Условията на конкурса изискват участниците да са жители и граждани на Плевен. Снимките се приемат в електронен вариант, а гласуването става само чрез сайта, като снимките ще бъдат публикувани в подменю „Към конкурса“. Под всяка фотография ще има два бутона – „Харесва ми“ и „Не ми харесва“, и гласуването ще става чрез натискане на един от тях. Всяко семейство може да участва с една снимка, като се посочват телефон за обратна връзка, име и фамилия. Победителят в конкурса е снимката, събрала най-много гласове.

Всеки може да гласува само по веднъж. Срокът за изпращане на снимките е до 00:00 часа на 21.11.2018 г. Включително, а гласуването приключва в 00:00 часа на 30.11.2018 г. Резултатите ще бъдат публикувани в 21:00 часа на 01.12.2018 г.

И докато разглеждате семейните снимки, благодарете за миг поне, че имате семейство, призовават организаторите, които са подготвили награда за победителя.

Гласуването става само чрез сайта на „Зорница“. Участниците трябва да посочат телефон за обратна връзка, име и фамилия. Победителят в конкурса ще е това семейство, чиято снимка е събрала най-много гласове. Всеки може да гласува само по веднъж.

Срокът за изпращане на снимките е до 00:00 часа на 22.12.2017 г. включително. Гласуването приключва в 00:00 часа на 20.01.2018 г. Резултатите ще бъдат публикувани в 21:00 часа на 31.01.2018 г. Фотоконкурсът, посветен на Деня на християнското семейство, се провежда за втора година.

Снимка: pirinsko.com

– Г-н Иванов, защо създадохте Сдружение „Зорница“?
– Реших, че и в Плевен трябва да се случват хубави неща, затова миналата година на 15 август регистрирахме Сдружение „Зорница“. Името свързвам с празника на Света Богородица. Зорница е светлина, Зорница е нов път към нещо. Идеята ни е активностите ни да са свързани изцяло с народните танци: клуб за хора, който вече е факт – „Шопско настроение“, да направим Фестивал, който да е коренно различен от всички останали в България, и др.

– Сдружението реализира тази прекрасна инициатива всяка неделя на централния площад да преподавате народни танци на младежите.
– Целта на проекта е младежите да прекарат повече време навън, да оставят компютрите и телефоните и всички онези занимания, които ги правят асоциални. Да започнат да контактуват помежду си, да се научат на българщина, на народни танци. Проектът стартира на 24 май 2017 г и ще продължи до 5 ноември включително. Следващата година се надявам да го направим целогодишен.

– Какви са отзивите на хората?
– В началото интересът беше слаб, но постепенно приливът от хора стана голям. Има много зрители, но и участниците не са малко, има много млади хора. Показахме 3 хора до момента – Кулско от Северняшка област, Айдар Аваси от Пиринско и Петрунино хоро от Шопската фолклорна област. Замислили сме и други хора до края на инициативата.

– Имате много съмишленици?
– Да, има хора, които всеки път присъстват на заниманията. Поздравяват ни за идеята и реализацията й. Най-много са танцуващите на популярните хора Еленино, Ганкино, Дайчово. Искаме да запалим искрицата у всеки и младежите да разберат, че ако не поддържаме традициите и фолклора, те ще си отидат. С постоянното обновяване и модернизиране на фолклора си, много държави са го загубили – Турция, Гърция, Афганистан, Германия. България има изключително богат фолклор. След нас са Русия. Македония доста се доближава до нашия фолклор, Сърбия – също. Трябва да се поддържа духа на българина. Младите хора не трябва да заминават да работят в чужбина – България има нужда от млади хора.

– Звучи добре, но знаете ли колко млади хора ще ви опонират и ще кажат, че тук нямат шанс за реализация.
– Всеки казва, че не може да се реализира в родината си, когато не иска, когато иска да работи възможно най-малко, а да получава много пари, без да има елементарни умения и трудови навици. Доста хора живеят с илюзията, че в чужбина се изкарват много пари. Да, изкарват се, но още по-трудно. Всеки един българин, заминал в чужбина, е третиран като чужденец – това трябва да е ясно. Върши работа, която, например, един англичанин в неговата държава няма да я свърши. Мисля, че всеки млад човек трябва да намери своята мотивация да остане тук и да се реализира. Да не изтъквам себе си, но ще дам пример, че съм на 21 години и правя толкова много неща. Върнах се в Плевен и успях да се реализирам, въпреки че тук има над 20 клуба за народни танци. Идеята за клуб „Шопско настроение“ ми се роди още като студент първи курс в Пловдив и го създадох през 2015 г там. Защо шопско? Защото аз съм шоп, в кръвта ми са повече динамичните народни танци, ритмични, бързи. А защо настроение? Защото аз винаги съм усмихнат. С връщането ми в Плевен преместих и клуба – на 4 октомври 2016 г. започнахме тук. Репетираме в салона на Професионалната гимназия по облекло и текстил. От юни месец 2016 г съм танцьор в Северняшкия ансамбъл, а в момента съм асистент-хореограф. Очаквах първата година за клуба да е много трудна, но бях тотално опроверган и в момента имаме почти 110 танцуващи на различни възрасти. Имаме и детска танцова школа „Звездица“ с 12 деца – от 4 до 9-годишни.

– Какво им липса на младите хора, за да се реализират пълноценно?
– Младите хора като че ли нямат желание да правят нещата. Страхуват се да сгрешат, страхуват се да опитат. Фактът, че могат да се провалят, надделява повече в тяхното мислене. Мисля, че трябва повече да обичат себе, повече да си вярват.

– Как се култивира вярата в себе си?
– Трябва човек да си го постави за цел. Да е наясно със себе си, да знае какво иска и да не се притеснява от това какво ще кажат хората. Околните винаги ще говорят, без значение какво правиш. И винаги ще се опитват да те сринат, ако си по-добър от тях. По-добре е да си опитал и да си се провалил, отколкото да съжаляваш, че си пропуснал дадена възможност. Трябва всеки да открие себе си, да знае в какво е добър. Човек може да се развива, ако заплаща с времето, енергията, желанието си. Желанието е преди всичко, защото тогава има удоволствие от избора. Аз уважавам принципа, че „няма начин да няма начин“. Вариант винаги има: ако всички врати са затворени, аз ще скоча през прозореца.

– С какво вие се различавате от останалите клубове в града?
– Има доста хора, които не знам защо идват при мен. Но много от тях са споделяли, че не им допада отношението в някои от другите клубове. Някои ръководители забраняват на танцуващите да посещават други клубове. При нас няма подобни ограничения – всеки човек е свободен да танцува, където иска. Аз се стремя да удовлетворявам желанията на всички и да преподавам хората, които са им интересни. Винаги в часовете ми е забавно, интересно. Не мога да си позволя да обиждам никого или да забранявам каквото и да е. Хората идват да се научат, да се разтоварят, да се откъснат от натовареното си ежедневие.

– През последните години има бум на фолклорни клубове в страната. На какво се дължи това?
– От една страна това е много хубаво. От друга страна не съм съгласен с факта, че масово създателите на фолклорни клубове са некомпетентни, нямат завършено образование, дори средно да бъде. За съжаление точно те успяват най-много. Това явление го има и в Плевен. Тези хора се учат от интернет, измислят си и после преподават. Искрено се надявам с времето това да се отсее, защото тези некомпетентни „танцьори“ преподават грешни неща и заблуждават хората, а така крадат нашия хляб. Иначе е прекрасно, че има такъв интерес към народните танци. Небезизвестно е, че хорото сплотява, хорото лекува, то помага при обездвижването и при стрес, който е световен бич.

– А вие как се ориентирахте към народни танци?
– Танцувам от 4-годишна възраст. В детската градина имаше група и аз се записах. И така вече 17 години. За мен танцът като цяло е начин на живот. Българските народни танци, с техните неравноделни размери, с тяхната динамика вливат енергия в мен. Сцената, залата – това е моят живот. Много пъти съм пропускал срещи с приятели и всякакви събирания и празненства, защото съм искал да остана в залата с 20 минути повече, за да потанцувам. Лишавал съм се и от други неща в името на танците, но никога не съм съжалявал за това. Доставя ми удоволствие, съживява ме, успокоява ме. Танцувайки на сцената, аз изразявам себе си. А когато всички ми ръкопляскат, адреналинът се качва още повече, кръвта във вените кипи и разбирам, че имам мисия да давам от себе си на хората. И това и правя – давам. Никога не мога да остана беден, защото това не може да свърши – то е безкраен извор. Танцувал съм пред 30 000 души публика в чужбина – хората се изправиха на крака, ръкопляскаха, искаха още, плачеха, а това означава, че ние на сцената сме си свършили работата, както трябва. Чувството е неповторимо и неописуемо – трябва да се изживее!

– С какво е уникален за Вас българският фолклор?
– С танц можеш да изразиш абсолютно всичко – да покажеш как се меси, как се чисти, как се чука пипер, как се оправят ръкави, как се сее, как се жъне и т.н. Абсолютно всяко едно действие от нашето ежедневие. Уникален е с това, че никъде по света няма фолклор, който да има толкова много размери – равноделни и неравноделни. Уникален е с носиите – всяка една носия има история на създаването си. Например в Родопите хората са се обличали по-дебело, заради студа. Затова и носиите са били по тежки, а от там танците са по-ниско до земята, по-бавни са – самото облекло не е позволявало да се разгърнат движенията и да са по-бързи. На малката територия на България има такова разнообразие на фолклор! Седем са фолклорните области: Пиринска, Родопска, Шопска, Северняшка, Добруджанска, Тракийска и Странджанска. Песните, инструментите, танците, облеклата – всичко е уникално!

– А имате ли други занимания, които обичате и Ви разтоварват?
– Цялото ми време от понеделник до неделя преминава единствено в танци. В Северняшкия ансамбъл слушам какво ми казват, а през останалото време мен ме слушат (б. р. смее се). Иначе обичам да чета книги – предимно литература за живота, като „Кръстопът“, „Богат татко, беден татко“. Книги, които носят мъдрост и ме насочват в търсенията ми по пътя към себе си.

– Защо избрахте Плевен, за да се реализирате?
– От дете исках да уча и живея тук, без да съм идвал. Плевен е много спокоен и просто съм влюбен в този град!

автор: Даниела Дочева
Можете да откриете още статии от Даниела Дочева на уебсайта : https://spiritofpleven.com

Срещата е част от проекта „Младежите танцуват“, който има за цел да запознае младите хора отблизо с народните танци, за да ги обикнат. „Нека научим младите хора на култура, себеизразяване, възпитание! Нека ги научим на БЪЛГАРСКОТО!”, е посланието на организаторите на инициативата.

Двигател на срещите е Сдружение „Зорница” – Плевен, което иска срещите на младите хора да станат традиционни – всяка неделя, на същото място и в същия час.

„Нека покажем, че хорото е магично и зареждащо със сила и енергия! Нека научим младите хора на култура, себеизразяване, възпитание! Нека ги научим на БЪЛГАРСКОТО!, призовават организаторите.

Магията на българските народни танци завладя множеството, което представяше различни възрастови групи. Най-активни в танците бяха тийнейджърите и младежите. Не им отстъпваха и опитните танцьори с дълъг стаж. Най-радостни обаче бяха малките деца, за някои от които това беше първата среща с танцовия ни фолклор. Много от присъстващите така и не събраха смелост да се хванат на хорото, но старателно разучаваха стъпките на различните народни танци.

Организатор на празника беше сдружение „Зорница” с председател Пламен Иванов, а проектът се нарича „Младежите танцуват“. Целта му е да запознае повече млади хора с народните танци и да предизвика любовта им към тях.