През 1902 г. в града пък е създаден Националният институт по лозарство и винарство, който е първият на Балканите и пети в света. Той притежава най-голямата генетична банка от лозя в Европа – 1860 сортови наименования от цял свят, като близо половината са български. Българските лозари проявяват голям интерес към новите сортове. За да се направи един нов сорт обаче, са необходими 15-20 години, поясняват специалисти.

В Института по лозарство и винарство е най-старата винарска изба на Балканите и с над 100-годишни вина в нея. Тя е строена през 1892 г. по френски проект и умишлено е създадена в ската на местността „Кала тепе“, за да може да се съхраняват вината при естествена температура, която целогодишно е 15 градуса.

През 2008 г. се открива и първият Музей на виното в България. Той е плод на дългогодишна разработка на екип български и френски специалисти архитекти, дизайнери, енолози и музейни експерти от Плевенската панорама и Историческия музей. Намира се в пещерно образувание, което се състои от 5 галерии с площ 650 кв. м. Местоположението на пещерата е на 5 км от центъра на град Плевен, в средата на Националния парк „Кайлъка”.

Музеят на виното е едновременно и място, където посетителите могат да дегустират и закупят бутилки от наличните над 6000 вида вина от всички региони в България. Уникалното място предлага най-голямата в България експозиция (от над 7000 експоната) стари вина – от 30 до 90-годишни.

В историческата зала са изложени предмети и атрибути, свързани с лозарството и винарството по нашите земи – от древните траки, гърци и римляни до наши дни. Избената зала предлага различни вина, от всички региони в България, разположени в 100 бъчви от френски дъб.

Как се е празнувал назад в годините така почитаният в Плевенския край пролетен празник Трифон Зарезан, разказват снимки и документи, любезно предоставени на Plevendnes от Държавен архив – Плевен.

Празнуване на Трифон Зарезан в Долни Дъбник, 1930 година

Използваните снимки и документи са собственост на Държавен архив – Плевен.

Отец Трайчо прочете молитва за плодородие, а кметът Милен Дулев заедно с кметския наместник на селото Венцислав Петров зарязаха лозите.

Празникът продължи с народно веселие.

Празникът започна с приветствие за „Добре дошли“ от директора на Института проф. д-р Иван Пачев, който пожела на колегите си плодородна година и добра реколта. Добра година за лозари и винари пожелаха и присъстващите официални гости в лицето на председателя на Общински съвет – Плевен, Мартин Митев и общинските съветници Дарин Ангелов, Цветомир Генчев, Милчо Илиев, проф. Начко Тоцев, Николай Николов Маринов и Цветан Антов, кметът на Община Плевен Георг Спартански, зам.-областният управител д-р Красимир Трифонов, народният представител Чавдар Велинов и др.

За доброто настроение на гостите и тази година се погрижиха изпълнители от Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“. Празникът за деня на Св. Трифон продължи със зарязване на лозята на Института в местността „Томовското“ край Плевен.

Събитието ще започне в 11 часа с дегустация на вина собствено производство. Желаещите да участват трябва да предоставят по 1 бутилка собствено вино в Клуба на пенсионера – до 1 февруари.
Майсторите ще бъдат оценявани от жури, което ще награди най-добрите с диплом „Цар на виното“, информират организаторите.

Рано сутринта стопанката омесва хляб – пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“.

След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.

Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.

Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците. Тя трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита.

За целта са необходими единствено 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси докато започне да образува шупли. Направената пита се изпича в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората ѝ. Като основно ястие по стар български обичай се препоръчва пълнена кокошка.

Източник: dariknews.bg

В народния календар Свети Трифон се счита за пазач на лозята. По нов стил се отбелязва на 1 февруари, а по стар – на 14 февруари. На този ден се изпълняват редица ритуали. Рано сутринта стопанката омесва хляб- пресен или квасник. Готви се и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слагат питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване”. След него всички се събират и избират Царя на лозята. Едва тогава започват тържествата. Царят е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си.

Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

В празничната обредност на Трифоновден се включват още много магически действия и практики, за да е богата реколтата от грозде. В Източна Тракия и Югоизточна България при зарязването се произнася словесна магическа формула – диалог, между скрития Трифон и друг, който го търси. Пак на Трифоновден трифуносват яловите дръвчета – плашат ги с брадви и ги наричат: Ако не раждаш – ще те посека. В Неврокопско изкопават дупка в средата на лозето и в нея закопават светената вода – да не бие град.
Именници са: Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка, Гроздан, Грозданка, Радко, Радка, Рачо.
На този ден празнуват също лозарите, градинарите и кръчмарите.

Източник: dariknews.bg