Недоволните роми смятат, че спрямо тях има няколко нарушени разпоредби от конвенцията за защита на правата на човека. Първото е, че са им издадени заповеди за събаряне на домовете, но без да им се осигури алтернативно жилище.

„Остават буквално на улицата“, подчерта Радослав Стоянов от Българския хелзинкски комитет и допълни, че дори при опит да стигнат до домовете и имуществото си, ромите са били възпрепятствани от полицаи и жители на Войводиново.

По думите на Стоянов, е назначена и привременна мярка по делото – незабавно настаняване в алтернативно жилище за част от 55-мата жалбоподатели, но тя не е изпълнена.

Не звучала никаква музика, но дамата не можела да спре да танцува. Според някои исторически източници тя танцувала без да спира да яде, да спи или да свали окървавените си обувки.

След около шест дни на безспирни танци „Танцуващата чума“ спира да влияе на Трофеа, но за нещастие се оказва, че вече тя не е единствената подвластна на танците. До края на седмицата броят на танцуващите на улицата нараства до 34, а за месец до 400.

Текстове от това време свидетелстват, че в пика на странния феномен всеки ден от изтощение умирали поне 15 души.

Въпреки че цялата история звучи невероятно, тя е описана в редица религиозни, народни и медицински доклади и привлича едни от най-известните лекари по онова време. Възникват предположения за демонична намеса.

Лекарите обаче успяват да предложат и съвсем логично медицинско обяснение – „гореща кръв“, случай, при който кръвта на хората буквално се разгорещява и те трябва да извършват някаква физическа активност, за да се успокоят. В случая – да танцуват.

За да се помогне на болните дори е построена сцена и са повикани музиканти, които да направят преживяването по-приятно, но се оказва, че идеята съвсем не е добра, защото това окуражава още повече хора да танцуват и смъртните случаи вследствие на изтощение, инфаркт или инсулт започват да растат, вместо да намаляват.

Много теории предполагат, че става въпрос за масова истерия – когато повече от един човек вярва, че е засегнат от масова болест. Това най-често се случва в стресови за обществото моменти, а 1518 г. е била точно такъв момент в Страсбург.

По това време хората в града са изправени пред глад и недохранване, високи летни температури и редица смъртни случаи, всяващи масова паника. 

Танцуващата чума от 1518 г. изчезва също толкова мистериозно, колкото се и появява. Всички просто спират да танцуват и животът продължава постарому…