„Дишам, пиша, съмнявам се, задавам въпросите, важни за мен и за тези, които ги провокират. Уча се да обичам и да прощавам. Сама със себе си и белия лист, сама по себе си цял свят“, споделя авторката. А в предговора на творбата Спаска Гацева коментира: „В полусънната рамка на своя Октомври тя се чувства добре. Все повече се е приближила към себе си. Заключила е входната врата – да не избягат мечтите й. Грижовно е запазила трохи за птиците, които ще кацат в студеното време на перваза й. А и за “черни дни”. Мъдра книга. И когато е прозорлива. И когато си мълчи. И се пита колко е висок простора й.“