„По всяка вероятност в тази част на парка ще бъдат монтирани камери за видеонаблюдение, но не можем на всяка детска площадка, до всяко кошче, всяка пейка или лампа да слагаме камера”, каза той. И изрази недоволството си, че възмущението и критиките към вандалите са предимно в интернет пространството, а когато се стигне до подаване на реални сигнали и свидетелстване за нарушения, няма нито един постъпил такъв. Това прави предприемането на практически наказателни мерки срещу престъпниците невъзможно. „Докато гражданското общество не започне да посочва авторите на вандалски прояви, няма да се справим с тях”, каза още кметът.

Възмутеният гражданин веднага набира номер 112, за да съобщи за нарушението и да помоли да бъде изпратен полицейски автомобил. „През цялото това време бях обиждан и заплашван, че ще ме съдят и т.н. В момента, в който чу, че викам полиция, господинът се качи в автомобила си с цел да избяга! Аз застанах зад автомобила, за да не може да мине, но бях блъснат от МПС-то му!“, споделя Инчовски.

След 20 минути чакане, му се обаждат от ОД на МВР – Плевен, за да го информират, че нямат свободни коли. „А и това не било „тяхна работа“, защото паркът бил собственост на Общината и щели да се обадят на Общинския инспекторат?! След още десет минути дойде кола на инспектората. Оказва се, че общинските инспектори нямат почти никакви правомощия. След моето настояване да се установи нарушението, беше съставен констативен протокол и иззет един зеблен чувал с набрания цвят!“, добавя Владимир Инчовски, който е решен да проследи случая до край, т. е. дали ще последват санкции за нарушителите.

Червеният божур е защитено от закона лечебно растение. Забранено е неговото бране от естествените му находища, както и изкупуването му, с изключение на определените квоти по региони. За Плевен обаче тази квота е нула. Министърът на околната среда и водите Нено Димов, на основание чл. 10, ал. 1, 2 и 3 от Закона за лечебните растения, разписа заповедта за 2018 г. за определяне на допустимите за събиране количества билки (кг сухо тегло) от естествените находища, извън територията на Националните паркове. Контролът по изпълнение на заповедта се възлага на Регионалните инспекции по околната среда и водите.

Снимки: Владимир Инчовски и Plevendnes.com

Бялата ръка на зимната пролет е погалила всяка клонка, тревичка, гнездо на птици, поляна и пейка. Не е забравила да преобрази и паметниците на героите от Руско-турската освободителна война през 1877 г, които се издигат тук – в измерението на незабравата.

С пухкаво покривало е завита и Костницата, където вечен покой са намерили воините.

Монументът „Майка България“ и Панорамата „Плевенска епопея 1877“ величествено се издигат в нови премени.

А белотата наоколо радва жителите на Плевен, гостите на града и най-вече децата, които използват последната възможност да се попързалят на любимата пързалка до многобройните стълби към Скобелевия парк и да правят снежни човеци.

Снимки: Панайот Йорданов

„Плевен е град с древна и богата история, но неговото име се свързва най-вече с Руско-турската освободителна война, когато след най-драматичните боеве от тук изгря Свободата на България преди 140 години“, обърна се кметът към гостите. „Убеден съм, че, запознавайки се с тези съдбоносни страници, ще откриете не само много поводи за гордост с мъжеството и доблестта на своите предшественици, а и ще се убедите в живата памет за тяхната саможертва. Всички ние сме длъжни да знаем и помним миналото, без него сме обречени да нямаме настояще и бъдеще“, подчерта Георг Спартански.

Рускоговорящите младежи посетиха Панорама „Плевенска епопея”, Скобелев парк, Параклис мавзолей „Св. Георги Победоносец”. Всички те получиха диск с филма за историята на Плевен „Вълни по равнината”.

Конкретният повод за решението са преливащите кошчета с боклуци по алеите, водещи към Панорамата, които са посрещнали правнуците на военния кореспондент Макгахан по време на официалното им посещение в Плевен на 4 юни, неделя.

Решение за сега не намира проблемът с камарите боклуци в жилищните квартали, които граждани струпват до съдовете за смет, а не вътре в тях, сподели впечатления от личната си обиколка из града кметът Спартански, който илюстрира видяното със снимки.

Комплексът се състои от 4 зали. Уводната зала има 6 зрителни площадки, на които е изложено по едно живописно платно с размери 4х 3,60 м: „Османско иго“, „Априлско въстание 1876“, „Манифестация в Петербург в подкрепа на българският народ“, „Форсиране на р. Дунав от руските войски“, „Самарското знаме“ и „Шипка“.

Следващата зала – панорамата, има форма на кръг с диаметър 40 м. Върху стените й е разположено живописно платно (дълж. 115 м, вие. 15 м), а пред него околовръст – предметен план, който обхваща 1050 м2. Пресъздадени са моменти от боевете, които води отрядът на Скобелев при III щурм на Плевен. От залата по 2 вити стълби се слиза в диорамата. Върху 18-метрова дъга е отразена заключителната атака на Осман паша при опита му да пробие блокадата при р. Вит – 10 дек. 1877/. В заключителната зала има 2 платна – едното отразява капитулацията на Осман паша, а другото – зимния преход през Балкана. 2 асансьора отвеждат посетителите на покрива, откъдето се разкрива днешната панорама на историческите места и живописна гледка към Плевен.

Фасадата е с вид на пресечен конус. Оформена е с модулно решен декоративен фриз (автор К. Мескин), над него има 3 хоризонтални пръстена, които символизират трите гребена на зелените възвишения край Плевен, където се водят бойните действия при III щурм. Сградата се поддържа от 4 стилизирани щика – символ на силата на руското оръжие.