На обратната страна, обаче, са останалите 43,1%, които имат явни нагласи за неспазване на законодателството, и ако не се страхуваха от последствията, лесно биха нарушили нормите. Това показват резултатите от проект ”Икономиката в сянка като девиантна практика” на екип от Института за изследване на обществата и знанието към БАН, цитиран от БГНЕС.

Резултатите от изследването показват, че едва близо 32% от попитаните българи смятат, че законите в страната са добре написани и лесно приложими на практика. Според авторите на изследването това е знак, че българското общество е с нараснала критичност към народните представители като законодателен орган, и към законите като правни норми. Резултатите от това проучване показват, че по-голямата част от обществото вече поставя условие – законите ще бъдат спазвани, ако са адекватни, обслужват интереса на обществто и са приложими на практика, показва още проучването, цитирано от БГНЕС.

Близо 19.8% от запитаните са абсолютно съгласни, а над 41% – съгласни до известна степен с твърдението, че ако даден закон им пречи, ще намерят начин да го заобиколят и да постигнат своите цели. Почти 53% от българите пък смятат, че докато има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност. За над 65% от обществото сивата икономика е най-бързият начин да се изкарат пари.

Проучването на Института за изследване на обществата и знанието към БАН сочи и още: че работодателите, и дори работниците имат по-голяма склонност да спазват и зачитат законите. А учениците, безработните лица, и дори домакините са по-склонни да имат по-фриволно поведение и открито да не зачитат и спазват настоящото законодателство, пише БГНЕС. Така в обществото се насажда мнението, че неспазването на законите е естествена и логична реакция на евентуалната пълна с пропуски и несъвършенства законова среда.

Според изследването в последните години в българското общество могат да се откроят осем социологически типажа според поведението на хората:

• 34% от изследваните се самоопределят като конформисти – т.е. поддават се на натиска на обществото и бързо се съгласяват с него;
• 6% считат себе си за иноватори;
• 4% – за хора, които задължително спазват определени повтарящи се ритуали;
• 10% – за пасивни в социален смисъл;
• 6% – като бунтари;
• 16% – като преувеличаващи;
• 18% – като неутрализатори;
• и 6% – като особено избухливи.

С изключение на хората, които се поддават на натиска на обществото, останалите модели на поведение представляват отклонение от социално приемливите норми и морални разбирания и склонност към нарушаване на правилата.

Според изследването на учените, това разделение на групите в обществото е в резултат на безнаказаността вследствие на посегателството върху личната собственост, моделите на управление на публичните и частните бизнес процеси в страната.