– Какво Ви провокира да направите 7-та си самостоятелна изложба в галерия „Дориан“ в Плевен“

– Първото, което ме провокира да направя тази експозиция, беше изложбата в галерия „Дориан“ на моята близка приятелка Елиза Ковачева. Видях снимки от галерията и много ми хареса като интериор и излъчване. Имаше някаква интересна аура и харизма и исках да видя как ще стоят моите картини в това пространство. Сбъднаха се очакванията ми – картините стоят много добре. Галерията е много нестандартна, модерна и едни съвременни работи се чувстват много добре в нея.

– Показвате много интересни неща, обединени от общо наименование.

– Да, наименованието е малко по-дръзко, защото смятам, че всеки творец трябва да е по-дързък и по-смел. Да създава нови неща и нови предизвикателства, за да бъде интересен. В изкуството трябва да има загадка, да има мистика, да бъде нещо неочаквано и дръзко най-вече, защото посредствени неща можем да видим навсякъде, а картините са мястото, където трябва да има повече дързост и красота.

– Споменахте мистика. В доста от платната Ви има недоизказаност, втори план – дори и трети, ако човек иска да потъне в тях. Това е съзнателно търсено, нали?

– Естествено. Много е важно в картините да има философия. Човек, като се вгледа в картината, да има над какво да размишлява. Дори да е някакъв пейзаж – нещо ясно и точно, трябва винаги да има втори или трети план, които да провокират размисъл, дискусии, както се казва и до бой да се стигне, но да има провокация. Това означава, че художникът си е свършил работата.

– Говорите за философия. Освен това сте завършили иконография. Какво от философския свят вплитате в платната си?

– Аз завърших иконография, рисувах икони, занимава съм се за кратко с иконопис, както и с мозайка. Но живописта е голямата ми любов. Допадна ми като техника, като стил, като излъчване и реших да я развия. Винаги обичам да използвам класически теми в моите картини. Присъстват и домът, и къщата, и църквата, и плодовете. Има чисто битови предмети, които всеки ден използваме и срещаме, но пресъздадени по нов, по-модерен, по-абстрактен начин. През едно по-съвременно виждане. Светът, който човек вижда, и този, който създава творецът, са различни. Виждаш едно, а създаваш нещо друго.

– И се надявате и аудиторията да потъне в този свят, да открие това, което Ви вълнува.

– Опитът, който имам, показва, че хората успяват да потънат в този свят, харесва им този свят, намират си своето място и всичко се нарежда.

– А кои са най-интересните въпроси, които са ви задавали почитатели за ваша творба?

– Има много такива. Най-забавната ситуация, за която се сещам, е свързано с това, че преди си подписвах картините „С. Лазаров“. И един клиент, който се спря пред картината ми, попита къде е това село Лазарово. Тогава разбрах, че трябва да създам един свят на изкуство, който можем да кръстим село Лазарово, а моите картини да се негово отражение.

– Много забавно. Вие живеете в Бургас. Колко силно ви въздейства морето като стихия?

– О, много ми въздейства. Аз съм фен на морето и то ми е фен. Разбираме се него. Обичам да живея край морето, да го усещам наблизо. Това се отразява и на картините ми.

– Вие любител ли сте на експериментите – било като теми, или техники?

– О, винаги. Аз не спирам да експериментирам. Пробвам разграждането на боята по различен начин, разнообразни колажни техники с различни материали. Използвам допълнителни средства за изразяване, които не са стандартните четка, боя и платно. Има много варианти.

– Възможно ли е друг вид изкуство – литература, музика, да ви провокира да нарисувате картина?

– Да, определено. Аз съм на мнение, че човек се развива постоянно – не можеш да правиш едни и същи неща. Това е причината в тази експозиция да има различни картини, тъй като те са от различни периоди. И в различното време създавам различни неща, под различни влияния, в различни емоционални състояния. Факторите, които влияят на един творец са много. Стилът си е стил, но все пак човек трябва да експериментира, влияем се от разни неща, а и ние оказваме влияние на други колеги. Това е смисълът. Затова посещаваме изложби, конференции, четения. Всяко нещо може да провокира художника.

– Имате ли вечни вдъхновители – било в световното изкуство, или от българското?

– Аз съм почитател на класическата маслена живопис. Това е причината и да използвам класическите символи, класическите сюжети, които са ги използвали всички художници, но просто използвам по-съвременни техники на изразяване.

Той обича интригуващи наименования за вернисажите си, каквито са „Спокойно напрежение“ и „Рошави сънища“, и остава верен на себе си да провокира аудиторията и в седмата си самостоятелна проява „Дръзки настроения“, която ще сподели с почитателите на изобразителното изкуство в Плевен.

Станислав Лазаров е роден в град Септември през 1984 г. Завършва иконография през 2009 г. във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, но по призвание е живописец. Работил е в Молдова, в Тараклийския държавен университет, а първата си самостоятелна изложба открива в посолството на България в Кишинев. След житейските и творчески пътешествия в страната, се установява в Бургас, където открива арт магазин за художествени материали „Шагал“. Щастливо женен е за филолога Марина Владева, с която имат две деца. Обича Радичков и вярва, че „изкуството винаги е на мода“.

Изложбата „Дръзко настроение“, която Станислав Лазаров ще се представи в галерия „Дориан“, ще продължи идейния проект, заложен от предишните шест самостоятелни изяви: „Между небето и земята” (Кишинев, 2011 г.), „Между сто лета” (Шумен, 2014), „Спокойно напрежение” (Бургас, 2014), „Битиета” (Карлово, 2015), „Квадрат(и)” (Мадрид, 2017) и „Рошав сън“ (Бургас, 2018).

Освен в самостоятелни представяния, художникът участва и в множество колективни вернисажи, както и в кураторския проект на съпругата си Марина Владева „3-логии”, осъществен съвместно с художничката Елиза Божидарова – Цокова и скулптора Калоян Тодоров (Шумен, 2016; Севлиево, 2016). Член е на групата на бургаските художници.