционер на артефакти от Втората световна война, който ги съхранява повече от 50 години.

Матео Салвини, чийто призив по време на митинги е „Италианците първо“, оттегли подкрепата си от коалиционния парламент в четвъртък и призова за провеждането на предсрочни избори. Той се опита да създаде „суверенистичен“ фронт, който да оспори правомощията на органите на Европейския съюз преди евроизборите по-рано тази година.

В интервюто, публикувано във вестник „Стампа“ папата предупреди, че „суверенизмът разкрива нагласи, клонящи към изолация“. Той сравни надигащият се национализъм в Европа с 30-те години на миналия век, когато нацисткият лидер Адолф Хитлер пое властта в Германия.

„Загрижен съм, защото чуваме изказвания, които приличат на тези на Хитлер през 1934 г.“ Първо ние … Ние …Ние. Това са плашещи мисли“, каза папата.

82-годишният Франциск е преживял годините на дясната диктатура в родната си Аржентина.

Трибуналът в Гливице се аргументира, че членовете на движението „Гордост и Съвременност“ не може да не са били запознати със значението на тази среща, която се е състояла в гора близо до град Воджислав Шльонски, където се намира седалището на сдружението.

„Характерът на тази проява не поставя никакво съмнение“, че тя е имала за цел приемането или дори утвърждаването на личността на Хитлер, постанови съдът.

В репортажа на частната телевизия ТВН24 са показани мъже с нацистки униформи да отправят нацисткия поздрав сред големи червени знамена със свастики пред нещо като олтар с портрет на Хитлер. Излъчването му в началото на миналата година предизвика бурни реакции в Полша от страна както на управляващите консерватори, така и на либералната опозиция.

През Втората световна война са убити 6 млн. полски граждани, в това число 3 млн. евреи, отбелязва АФП.

Според разказа на член от нацисткото паравоенно подразделение СА (SA) или както е пълното му наименование „Щурмабтайлунг“ („Щурмово отделение“), копие от който бе видяно днес от ДПА, в нощта на пожара той е закарал до Райхстага холандския комунист Маринус ван дер Любе, който по-късно е екзекутиран от нацистите.

Очевидецът, идентифициран като Ханс-Мартин Ленингс, пише, че когато той и колегите му пристигнали там с Ван дер Любе, усетил „странна миризма на изгоряло, а из помещенията се носели облаци дим“.

Пожарът в Райхстага от 27 февруари 1933 г. е приписан на Ван дер Любе, който е екзекутиран за палеж. Но след края на нацисткия режим вината му започва да се поставя под съмнение.

Нацистите обвиняват комунистите, че те са запалили пожара и се възползват от случая, за да въведат извънредни правомощия, с които на практика е суспендирана конституцията и това отваря пътя за диктатурата на Хитлер. Официално все още остава мистерия кой всъщност е подпалил пожара.

Ленингс допълва, че той и колегите му впоследствие протестирали срещу ареста на Ван дер Любе. „Бяхме убедени, че няма как Ван дер Любе да е бил подпалвачът, тъй като по наши наблюдения Райхстагът вече гореше, когато го оставихме там“, заявява Ленингс.

През 1955 г. Ленингс, който умира през 1962 г., поискал разказът му да бъде нотариално заверен, в случай че делото за пожара в Райхстага някога бъде възобновено – нещо, което в миналото е обсъждано, за да бъде изчистено посмъртно името на Ван дер Любе.

Вчера съдът в Хановер потвърди пред ДПА автентичността на документа.

В края на войната агентите на Сталин залавят няколкостотин от дипломатите на Хитлер и ги откарват в Москва. Там изчезват не само затворници, но и протоколите от разпитите. Едва сега излязоха на бял свят 189 документа.

Тези документи, протоколиращи разпитите и снабдени с подробни обяснения и коментари от руски историци, бяха публикувани наскоро в Москва. Томът от близо 900 страници съдържа също писма, дневници, както и молби за помилване на задържаните.

Сборникът предлага уникална възможност да се надникне зад кулисите на външната политика на Третия райх. Така например може да се прочете как българският цар Борис ІІІ е бил принуден да се включи във войната на Хитлер срещу Югославия и Гърция. Как бившият берлински посланик в Багдад се опитвал да инсценира преврат и с помощта на ерусалимския мюфтия да организира арабски легион за борба срещу „англичани, евреи и болшевики“.

Психограми от подземието

Протоколите от разпитите са същевременно и психограми. Читателят усеща атмосферата на разпитите, настроението на водещия разпита, вижда как пленените германци обмислят думите си; как едни се правят на незнаещи, други клепат бившите си колеги, а трети си признават чистосърдечно.

На първо място Сталиновата тайна служба търси доказателства за съучастието и на германските дипломати във войната срещу СССР. В това отношение човек като Адолф-Хайнц Бекерле е точно това, което им трябва. Той е заловен в България като последния наместник на Хитлер в София. Преди това е бил шеф на полицията във Франкфурт и в окупирания Лодз. През март 1945 Бекерле разказва в една килия на зловещия московски затвор Лубянка за тайните договори с българите, на които Хитлер обещава югославски и гръцки територии:

„Бях инструктиран от Хитлер да настоявам за безостатъчно изпълнение на всички германски искания, без да засягам чувството за чест на цар Борис… Направих всичко възможно за изостряне на отношенията между България и Русия, с цел да предизвикам военен сблъсък между двете страни.“

Бекерле е напълно откровен в признанията си. Без да го питат, той дава на разпитващия го подполковник и други подробности за работата си в България:

„По нареждане на Химлер постигнах изселването на 14 000 до 15 000 евреи от Македония и Тракия. По мое искане те бяха транспортирани в Полша. По-нататъшната им съдба ми е неизвестна.“

Ловът на шпиони се изражда в мания

Съдбата на тези хора не интересува и руснаците, офицерът не пита Бекерле защо е пратил хиляди хора на смърт; преследването на евреите не е тема за Сталин. Неговите сатрапи искат да изкопчат колкото се може повече имена, най-вече на руснаци, които наистина или предполагаемо са работили за германците; при Сталин ловът на шпиони се изражда в мания.

73-годишният Херберт фон Рихтхофен, дипломат от старата имперска школа и някогашен посланик в София, умира в подземията на Лубянка. Неговият приемник Бекерле, който изпраща на смърт евреите, а преди това е вилнял и в Лодз, е осъден на 25 години затвор, но през 1955 влиза в групата на последните германски военнопленници, освободени от СССР. Бекерле се завръща в Германия и получава от общината на Франкфурт обезщетение от 6 000 марки. В края на 1966 все пак го арестуват, но до осъждане така и не се стига.

Автор: АГ, ШО, ФС, С. Гяуров, Д. Попова-Витцел
Източник: Дойче Веле