Св. Пантелеймон бил от град Никомидия (дн. Измит на азиатския бряг на Мраморно море, Турция). Според житието му той бил отначало езичник и носел името Панталеон (от гръцки – Лъв във всичко), а когато се покръстил, приел името Пантелеймон (от гръцки – Всемилостив).

Бил ученик на знаменития тогава лекар Евфросин и станал после придворен лекар на император Максимиан, който обаче заповядал да го съсекат, защото отказал да се поклони на езическите богове. Част от мощите на светеца се пазят в светогорския руски манастир „Св. Панталеймон“.

Още в Първата българска държава почитта към св. Пантелеймон е била голяма.

Това показват двата манастира, носещи неговото име в Преслав и в Охрид, където били създадени също медицински школи и лечебници.

В София паметта на светеца се чества като храмов празник в кварталната църква в Бояна. Също така на няколко места в страната има храмове и параклиси в негова чест, а също и манастири: Присовският край Велико Търново, Обидимският, недалеч от Добринище, и манастирчето край Смолян.

Денят се приема за подходящ за пътуване, откъдето е и името му Пантелей Пътник. Имен ден празнуват Добрин, Пантелей, Добри, Добрина.

На 27 юли се чества и успението на свети Климент Охридски.

По древна традиция на този ден Църквата е отредила да се чества паметта на седемте славянски просветители: св. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

За всеки един от тях в църковния календар има отделен ден, но в този ден те се празнуват заедно под хубавото име Седмочисленици.